Д-р Диян Ганев: Бройките за специализация у нас са много малко, 30 души се борят за две по една специалност

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/12286517 www.24chasa.bg

Д-р Диян Ганев е председател на Сдружението на младите лекари към Столичната лекарска колегия

- Д-р Ганев, вие сте млад лекар, какви са най-големите проблеми и предизвикателства, пред които са изправени младите специалисти?

- Едно от предизвикателствата е, че периодът след дългото обучение не е оптимизиран. На практика новозавършилите лекари стават безработни и трябва да си търсят място за специализация или работа. В много държави не е така - там има външно оценяване под формата на национален изпитен конкурс. Посочват се предварително желанията за дадена специалност, сформира се бал от оценките и те класират в определените места. Провежда се интервю и те назначават. По този начин държавата провежда кадрова политика. В България нещата стоят по друг начин. Всяко лечебно заведение си обявява конкурси за специализанти според това колко души може да назначи и да им заплати.

Болницата обаче не получава реална информация за нуждата на населението,

тъй като данните за заболяванията на хората се изпращат към здравното министерство.

Вместо държавата да определя кадровата политика в здравеопазването, тук всяко лечебно заведение решава за себе си и така за региона, който обслужва. Младите лекари трябва да кандидатстват във всички болници, обявили конкурси, като трябва да се подготвят индивидуално за всяка една, тъй като някои имат тест, а други - интервю за прием.

Тази система ни докара дотам, че структуроопределящи държавни и общински лечебни заведения да закриват дейности, 60% от общопрактикуващите лекари да са пенсионери след 5 години и т.н. Проблем е, че местата за специализация са малко и тяхното заемане често става непрозрачно. Дори и да има някъде извън големите градове, те не стават известни. Има случаи, в които за две места в столицата се явяват 30 души за определени специалности. Не е известно на тези кандидати дали има места в по-малките градове, какви са условията там и какви възможности им се осигуряват.

- Какви са перспективите за тези, които не са приети за специализация?

- Преориентират се, започват работа като лекари в спешно отделение или заминават за чужбина. Една част от отпуснатите места, за съжаление, са направени за конкретни студенти, които са доброволствали преди това. Тоест конкуренцията тук не е налична на базата на обективни критерии. Липсата на обективност, както е например при класирането за университетско обучение по медицина, създава сериозни дефицити. В държави като САЩ, Великобритания, Франция, Испания имаш шанс да се състезаваш наравно с другите за най-желаните специалности. Така в тези страни, ако искаш да си офталмолог, трябва да имаш отлично представяне на всички етапи. За цял Париж например има две места, а за София те са над 50.

- Плащат ли за специализацията си?

- Част от практическите и теоретичните курсове се заплащат. Това е абсолютна екзотика за нашата страна.

Никъде по света няма да видите лекар да заплаща за специализацията си

Напротив, той е достатъчно осигурен, за да не работи на второ място, а да наблегне над обучението си. Това трябва да се поправи. Редно е държавата или болницата да осигури тези разходи. Нещо, което ние настояваме, е нашите учители да получават заплащане за това, че ни обучават. Това може да става под формата на бонус за всеки обучен специализант.

Има университетски болници, които се възползват от правната възможност да наемат специализанти само на тристранен договор. Давам пример - нает си в клиника по дерматология, а специализираш в акредитирана клиника по дерматология. Получаваш заплащане само от едното място. Това не е справедливо, тъй като медикът работи през голяма част от времето си и качеството на обучението страда. Това отблъсква младите лекари. Не ми е известно в други развити държави да има такава практика.

- Защо младите медици заминават за чужбина?

- Трудно се взема това решение, но много колеги извеждат проблемите на качеството на обучение, кариерното израстване и заплащането. Те са фокусирани върху изпълнение на определени технически задачи, като се получава самообучение. Понеже сме в сериозна кадрова криза,

обучителите нямат тази възможност да отделят време за показване

и по-бавна, но много ценна работа за нас, младите. Например един хирург извършва малка операция за 20 минути, но ако я прави заедно със специализант, ще му отнеме от 40 до 60 минути, което в натоварения график на клиниката не е желателно. Тоест, за да не се бърза, трябва да се осигурят самите обучители.

Специализацията у нас не е нещо, което системата ти е осигурила и подредила, за да се фокусираш върху него, защото е важно за цялата нация. Вместо това тя е превърната в нещо като курс в университет - трябва сам да запишеш и да изкараш модули, да си платиш дори за някои от тях, да проведеш основно самоподготовка. В чужбина ти дават учебна програма още в началото, всичко е структурирано и постоянно си ангажиран с обучението си, а твоят ментор - с това дали се справяш. Колегите заминават в чужбина именно защото обучението там е по-добре структурирано. У нас има случаи на фиктивно провеждане, например ти специализираш хирургия, но трябва да изкараш и определено време в урологична клиника, там ти

разписват бележката все едно си ходил, но в действителност не си посещавал отделението

Това не е в интерес на младия човек, който постоянно търси начини за квалификация. Ако в началото на годината специализантът знае къде и по колко време ще прекара във външна клиника и това е съобразено и с графика на неговото основно място, няма да има проблем тези курсове да се проведат. Също така работният график на основното място няма да страда толкова.

- Вие обмисляли ли сте да заминете?

- Мислил съм, но не съм предприел реални действия. Кандидатстването е лесно - трябва ти тест за език или тест за външно оценяване. Основна дестинация са немскоговорещите страни. Но тези страни имат предимството да осигуряват над средната заплата и качествено обучение. Там лекарите са на почит. У нас хората, които търсят помощ, виждат в какво състояние са болниците и че сме претоварени. Те също страдат от тази криза. Младите лекари не бързат да останат в нашата страна, след като има толкова много нападения срещу колеги. Вербалната агресия е много честа.

Тук в здравната ни система има неравномерно разпределение. Имаме около 180 държавни и общински болници, които се затрудняват да гарантират 24-часовото обслужване на населението. Ако се предложат уникално добри условия на младия човек в провинциален град, аз мисля, че той ще обмисли предложението. Наша е задачата да им ги представим. Уточнението тук е, че той вероятно ще бъде с още малко специализанти, ще има възможност за директно участие в диагностично-лечебната дейност и шанс да се учи непосредствено от много опитни лекари.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Един човек загина, а девет са ранени при тежка катастрофа с три автомобила близо до Панчарево. Инцидентът стана на пътя между София и Самоков. СНИМКА: Дияна Русинова

    Убийците на пътя са ненаказани нарушители

    Само 40% от шофьорите плащат глобите си, а повечето дори не знаят, че са санкционирани. Така, с чувство за ненаказаност, повечето продължават да нарушават правилата. Неслучайно тежките катастрофи с жертви са дело на рецидивисти на пътя. Случаят от неделя с Димитър Любенов е поредното доказателство. Преди него - и Георги Семерджиев