Задкулисието у нас не дърпа конци, а въжета, които са завързани за шията на човек или идея, твърди писателят проф. Боян Биолчев
И още:
Както знаем, българският хотел види ли пясък, веднага израства на него...
Защо е необходимо в днешни дни да се отрича македонският език
Аз съм един от първите инициатори 24 май да стане наш национален празник
- Как изглежда България и светът, гледани от Резово, проф. Биолчев?
- Да, аз съм в Резово в момента и виждам само Турция. България фактически е зад гърба ми. Не влагам в това хумор или ирония. Макар че, честно казано, понякога имам чувството, че страната ни ми е обърнала гръб. И не само на мене. Но пък ако наистина я носиш в сърцето си - няма страшно.
- А как е в самото Резово?
- Красиво и кротко, както винаги. Защото няма плаж, а само камък. Към това има и друг плюс. Ако имаше пясъчна ивица, сега нямаше да гледам турския залив, а “гърба” на многоетажни хотели... Защото, както знаем, българският хотел види ли пясък, веднага израства на него.
- Наскоро завършиха снимките на филма “Чумата”, продуциран от продуцентската къща “Мирамар”. Как и кога се роди идеята да напишете сценария, вдъхновен от разказа “През чумавото” на Йордан Йовков?
- И преди е правен опит да се превърне в образ това удивително произведение на Йордан Йовков, но не е имало късмета за реализация. На мен ми беше предложено да опитам от мой приятел, Владо Шишков, художник в продуценската къща. Трудно се съгласих до един момент, в който си дадох сметка, че мой кумир, големият писател Йовков, е оставил една идея, разбираема в целия пъстър свят - че само любовта - едно чувство, е по-силна от един инстинкт - на самосъхранението.
И че точно младият човек, въпреки че е най-далече от смъртта, е готов да я пренебрегне. Истинският живот понякога трае величествени секунди. Имах само едно условие - да имам пълна свобода на сценарна импровизация.
- Какъв път измина вашият сценарий, докато се превърне във филм?
- Утъпканата пътека в българското кинопроизводство. Няколко художествени съвета, при всеки еднаква тръпка - ще успеем ли. На всичко отгоре ни се стовари пандемията - сякаш ни казваше: “Къде се врете в далечна чума, като имате мене подръка?” А накрая не закъсня и инфлацията да отхапе своя залък от бюджета.
- Как работихте с продуцентите от “Мирамар”?
- Великолепно. Илиан Джевелеков, Матей Константинов и Георги Димитров бяха нещо повече от съратници. Бяха художествени приятели на текста и внесоха множество предложения, от които не пренебрегнах нито едно. Атмосферата на съвместната работа бе потопена в “работно” чувство за хумор, благодарение на което много по-органично слизахме в подземията на човешката трагедия. А на режисьора Иван Владимиров мога само да кажа “Благодаря!”
- Какъв е днешният ви прочит на Йовков?
- Нямам “днешен” прочит на Йовков. Той е един от малкото писатели, които препрочитам. Дарбата на тия писатели ми вдъхва усещането, че познавателната мощ на съвремието прави представата ни за собствената планета като за нещо все по-малко, докато големият талант на писателите, градените светове на изкуството ни връщат в Космоса.
- Какви са посланията, които филмът трябва да пренесе към сегашните зрители?
- Не съм привърженик на схващането, че изкуството трябва да носи послание. Посланието е форма на дидактика, внушение за подражание, нещо като основния въпрос в някогашното мое училище: “Каква е основната мисъл в произведението, а каква е главната му идея?” И до днес не съм се отървал от мисълта, че те са едно и също нещо, което обяснява защо често носех в къщи, за ужас на майка ми, тройки по литература.
- Кога се очаква да бъде премиерата на филма?
- Доколкото знам – някъде напролет.
- През 2018 г. излезе вашата повест “Преселението”, която справедливо беше оценена като явление в българската литература. Тя също е написана много кинематографично. Мислите ли и нея да превърнете във филм?
- Ако зависеше от мене - веднага. Но киното е колективно изкуство. Главният жрец е режисьорът. Някак не върви да изложиш на сергия текста и да чакаш купувач.
Но, точно защото е колективно изкуство, трябва да бъдеш приет от някого без реклама. А и Режисьорът мисли преди всичко за нещо, което е извън ума на писателя.
Много често великолепни сцени от литературното произведение струват луди пари за реализация. Писателят гони художествената цялост, докато Режисьорът и я пресмята. Затова го пиша с главна буква.
- Следите ли развитието на българското кино в последните години?
- Винаги, когато имам време, но и навременна покана.
- Неотдавна ГЕРБ предложи национален празник на България да стане 24 май, защото “3 март отправял послание, че сме благодарни на Русия”. Като човек на думите и словото какво е вашето мнение по тази деликатна тема?
- Един от първите съм сред инициаторите за това 24 май да бъде наш национален празник. Това е единствената дата, която осветява това, което сме направили сами и сме го дарили на света.
А досегашните ни празници са единствено благодарности към някого с подтекст, че очакваме още.
- Вие произхождате от големия Биолчев род от град Прилеп. Дядо ви, на когото сте кръстен, е деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец. Темата “Македония” е, както се казва, в кръвта ви. Как ще коментирате сегашните спорове с РСМ заради членството й в Евросъюза? Има ли шанс да заживеем нормално като два народа с еднаква кръв?
- При нас няма очакване на шанс, а на неговото налагане. Същото, но в обратна посока, е и край Вардара. Разбира се, има исторически истини, от които отстъпване няма!
Но защо е необходимо в днешни дни да се отрича македонският език, при положение че на него е създадена богата, превеждана в целия свят литература. Където има литература, има език.
Освен това абсолютно не виждам как някой при съседите ще нарече езика си по друг начин. И с какво ще променим една неизбежна действителност. Аз съм професор по славянски литератури. Ако се бях родил преди две хиляди години, “щях” да съм преподавател само на народни приказки на старославянски език. Езикът е живо чудо, нароил се е и е дарил на човечеството в нови езици велики шедьоври. Един от които е старобългарският, на който ние вече не говорим. А за споменатата обща кръв - четете “Гераците”.
- От 2018 сте председател на Обществения съвет към БНТ. Неотдавна там се проведе конкурс за нов генерален директор, но в крайна сметка остана досегашният Кошлуков. Какво всъщност става в националната телевизия? Има ли някакво задкулисие, което “дърпа конците” , за което ние, зрителите, не знаем?
- От куп години не съм председател на Обществения съвет, но продължават да ми се обаждат за ходатайства. А аз го напуснах, ходатайствайки на себе си - като сценарист исках да участвам за филма си за субсидия от телевизията. За да не съм в конфликт на интереси. Субсидия, разбира се, “Чумата” не получи. Един приятел правилно ми каза. Няма да получиш - още си в конфликт на интереси.
А по въпроса за задкулисието - у нас задкулисието не дърпа конци, а въжета, които са вързани за врата на човек или идея.
- Няма как да не следите и политическия живот в страната. Каква според вас е причината за тази тотална криза в нея - егото на лидерите, очакваните милиарди от ЕС, войната в Украйна или нещо друго?
- Егото на “лидерите” е за лично ползване, очакваните милиарди от ЕС напразно чакат ясна местна концепция за предназначението си, а войната в Украйна още очаква да бъде в България наречена “война”.
- Как е по-добре да се управлява държавата в тази трудна ситуация - от експерти или от политици?
- Кой да го каже. Политиците се държат като експерти по всичко, а за експерти назначават пиари. Трудно се преодоляват червените линии в държавата, защото са заседнали в главите. Особено в една от тях.
- Вие имате голям опит в управлението - били сте декан, зам.-ректор и ректор на СУ. Ще приемете ли да станете министър на културата или на образованието, ако ви поканят?
- Като декан, зам.-ректор и ректор на Алма матер не съм бил управленец, а, както се казва при нас, първи сред равни. Ректорът не е диригент, а координатор на различни мнения. Лесно се управлява интелектуален елит, защото самоуправлението е двигател на общата дейност.
Затова не ни обичат и учените са винаги главни виновници. Впрочем има и изключения. Доста колеги, преминали нищожното разстояние между университета и парламента, рязко сменят говора си и ограничават слуха си. Точно като ректор на университета чух фразата “Какво си мислите вие там?”. Не споменавам името на “автора”, защото късната анонимност по му приляга.
Но понеже политикът има временен имунитет, след известно време “там” става отново “тук”. С любопитство съм наблюдавал завръщането тихомълком на някои от тях. Тъжното е, че са добри учени.
След като казах това, май не е необходимо да обяснавам защо не съм приел нито едно от всички възможни предложения за пост. Бил сам само председател на Агенцията за акредитация на висшите учебни заведения. Но това е просто като продължение на ректорството. Имах перманентен конфликт с политиката, но от моя страна не беше конфликт на интереси.
- Напоследък сте чест гост на рубриката ни “Проблясък” - с кратки хумористични прозрения. Как се раждат те - спонтано, или след дълго мислене? Предлагам да завършим този разговор с най-новия ви проблясък.
- За раждане са необходими девет месеца. Ето за финал на интервюто едно седмаче: “Не очаквай проблясък от дървени въглища!”
CV
Роден 1942 г. в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви
През 1968 г. завършва полска филология в Ягелонския университет в Краков
От 1982 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки и професор в СУ
От 1991 до 1993 г. е зам.-ректор на СУ, а от 1995 г. - декан на Факултета по славянски филологии
От ноември 1999 до 14 ноември 2007 г. е ректор на СУ
Автор е на стотици научни публикации: монографии, студии, статии, както и на художествени романи и филмови сценарии
Съпруг е на кинорежисьорката Мариана Евстатиева, имат дъщеря и двама внуци
Наскоро беше завършен снимачно филмът по негов сценарий “Чумата”
