Коя е причината българинът да обръща толкова внимание на своята войска
Често се питаме защо българинът по традиция обръща толкова внимание на своята армия дори след като тя през последните 30 г. беше практически сведена до минимален състав и възможности.
Отговорът е сравнително лесен. Повече от век българската войска не е била просто хора с пушки и пагони или нещо за декорация на държавността, а основен инструмент за защита на националния интерес и провеждане на българската външна политика. Могъщ меч, който да се опита един ден да осъществи националния идеал за обединение или да е способен да отговори така, че никой поне на Балканите да не смее да припари до нас. Ето някои цифри и факти.
1. 1889 г. Българската армия се състои от 24 пехотни полка, 4 конни полка, 6 артилерийски и един пионерен. Над 90 хиляди щика в постоянна готовност, в количествено отношение
редовната ни
войска е
по-голяма от
редовната армия
на тогавашните
САЩ,
при условие, че там населението е било десетки пъти по-голямо.
2. 1912 г. Балканската война. 500 хиляди щика, които изиграват основна роля за победата над храбрите войки на огромната Османска империя, ширнала се от Албания до Багдад и Йерусалим.
3. 1915-1918 г. Най-голямата армия в света на глава от населението е българската. Над 800 хиляди души, 15 могъщи пехотни дивизии и две кавалерийски. През фронта на ротационен принцип минават над 1 млн. български мъже. Имаме въоръжени сили, които са способни да воюват не само с нашите традиционни балкански опоненти, но и с френските, британските и руските войки. Само си представете усилието да се въоръжи, облече, обучи почти милионна армия. Да се подготви така, че да побеждава френски и британски полкове, които носят имената си още от Наполеоновите войни.
Да разгроми
страховитата
казашка конница
в Добруджа. Да, войниците са били “измокрени, гладни и изморени”, но дори за служебните кучета в армията ни е имало противогази в случай на химически атаки. Това говори доста. Между другото, тогава България е седмата по възможности и брой военновъздушна сила в света.
4. 1941-1945 г. По време на Втората световна война България държи в боеготовност почти половин милион души.
455 хиляди воюват във финалната фаза на войната с хитлеристка Германия. Първа българска армия на ген. Стойчев, която стига чак до Унгария и Австрия, е в състав от 99 662 души. Стохиляден корпус, способен да воюва с все още отлично организираните и отчаяно отбраняващи се германски войски. Хайде пак да си представим логистичните параметри на това
да храниш,
да снабдяваш
и да лекуваш
455 хиляди души,
като 100 хиляди от тях се бият на 900 километра от теб.
5. 1945-1989 г. БНА, или армията по време на соца и Варшавския договор. Редовна армия от 120 000 до 156 хил. души. Огромно количесто танкове, артилерийски системи, ракетни войски без аналог на Балканите. Някои цифри по публични данни от бивши военни. Над 2200 танка, почти 4000 бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, над 280 модерни бойни самолета, над 120 бойни и спомагателни кораба, 8 пускови установки за СС-23 и с 24 ракети. 24 пускови установки СС-1, или “Скъд-Б”, със 72 ракети. Добре известно е, че СС-23 са могли да носят и ядрени бойни глави. Това също говори доста.
6. След промените армията ни постепенно беше смалявана и смалявана, оръжието - ликвидирано и нарязано, личният състав - постепенно демотивиран. Числеността ѝ е обвита в тайнственост, но според публикации се движи
между 20 и 30
хил. души
Общо взето, от първостепенна военна сила, ние се превърнахме в потребител на сигурност в един настина могъш военен блок като НАТО. Във военно отношение всички наши съседи без братята ни край Вардара вече ни превъзхождат значително, като, за щастие, с изключение на Сърбия сме в един съюз.
Да си военен в България, когато върху теб лежи и славата, но и сянката на онази могъща армия от миналото, не е лесно. Хубаво е, че се намират мъже и жени, които все още могат да носят и службата, и задълженията на славното минало.
Честит празник на тези, които въпреки всичко продължават да са верни на родината си!
