Министър Божанов: Целта на кампаниите от Кремъл е да намерят точки на разделение в обществото

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/11953885 www.24chasa.bg
Божидар Божанов, министър на електронното управление СНИМКА: Румяна Тонeва

СЕМ дискутира темата за плурализма и дезинформацията по време на война

"Русофилство в България има, но целта на кампаниите, които произхождат от Кремъл, е да намерят пукнатини и точки на разделение в обществото и да ги разширят." Това каза Божидар Божанов, министър на електронното управление, на дискусия, организирана от Съвета за електронни медии, за плурализма и дезинформацията по време на война.
Мнението му бе подкрепено от данни от изследване на "Галъп интернешънъл", според които 59% не одобряват действията на Путин в Украйна, а 23% - одобряват. За 51% по-скоро информацията за Украйна не е достоверна. Данните бяха представени от Първан Симеонов, който допълни: "Що се отнася до действията на Путин в Украйна, едва ли е изненада да ви кажа, че при най-възрастните одобрението е най-видимо и най-осезаемо".
Според министър Божанов трябва подобряване на цялостната информационна грамотност и киберсигурност по линия на насочената дезинформация. "Пропаганда и дезинформация сме имали винаги, те се прилагат в съвременния свят чрез технологични средства и работят много добре, за съжаление", каза той. Допълни, че регулаторните усилия трябва да са много внимателни, като за щастие Европейската комисия е много внимателна по тази тема. "Регулацията на социалните мрежи е ходене по тънък лед. Ако направиш така, че да може правителството да взима решения кое е вярно, кое не, кое да свали и кое да не свали - това е грешно, от една страна, и от друга - технологично почти невъзможно", каза той.
Според него трябва да се вмени отговорност на социалните мрежи за най-вредно и противозаконно съдържание, както и да има повече контрол върху препоръчването на съдържанието.
"Не всички послания произлизат от Кремъл - това е ядрото, но около него има съвсем бизнес ориентирани хора, които си правят фалшиви новини и монетизират от това", каза Божанов. Припомни, че през 2019 г. гугъл затяга контрола и през него по-трудно се монетизира, но има други платформи, сред които и рекламни, с по-малко контрол.
Според Първан Симеонов, представил изследване за това как медиите отразяват войната, то показва по-скоро скептицизъм и мнителност. "Мисля, че зад медиите се привижда властта, официалната гледна точка. Тоест хората за пореден път индиректно споделят своята мнителност към властта в България", обобщи той.
Според изледването телевизията остава номер 1 като източник на информация най-вече при възрастните, а при младите са социалните мрежи - фейсбук, туитър.
Възрастните хора са онези, които в по-голяма степен ще кажат, че информацията е достоверна. Това ги прави изложени на фалшиви новини, това са и хората, които в по-голяма степен вярват в официалния дискурс, който те виждат в основните медии и най-вече телевизията. Те са онези, които в по-малка степен ще се усъмнят, защото традиционалистки схващат медиите като меродавен източник, това важи и за по-слабо образованите, обясни Симеонов. Той допълни още, че най-много доверие има в обществената телевизия. "В България и поколенски, а и не само, обществените медии са извоювали своя статус."
Според него има нужда от още дискусии за това как основният източник на информация за младите са социалните мрежи и интернет.
"В България ние сме изложени на руска пропаганда, като имаме ясна структурна предпоставка за това - социокултурна и историческа. Русия има своето място в емоционалния свят на българина, което не отменя категоричния му западен рационален избор", допълни Симеонов. "Когато едни и същи лица излизат и защитават с едни и същи пароли и казват "Бъдете западни, бъдете натовци", понякога ще постигнем контра ефект, както при ваксините. Трябва да намерим някакъв път към хората, да говорим по средата, а не да формираме черно-бяла картина."
Модератор на дискусията на СЕМ бе Пролет Велкова, която е и член на съвета. Бе обсъждана и темата "Възможности на медийната регулация за противодействие на дезинформацията", а още в началото Велкова обясни причините за този разговор. "Фактът, че живеем във война и обществото ни е объркано и не е категорично на коя страна да застане, е достатъчно сериозна и първа причина да направим дискусията. Медиите от своя страна, призвани да помогнат на обществото да направи този избор, не се радват на особено доверие. Ще рече, че не са достатъчно убедителни в мисията да информират", каза тя.
Медийният експерт проф. Нели Огнянова също се включи в дискусията, като обясни, че противодействието на дезинформацията е трудно, защото трябва едновременно да се осъществи намеса по отношение на едно вредно съдържание, и от друга страна, трябва да се пази свободата на изразяване, което означава да няма намеса.
По думите й България трябва да има контактна точка, която да подава информация към целия Европейски съюз, за да знае за нашите рискове, и обратно - ние да знаем какво се случва с другите.
През 2018 г. се създава кодекс за борба с дезинформацията. Съюзът трябва да разшири кодекса и да гласува нормативния акт "Регламент за цифровите услуги".
Качествена информация, медийна грамотност и саморегулиране са важните фактори, за които държавата трябва да предостави възможност да съществуват.
Доц. Георги Лозанов припомни съдържанието на няколко термина. "Пропагандата е убеждаваща комуникация, тя се стреми да извърши трансформация, иска да те убеди в нещо, в което не си убеден. Тя трябва да трансформира мисленето." Според него по време на пандемията и войната се разви мощна пропагандна стратегия. Доц. Лозанов добави, че днес има пропаганда само за лошо - чрез манипулирана информация да се убедят хората не в техен интерес, а в частния - на този, който убеждава.
Постистината е термин, който влиза в употреба от 1992 г., а през 2016-а става дума на годината. Частни мнения, които са безгрижни към фактите, започват да определят общественото мнение, каза доц. Лозанов.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • "24 часа" на 5 декември - Три версии защо Нидерландия ни заби нож за Шенген

    "24 часа" на 5 декември - Три версии защо Нидерландия ни заби нож за Шенген

    Само в 24 часа на 5 декември четете: Според справка в държавната комисия за борсите: давахме 82 лв. за 27 храни, сега - 106 лв.  Борисов загрява за премиерски мач №4 заради бесните на политическия инат и твърдите, които все пак гласуват От януари: помощ за горивата само за бедни, ако нямат кола им дават ваучери за транспорт Три версии защо
  • Шенген
Снимка: Архив

    Ветото на Нидерландия трябва да събуди част от политиците ни

    Ветото на Нидерландия би следвало да събуди част от политическия ни елит от сладкия сън, че някой някъде в стратегическите ни съюзи мисли за България. Че справедливостта е основен пътеводител на колективния орган на ЕС - Европейския съвет. Колко пъти съм чувал, под една или друга форма, изказаната със задоволство констатация