България в торбата

Как попадна там и как да излезе

“Това са моите принципи. Ако не ви харесват, имам и други” – казал знаменитият американски комик Граучо Маркс.

“Това е моята партия. Ако не ви харесва, имам и друга” – каза президентът Радев. И наистина я извади от джоба си. В последното проучване на “Тренд” партията “Български възход” на Стефан Янев вече е шеста с подкрепата на 7,6 на сто от гласуващите, изпреварвайки и ДБ, и ИТН. Както е тръгнало, скоро ще влезе в пряк двубой с ГЕРБ, измествайки ПП, която бързо трябва да се прекръсти на “Продължаваме пикирането”.

Парадоксът е, че БВ взе този летящ старт,

без да каже каква е – лява, дясна,

патриотична, европеидна, консервативна, радикална – отворени са всички възможности. То е все едно на финала на 100 метра гладко бягане да участва невидим състезател. Разбра се, чисто човешки Стефан Янев е съвсем видим и представителен, но в политическо отношение той е като знаменития герой на Хърбърт Уелс.

Това е принципно нова тенденция. На фона на досадната партийна какофония вече печели “мълчанието е злато”. Не обещавам нищо, значи няма да ви излъжа. Не очаквайте нищо, за да бъдете приятно изненадани.

Възходът на партия енигма е логичен етап след епохата на партията разочарование

Не искам да се задълбавам в лудориите на четирикраката коалиция, но ако тя беше един човек, вече щеше да има жълта книжка. Според новото проучване на “Маркет линкс” одобрението за правителството вече е достигнало историческите 15 процента, а на парламента - праисторическите 8 на сто. Тези стойности са по-зле от финалната права на Жан Виденов.

А още не се е случило кой знае какво – магазините са пълни, инфлацията бие с камшика по голите задници, но не пуска кръв, социалният диалог все така протяжно си ромоли. Олигархията не ще да се бръкне за нови бунтове, тя чака крушата сама да падне от дървото.

При финала на управлението на Виденов поне имаше ясна алтернатива – СДС. Имаше и ясна икономическа цел – валутен борд, приватизационна надпревара. Имаше и ясен лидер – Костов. Сега отпред е пълен мрак. Не е ясно нито кой, нито какво, нито как. Ясно е само, че така не може и не бива да продължава.

Не може да продължава, но какви са възможностите? Първата – ново правителство на същата коалиция. Ще е още по-несъстоятелно от днешното.

Втората – служебно правителство и нови избори, които да отворят пътя към още по-нови избори, тъй като ГЕРБ няма да може да състави коалиция, а след очаквания срив на ПП и ИТН старата коалиция ще стане невъзможна. Партия “Възраждане”, която, изглежда, върви нагоре, ще е табу.

Чисто математически задачата пак не излиза и не излиза, и не излиза.

Може ли днешната партийна система да се вземе в ръце? Абсурд. Тя е деградирала до такава степен, че с всеки изборен цикъл на терена излизат нови непознати гастрольори и партии, които дължат възхода си на провала на вече познатите.

Търсенето на нови разочарования доведе дотам, че пристигащите от чужбина гастрольори имат предимство пред тукашните нови лица, тъй като няма начин да си живял в България и да не си нечий проект.

Има една интересна американска дума – carpetbaggers

Тоест хора с торби, ушити от стар килим. Може да се преведе като “торбаланковци”. Откъде идва тя?

След края на Гражданската война в САЩ също е имало “преход”, наречен Реконструкция (1865 - 1877 г.). Тези, които са воювали на страната на Юга, т. е. кажи-речи, повечето бели мъже, са лишени от граждански права. Нито могат да гласуват, нито да заемат длъжности. Тогава от север нахлуват тълпи от опортюнисти и тъй като много от тях нямали куфари, използвали торби, ушити от килим. Те се настаняват на всички възможни управленски длъжности и веднага се заемат да грабят каквото им падне, докато местното население скърца със зъби. Така възникват полувоенни организации за съпротива от страна на местното население - “Червените ризи”, “Бялата лига” и прословутата “Ку-клукс-клан”.

Трябва да се знае, че в началото ККК по-рядко беси чернокожи, а повече “торбаланковци”, както и scalawags (калпазани) - т. е. бели южняци, които минават на страната на републиканците срещу някаква файдица. Много от торбаланковците били образовани хора, които са вярвали, че могат да възродят Юга със своите по-модерни знания. И настина са щели да го сторят. Много скоро обаче им се налага да се върнат от където са дошли, за да си спасят кожата.

У нас не е имало гражданска война, но разгром на партиите имаше. И съвсем логично

навлязохме в епохата на торбаланковците

– каквито щат да са, само да не са тукашни. И точно това обяснява възхода на “Възраждане” - местният патриотизъм е обезправен, унижен и търси начин да даде отпор на торбаланковщината.

Сега нашият район преживява политическо земетресение. Това не е време за торбаланковци. България има нужда от управление с характер, което да е стъпило здраво на българската земя и да служи на българския народ, а не на поредната утопия.

Днешната партийна система не може да ни даде нищо подобно. Нужни са принципно различни партии, а те ще възникнат едва когато се въведе чиста и свята мажоритарна избирателна система в 2 тура – такава, каквато вече поиска народът.

Народът го поиска. Ако някоя партия си прави оглушки, значи е торбаланковска.