Това доверие и импулсивните харчове вероятно ще се изпарят през септември
Националният статистически институт публикува данните за потребителското доверие. Увеличават се хората, очакващи подобрение на икономическата ситуация у нас. Делът на тези, които очакват инфлацията да продължи и през следващите 12 месеца, е нисък – 34,3% в сравнение с 53,9% през април и февруари т.г. и октомври м.г. Тези, които очакват следващите 12 месеца да закъсат финансово, са 28,2%, а преди три месеца са били 32,2%.
Какво е обяснението? Попитахме социалния психолог доц. Николай Димитров.
Колебанията при някои от процентите са в рамките на отклонението, което наричаме “статистическа грешка”. Нямаме особено видими и обнадеждаващи огромни разлики. Но данните трябва да се разглеждат в контекста на времето, в което са извлечени.
Затова и движението в позитивна посока се отдава на фактори, свързани с месеца, в който е проведено проучването.
През лятото се повишава общият оптимизъм
по ред причини - слънцето грее повече и през по-голямата част от денонощието, прекарваме повече време навън и с приятели. Тоест става дума за една по-позитивна среда и това ни кара да изпитваме повишен общ оптимизъм, който се отразява и на потребителското поведение.
През по-студените месеци сметките са по-големи. А това ни вкарва в далеч повече изчисления и по-сложни разпределения на финансите. През лятото пък ни остава повече свободен ресурс за харчене, което също повдига общото настроение.
Това е и сезонът, когато сме склонни да пазаруваме далеч по-импулсивно, включително и заради това, че ни остават малко повече пари. А импулсивните покупки обикновено са така наречените
“глезотии”, които също ни зареждат с положителни емоции
Трябва да се има предвид и наблягането на по-леките храни. През лятото се консумират повече плодове и зеленчуци, които са по-евтини. Сега се повишава консумацията на сладоледи и безалкохолни напитки. Сладкото, както знаем, също създава позитивно настроение.
И консумацията на нискоалкохолни напитки като бирата например, се увеличава и създава приятна отпуснатост.
През лятото сме по-активни физически - хората излизат и прекарват време навън.
Всички тези позитивни неща създават илюзорната представа за добро състояние на финансите и възможностите, които ще имаме.
През лятото чувствително по-малко време прекарваме пред телевизора и компютъра, а това намалява и времето, през което възприемаме негативни послания през медиите. Прекараното време навън сред приятели ни зарежда позитивно. Има интересни данни от “Мета”, според които през лятото качването на съдържание във фейсбук през мобилни устройства се повишава с 1/4. Това значи, че хората споделят повече съдържание, докато са на улицата, в парка или пък в заведение с приятели, в сравнение с по-студените месеци.
Отделно през лятото има затишие в чисто политически план. Много от новините са свързани с по-любопитни факти и развлекателни истории.
Хората стават по-склонни да правят планове дори ако не става дума за пътуване, а човек да се заеме с нещо по-креативно - да си запълва времето с любимо занимание или с изоставено хоби. Това време също увеличава позитивизма. Освен стресиращо занимание
домашният ремонт носи оптимизъм
сам по себе си - ако няма да се ходи на море, а ще се освежава жилището, също ни зарежда с очаквания.
През лятото децата са си вкъщи - тяхното присъствие създава обща позитивна нагласа, защото те са най-важното за всеки родител. А пък ако родителите ги заведат при бабите и дядовците им на село, те спират да мислят толкова много за разходите по тях, тъй като т е са делегирани на по-възрастните.
Да видим и каква беше политическата среда през юли. Нещата вървяха по-оптимистично въпреки политическата криза - имаше надежда, че войната е далеч от нас, че зимата също е далеч, че някак си положението ще се закърпи и цените няма да се увеличават Още повече че това е и първата година, в която някак си по-лесно забравихме за COVID-19.
Естествено, много подвеждащо би било да си мислим, че само лятото е отговорно за ръста на потребителското доверие. Много са факторите, които влияят на тези данни, и те трябва да бъдат анализирани като трендове през годините - как са се променяли и какви са били ситуациите. Със сигурност през есента ще има спад на оптимизма и той отново ще бъде повлиян от кризите, в които се намираме, но и от годишния сезон, в който се вземат данните. Тогава ще има разходи по децата, ще се повишат сметките, както и разходите за храна.
