Аскеерите се изложиха с пренебрежението към “Майстора и Маргарита”

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/11666894 www.24chasa.bg
Милен Миланов връчи "Аскеер" на Цветана Манева СНИМКА: Румяна Тонева

Извън това горчиво чувство наградите

са относително справедливи

Стилната церемония на “Аскеер 2022” се изложи с липсата на номинация за някого от създателите на спектакъла “Майстора и Маргарита” на Младежкия театър.

Отсъствието на поне един от екипа на режисьора Николай Поляков е толкова демонстративно и несправедливо, че незабавно породи тълкувания, от абсурдни по-абсурдни. Поляков имал да си плаща на Военния театър още от времето, когато беше културен зам.-министър. Освен това все отказвал на поканите да режисира на “Раковски”.

Напук на конкурентните награди “Икар”, които дадоха 5 отличия на спектакъла. Аз пък си мисля, че журито за наградите, съставено почти изцяло от професори, е пропито от путинофилство и маха Булгаков от класациите. Горкият, половин век гонен и преследван от съветската власт, забраняван, изхвърлян от театрите, макар че е смятан за драматургичния глас на руския театър през първата половина на ХХ век. Как, бе, “Майсторът и Маргарита” ще търси истината в този измамен свят и ще утвърждава, че към нея се стига по пътя на страданието! И спектакълът на Младежкия театър – зрелищен, с велик усет за мярка, мъдър, изненадващ, за гледане с удоволствие, отиде на кино. Не мога да си представя, че артисти от ТНА като Васо Михайлов, Жоро Новаков, Милен Миланов, Весо Ранков, Жоро Кадурин, които отлично знаят меда и жилото на сцената, ще пренебрегнат до пълна забрава колегите си от спектакъла на Младежкия театър.

Вярно е, че във всеки избор за отличие има силен субективен елемент, но стопроцентовото изключване на създателите на “Майстора и Маргарита” показва неадекватна представа за театралното ни всекидневие с неговите постижения и трудности, както и погрешно самомнение за значимост и ненаказаност.

Театралите, които живеят в досег със сцената, отлично знаят колко преходни са емоциите и оценките в това пространство на битието и как се срутват кумири, обявени за единствени и вечни. Извън това горчиво чувство наградите са относително справедливи, раздадени на стилна, минималистична церемония с кратки танцови и комични интермедии. Статуетката за водеща мъжка роля взе Малин Кръстев, който така освободи за Юлиян Вергов поддържащата награда, също номинирана за него.

Малин е изключително живописен и скрит лидер на сцената в “Една испанска пиеса” на МГТ “Зад канала”. В същата постановка участва и Мария Каварджикова, отличена с Аскеер за водеща женска роля. Тя пресъздава с богати нюанси потиснатата драма на майка на две дъщери, които нехаят за нея. Мария се увери в любовта на зрителите, когато цялата публика стана на крака, все едно че получаваше награда за цялостно творчество. Диана Добрева отнесе режисьорската награда за пловдивския спектакъл “Коприна”, драматизация на Секулов на романа на Алесандро Барико, поставена в Пловдив от Добрева. Така “Аскеер” почете два пъти писателя Александър Секулов, който взе статуетката в категория “Съвременна българска драматургия”.

Неговото влизане в театъра е най-радостната новина в територията на българските пиеси. Там цари голямо опустошение. Може би защото важни събития в историята и живота на нацията имат противоречиви интерпретации, писателите губят интерес или рационално изчакват, преди да седнат над компютъра. Театри поддържат конкурсите си за нова пиеса, но оттам резултатите са като капките на развалена чешма. Прекрасно е, че Яна Борисова не губи любопитството си към сцената и предлага на година-две нов текст. Сега с номинация е сладкият, мъдър и харесван от актьорите текст на “Господин нощ”. Колко хубаво би било, ако някоя актриса получи вдъхновение и седне като Елена Телбис да напише нейния си “Боклук”.

Когато Стефан Цанев и Коста Илиев си дадат почивка, зейва пропаст. Секулов даде “Народът на Вазов”, направена от Диана Добрева в Народния театър, и този жест незабавно промени пейзажа с актьори, които още помнят емоциите на постановката “Хъшове” на Сашо Морфов. Наградата за най-добро представление отиде при плевенчани за техния спектакъл “Опашката” по текст на Захари Карабашлиев. Надяваме се, че статуетката ще стимулира нашумелия писател за ново поглеждане към сцената. “Аскеер” почете тенденцията от няколко години на представяне на моноспектакли. Наградата взе емоционалната Александра Сърчаджиева, която я посвети на паметта на любими хора – на майка ѝ Пепа Николова, и на съпруга ѝ Иван Ласкин. Като всичко от живота на театъра и епизодът “Аскеери 2022” ще отмине в забравата. Но ще остави горчив вкус на погрешна рецепта във всекидневното меню на сцената ни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • БСП поиска връщане на хартиените бюлетини, това не влезе в дневния ред на парламента заради Крум Зарков.

    Изборните закони - не в последния момент

    Това звучи като клише, казвано е стотици пъти. Но клишетата затова са клишета, защото са верни. В случая с хартиените бюлетини въпросът бе решен от един човек - депутата Крум Зарков. Оставяме настрана въпроса дали е прав, или не. Според нас изобщо премахването на хартиената бюлетина бе някакъв волунтаризъм
  • Руското посолство в София СНИМКА: Архив

    Русия няма нужда от посолство в България

    Извън емоциите, като помисли човек, Русия няма нужда от посолство в България. Норвегия няма посолство, Канада няма. А в бъдеще вероятно ще внасяме повече енергийни ресурси от Норвегия. Канадската икономика е по-голяма от руската. А и в Канада живеят повече българи, отколкото в Русия. Износът ни към Русия е незначителен