В Министерския съвет подцениха дипломатите, казва външният министър в оставка
- Г-жо Генчовска, кои бяха най-големите предизвикателства в мандата ви на външен министър? Северна Македония?
- Чудя се дали предизвикателства или отговорности да ги наричаме. Ще започна хронологично и първото в списъка няма да е Северна Македония. То е и благодарение на предишни правителства. На 25 януари получихме поканата за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). И това сякаш остана на заден план, а е изключително важно, защото на 8 юни получихме пътната карта, по която трябва да работим за реалното присъединяване. Хърватия направи получаването на тази пътна карта огромно медийно събитие, това беше новина номер 1 там. При нас остана встрани от медийното внимание. Но все пак приемането се случи и е едно от сериозните постижения.
След това дойде войната в Украйна – на 24 февруари. Няма да го забравя, защото същия ден седем външни министри на ЕС трябваше да бъдем в Киев и в 3,30 ч. ми се обадиха да ми кажат, че няма да мога да пътувам. Сериозно предизвикателство. Въпреки че не би трябвало да ни изненадва чак толкова много предвид войната с Грузия през 2008 г. и после Крим 2014 г. Но като че ли пак бяхме изненадани.
- Трябваше да правите евакуация.
- За Министерството на външните работи (МВнР) предизвикателството се състоеше в това, че на национално ниво нямаше организация и това продължи дълго време. Ясна и категорична беше нашата позиция по войната, но липсваше организация в продължение на 2 месеца. Министерството действаше като кризисен щаб.
За мен най-тежкият момент бе евакуацията на българите от Киев и Одеса. Много сложна операция. На 1 март евакуирахме 200 души с автобуси и благодарение на службите всичко приключи благополучно.
Докъм края на април МВнР продължи да действа като национален кризисен щаб, докато се създаде кризисният щаб към Министерския съвет (МС).
Беше сериозно предизвикателство наистина. Започнаха големи вълни от бежанци, за които нито социалната система на страната, нито българското общество бяха готови. Да, хората отвориха домовете си, но системата не беше адаптирана. Това се дължи и на липсата на адекватна нормативна база. Има закон за функциониране на държавата в кризисни ситуации, който е почти неработещ. Няма закон за управление на кризи, който трябваше да е факт вече. И според мен новият парламент трябва да го има като цел.
През април, ако се придържаме към хронологията, се появи информацията, че Швеция и Финландия искат да кандидатстват за членство в НАТО. Допреди това само 20% от населението на тези страни подкрепяше идеята за членство в пакта, но в края на май тази подкрепа вече беше 80%. Абсолютно осъзнат избор. МВнР положи максимални усилия да се ускори процесът на ратификация на протоколите за членство и имах честта да подпиша тези протоколи за присъединяване на двете държави. Мисля, че това е сериозен успех.
През цялото време обаче темата за Република Северна Македония (РСМ) беше ангажирала изцяло не само ръководството на министерството, но и професионалния екип на министерството. Подписването на протокола не е точката, оттук насетне започва работата не само в институциите на РСМ, но и в България.
- Можеха ли нещата с РСМ да се случат и по-добре?
- Да, можеха. Защото на практика решението на Народното събрание не отменя рамковата позиция от 2019 г., нито декларацията, а надгради всичко това, което имахме като национална позиция. Просто ни даде възможност заедно с френското председателство на Съвета на ЕС да разработим такъв пакет, за да стане взаимноприемливо решението не само за София и Скопие, но и за страните членки. Защото френските дипломати водеха и паралелни разговори с всички страни членки за предложението. Факт е, че това можеше да се случи още след Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 10 януари. В становището и предложенията на съвета тогава като основен приоритет бе изведено включването на българите в конституцията на РСМ.
- Откъде дойде дисхармонията във вътрешен план?
- Аз винаги съм била отборен играч и човек с институционално мислене. Във вътрешен план се оказа, че имаме неразбирателство и различни виждания по отношение на това как да се действа. Дали институционално като отбор, или пък това, което видях, че се случва - върви се по писта, чиято цел пак е на РСМ да се даде възможност да тръгне по европейски път, но без особени усилия и без да бъдат защитени националните ни интереси.
Аз и затова рядко излизах по медиите, защото очаквах, че ще ни трябва време за това да сглобим екипа на ниво Министерски съвет. Като начин на действие, стратегия и цел. Ние, в министерството, действахме професионално и бяхме изненадани, че се поемат някакви ангажименти, без да има нищо официално разписано на хартия.
- И така се стигна до сблъсък?
- Сблъсък на институционалния подход, от една страна, и от друга, нека да го наречем добронамерен, но неформален подход. Но през цялото време и на всички срещи, които екипът на министерството е имал с комисари или външни министри, мога да кажа, че не сме се отклонявали от националната позиция дори на йота.
Още на първата ми среща с еврокомисаря по разширяването разбрах, че трябва да се говори изключително конкретно с примери и ясно да обясним без заобикалки в какво се състои и откъде идва проблемът. Седнахме и на един лист хартия буквално нарисувахме как според нас трябва да изглежда целият процес. Г-н Вархей по същия начин каза какво ще направи, за да се помогне и на двете държави. Видяхме, че има голямо съвпадение между визията на еврокомисаря и това, което ние искаме да постигнем по институционален път. И по никакъв начин да не отстъпваме от националните интереси. Френското председателство накрая разбра какво искаме и предложението дойде след средата на май месец.
- От паралелните разговори, които водехте, от една страна, вие, в министерството, а от друга страна, външнополитическата съветничка на премиера Весела Чернева, оттам ли дойде тази формулировка за двете външни политики на правителството на Кирил Петков?
- Ние се срещахме със същите хора, с които и те се срещаха, и чувахме други версии, други предложения. Много често бяхме изненадани, че чувахме неща, които ние вече бяхме разработили. Бяхме информирали за тях МС, следвайки институционалния подход. Но после виждахме тези наши предложения, но вече обърнати по друг начин, което беше доста притеснително. А понякога колегите от Скопие вече знаеха какво ние ще им представим.
- Успяхте ли в крайна сметка да синхронизирате действията си с г-жа Чернева, или просто гледахте да не си пречите една на друга?
- По-скоро второто. И то вече чак след като отговорността бе изцяло прехвърлена чисто професионално на МВнР и бяхме подпомогнати с решението на Народното събрание.
Искам да уточня, че при всичките ни участия в комисията по външна политика сме информирали не само партиите от управляващата коалиция, но и останалите, разчитайки на подкрепа от всички. Защото външната политика не бива да е заложник на една партия. Там трябва да има надграждане и приемственост.
Затова и в комисията по външна политика имахме изцяло подкрепата на партиите, откъдето дойде и решението на парламента, което макар и накрая, даде възможност нещата да се решат по най-добрия начин въпреки всички съпътстващи обстоятелства.
- Но тази декалибровка, това разминаване между вас и епкипа в МС беше като че ли по всички останали външнополитически въпроси, не само по РСМ. Включително по Русия и изгонването на 70-те дипломати и служители в руското посолство.
- И не само по този въпрос, по договорките за газа и енергийната политика също. Съгласно конституцията външната политика наистина се води от МС. Но МВнР дава рамката по различните направления на външната политика. И тази екипност как по най-добрия начин да бъдат дефинирани националните интереси липсваше. Оттам идваше тази декалибровка, както я нарекохте.
По отношение на руските дипломати и служители на посолството това, което МВнР предложи, е преминаване към реципрочност съгласно Виенската конвенция.
- Тоест?
- Постепенно намаляване на бройката на руския дипломатически и административен персонал и постигане на относителен баланс с това, което България има в Москва и генералните консулства в Руската федерация. Това не е прецедент, много страни членки на ЕС, вече го правят. Първа беше Чехия още миналата година. При нас щеше да отнеме малко по-дълъг период за постепенно намаляване на състава на посолството и консулствата до 48 души. Вместо наведнъж да бъдат изгонени 70, за да се стигне пак до бройката от 48 човека.
Това решение за реципрочността не е функция само на външното министерство. Ние бяхме входирали доклад с такова предложение в МС с предвидена работна група, в която да участват всички служби и министерства, които имат отношение. Като например Министерството на икономиката, защото те имат търговски аташета.
- В крайна сметка това, което премиерът обяви, бе по съвсем друга логика.
- Да, използвайки нашето предложение за реципрочност с неговата логика за съответния брой дипломати, накрая се получи този резултат.
- Можем ли да кажем, че това е било негово форсмажорно политическо решение?
- Дали е било негово лично решение, или е било съгласувано със службите, това не мога да кажа.
- Но не е било съгласувано с вас?
- Не. Не беше. Но както виждате, руската страна не предприема никакви действия. Предполагам, че няма да го забравят. Но в това отношение се опитахме да тушираме напрежението чрез разрешаване на проблема с блокираните средства на руското посолство.
- Казахте, че сте отборен играч, но защо се получи така, че нямате отбор?
- Аз имам отбор в МВнР.
- За отбора на Министерския съвет питам.
- Там беше много трудно. Почти всеки път действахме на ситуационен принцип.
- А кога за първи път установихте, че няма отбор?
- След първото посещение в Скопие, когато бяхме там повечето министри. Имаше голяма динамика, енергия да се случат много неща в секторните политики. Започна с голямо темпо, но то спадна бързо. Нямаше разписана програма, нямаше пътна карта, нямаше срокове, нямаше отговорници... В моя предишен живот работата винаги е била структурирана. Особено когато гониш някаква цел.
- Значи след Скопие вие разбрахте, че като външен министър в това правителство ще бъдете в - как да го наречем най-точно - изолация?
- Може би те подцениха екипа на МВнР като професионални дипломати. И не са очаквали, че ние ще се опитаме да свършим работата такава, каквато е. Вероятно имаше съмнения, че ще се диктуват някакви други правила, ще се дават някакви други указания, но определено подцениха МВнР. След това доверието спадна.
- А защо въобще се стигна дотам? Г-жа Чернева е външнополитически съветник на премиера от самото начало. Тоест очаквали са предварително, че вие ще сте някаква безгласна буква?
- Затова казвам, че те подцениха екипа на МВнР. И са очаквали, че ние ще сме хора, на които ще се диктуват готови решения, действия, указания. Радвам се, че хората във външно министерство са истински професионалисти. Защото те нямаше да ни позволят да действаме по този начин, чрез диктовка. Или с решения, които не отговарят на начина на работа на институцията. Самите директори, експерти са ни казвали, че няма да позволят неща извън институционалната рамка.
- Ако вие разчитахте на тази професионална експертиза, тогава на какво разчиташе неофициалната външна министърка на премиера?
- Не зная на какво е разчитала, защото зад всеки документ тук стои експертизата на много хора. И не само за РСМ. Например за санкционния режим - това е денонощна работа, защото един санкционен пакет съдържа 60-70 правни акта. И си представете как всичко това трябва да се прегледа, след като само един правен акт е към 80 страници. Хората в една дирекция тук са около 10-20 души. Изисква се огромен административен и експертен потенциал.
Не знам с какъв потенциал разполагат в МС, но не мога да си представя, че с един-двама съветници могат да се справят. Защото то не е само войната в Украйна, не е само Северна Македония. Това са и всички посещения на премиера в чужбина. Ние винаги сме били в готовност и сме предоставяли исканите материали. За някои срещи сме научавали от медиите или от нашите посолства.
- За коя важна визита на премиера научихте от медиите?
- От посолствата сме научавали. Някои срещи така и не бяха осъществени, защото си има ред, по който се прави това. Правилата трябва да се спазват.
- Спомням си една конкретна снимка от среща на премиера Петков с турския президент Ердоган и в кадъра се виждаха конкретните екипи. От турска страна седяха вицепрезидента и шефът на турското разузнаване, а от наша страна балансът на силите или по-скоро на експертизата бе доста некореспондиращ.
- Всяко посещение, дори и от чисто протоколна гледна точка, пак е отговорност на МВнР. Трябва да се преценят нивата и участниците, за да няма такъв дисбаланс. Понякога само една снимка говори повече от всички изявления. Не всеки път МВнР е било ангажирано във визитите на премиера вероятно заради това недоверие към политическия кабинет.
- Но защо, имате ли обяснение?
- Нямам обяснение. Никога за тези седем месеца по никакъв начин нито политическото ръководство, нито професионалният екип на министерството не си е позволявал да действа непрофесионално или да подвежда министър-председателя или друг член на кабинета. Защото всеки колега, който е бил на посещение в чужбина, е получавал помощ от нас. Нямам обяснение за тази липса на доверие. Опитвали сме се много пъти в работен порядък не само по РСМ, но и по Украйна, и по НАТО с политическия екип на МВнР и МО заедно с Щаба на отбраната да вкараме ръководството на МС в проблематиката. Съвсем добронамерено.
- Възможно ли е недоверието да идва оттам, че премиерът и близките му сътрудници са гледали на вас като на човек от квотата на ИТН, макар че вие не сте от тази партия, или пък като на някой, който преди това е работил в екипа на президента?
- Може би по малко от двете. Но за себе си го обяснявам като подценяване, защото аз съм човек, външен за системата на министерството. Както и че с повечето хора от политическия ми кабинет се познаваме отпреди. И може би са разчитали, че не сме се занимавали никога с тази материя.
- Но вие сте се занимавали с отбрана, сигурност и въоръжени сили.
- При това дълго време.
- Лесно ли се влиза в костюма на дипломат с такава експертиза?
- Била съм два пъти на мандат като съветник по отбраната в Постоянното представителство на България в ЕС и Постоянната делегация към НАТО. Тоест мога да кажа, че тези две представителства като динамика са доста натоварени, без да подценявам двустранните посолства. Имах някакъв опит по отношение на преговори в НАТО и в комитетите, в които представлявах Министерството на отбраната (МО) и респективно България, така че това не е съвсем непозната материя. Макар че външната политика е цяла академия. И тук, в МВнР, научих много. Като студент си водих записки, имам няколко изписани бележника. Учила съм се по темите, за които не знам достатъчно. Северна Македония беше тема, с която, честно да си кажа, не съм се занимавала професионално в МО или в екипа на президента. Сега това вече е сред любимите ми теми.
- Не сменихте посланици, защото не минаха като решение на МС?
- Да, не сменихме посланици. Спазихме изцяло процедурата, като съгласувахме предварително с президента, защото не можем да предложим нещо несъгласувано на МС. Затова проведохме консултации с президентската институция и постигнахме консенсус по около 12 предложения. Те бяха вкарани в МС, но не бяха включени в дневния ред.
- Защо не минаха?
- Нямам обратна връзка. Но това са само професионални дипломати на позиции, за които е нямало дълго време титуляр на мисията или там, където на посланиците им изтича мандатът. Сред тези предложения няма нито едно политическо назначение.
