Кои държави използват парите по механизма за възстановяване и устойчивост (Графики)

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/11891665 www.24chasa.bg

За разлика от България и няколко други изключения, повечето европейски държави получиха предварителното си финансиране след одобрение на своите Националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) до края на 2021 г. Осигуряването на средствата по плана включва два етапа – първият е т.нар. авансово плащане, основано на одобрения план от Европейската комисия и положителна предварителна оценка върху националните цели и реформи. Вторият етап е получаването на редовни текущи вноска, които се заявяват от всяка страна след отчитане на напредък по вече договорения график за изпълнение на политики, реформи и инвестиции. Както е известно, България изостава сериозно в етапа на договаряне на плана си – НПВУ бе одобрен едва тази година, което автоматично лиши българския бюджет от авансово плащане; за сравнение Португалия получи първо финансиране през август 2021. Тук разглеждаме актуалното състояние на вече разпределените средства, както и изпратените заявки до миналата седмица, които вероятно ще бъдат относително скоро одобрени.По механизма за възстановяване и устойчивост общият размер на безвъзмездното финансиране (т.нар. грантове, или помощи) може да достигне 338 млрд. евро. Към настоящия момент на страните са изплатени 66,3 млрд. евро. Таванът на допустимото заемно финансиране по механизма е 386 млрд. евро, като стойността не може да надвишава 6,8% от брутния национален доход за 2019 година на съответната държава. До средата на юни отпуснатите заеми са 33,3 млрд. евро, или около 1/3 от общата стойност на разпределените към националните бюджети ресурси.

Обобщението на данните сочи, че 22 страни са успели да получат одобрение на плановете си в срок, така че да получат предварително финансиране. Общият му размер надхвърля 56 млрд. евро, от които над 36 млрд. евро е безвъзмездната помощ. През последните три месеца пет страни вече са получили и първо редовно плащане, три страни са изпратили заявка и съвсем скоро се очаква да получат одобрение, а Испания вече е изпратила искане за второ редовно плащане.

Ако първо обърнем внимание на предварителното финансиране, забелязваме най-голям размер на отпуснати средства в Италия - грантове за 8,9 млрд. евро и заеми за 15,9 млрд., и Испания - грантове за 9 млрд. евро. Като една от най-засегнатите държави от Ковид кризата, Италия ще бъде най-големият бенефициент на по този механизъм от всички страни членки. Ясно впечатление прави факта, че Испания е заявила намерени да ползва единствено безвъзмездно финансиране.

Това отразява и намерението за значително по-големи инвестиционни разходи, като Италия е заявили с 130 повече отделни капиталови проекта от Испания. Следващите по размер на заемите са съседките ни Румъния и Гърция – за разлика от България и останалите страни от Централна и Източна Европа, тези две страни възнамеряват да се възползват от достъпа до заеми по механизма.

Размерите и типа на първите редовни плащания не е изненада. Италия е първа по заеми и вече получени средства, Румъния и Гърция също са с голям дял заявени заеми, а Испания и Франция ще разчитат на грантове. Испания също така изглежда първа ще получи и второ редовно плащане. Словакия и Литва също скоро ще получат редовни траншове – те, подобно на България, залагат само на безвъзмездна помощ.

Нужно да обърнем внимание и на преведените първи вноски по плановете за развитие, които вече са факт в пет държави, а наскоро още три (Словакия, Румъния и Латвия) са заявили изпълнение на ключови междинни етапи и искат плащане. Испания е напред в изпълнението и вече е направила заявка за второ редовно плащане. В тези страни получените средства вече се използват в националните бюджети, като те имат относително голяма роля за подкрепа на публичните им финанси. Анализът се базира на прогнозни стойности за публичните разходи за 2022 г., като са използвани отчетни данни за 2021 г. Тук значително се откроява Гърция, където вноската е 3,34% от общия размер на държавните разходи като се има в предвид, че всяка членка може да получи по две вноски на година, тоест този коефициент е много вероятно да се повиши до края на 2022 година. Следващите две страни са Италия (2,13%) и Испания (1,64%), които както вече обсъдихме ще се са голям нетен бенефициент. Испания съвсем скоро ще получи и второ плащане, с което общата сума ще достигне 3,6% от бюджетните разходи. На последно място остава Франция, чиято средства са едва 0,5% от бюджета – размерът е голям, но относително незначителен с оглед размера на френската икономика и публичен сектор. Това всъщност не бива да изненадва, съдейки по факта, че пълната сума за НПВУ в Италия (191,5млрд) е 10,8% от БВП за 2021 на страната. България, от своя страна, ако успее да изпълни обещаните мерки и реформи и заяви редовно плащане до края на годината в прогнозен размер от 2,6 млрд. лева ще е от страните с голям принос на механизма към публичните финанси – около 3,9% от планираните консолидирани бюджетни разходи.

(Oт седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кран за природен газ

    Защо енергийната криза има нужда от посредници

    Това, от което има нужда енергийната криза е посредници. Повече посредници, повече пазар, повече услуги на пазара, повече конкуренция и повече пазарна креативност. Липсата на достатъчно енергийни продукти на енергийния пазар е основен проблем за енергийния ни сектор - макро и микро. Липсата на активни посредници лишава енергийния сектор от