След 10 години “Денят започва с Георги Любенов” се случи немислимото доскоро – в часа на предаването често БНТ повежда пред търговските телевизии, казва тв водещият
Шегата с Кошлуков още е в сила. Скоро ще дойде нов генерален директор, очаквам и той активно да ми говори в слушалката
Хачо Бояджиев ме откри в казармата по телефона с въпроса: "Ти няма ли да се уволняваш вече, че ми трябваш"
Харизматичен, интелигентен и винаги усмихнат - заради тези свои качества 46-годишният тв водещ е уважаван и от колегите си, и от конкуренцията, но най-вече от зрителите. Именно те са причината “Денят започва с Георги Любенов” да се превърне в дълголетно предаване, което на 22 април навърши 10 години. Любенов е роден в София, завършва българска филология в Софийския университет, а по-късно и театрознание в НАТФИЗ. Вече 24 години е част от БНТ.
- Г-н Любенов, Кошлуков още ли ви говори в ухото? Това, разбира се, е шега, която преди време сам разказахте пред “24 часа” като една от любимите ви. Как всъщност правите цяло десетилетие вече предаването си - на 22 април се навършиха 10 години от първия му брой?
- Като изключим епохата на единствената телевизия в България, днес 10 години в ефир е нелошо постижение. Медийната среда е толкова динамична, че предаванията падат много лесно, за водещите да не говорим. Времената са много комерсиални и фактът, че 10 години сме в ефир, означава само едно – че хората наистина гледат предаването, че го избират, че натискат дистанционното в събота и неделя на първа позиция, а това е достатъчно за самочувствието на екипа ни. Мотивира ни, държи ни в тонус, със старание посягаме към всяко ново издание на предаването.
За 10 години много неща се промениха, много неща са различни, но едно остава същото – нашите професионални разбирания за това как да правим телевизия. Иначе шегата с Кошлуков още е в сила. Скоро ще дойде нов генерален директор, очаквам и той активно да ми говори в слушалката.
- Кое е различното?
- Всичко е различно. Средата е друга, вкусовете на публиката са други, телевизиите се развиха страшно много за 10 години, самият публицистичен заряд на страната е друг днес. Изведнъж тази относителна статистика – едно предаване да навърши 10 години, се превръща в повод за много изводи. Смело мога да кажа, че намерихме точната формула, намерихме тона на ефирното общуване, правилната динамика.
Оставям настрана субективния, но и най-важен фактор – хубавите гости. Какво означава хубав гост? Какво искат да гледат зрителите в събота и неделя сутрин? Колко да е политиката и колко да са “звездите”? Елементарен, но едновременно с това най-труден въпрос. Отговорът му ни постави доста напред в телевизионното състезание, за което съм благодарен на първо място на екипа – от години работя с редакторите Теодора Каролеева, Сашо Пенков и Джанан Дурал, с режисьора Станислав Терзиев. Имам и постоянни автори – Ирена Григорова, Елена Розберг, Петър Стоянович. Благодаря на операторите, на всички.
- Срещате ли често оценката, че правите едно от най-добрите предавания в ефира въобще?
- Такава оценка е много относителна. Срещам все повече критики, които са продукт на променената среда, за която стана дума.
Сега се хванете, за да не паднете - работя в БНТ от 1998 година. Това прави 24 години. За 24 години са минали 8 генерални директори, само от старта на предаването са трима. Задава се четвърти. И през цялото това време предаването се е правило не заради политическата конюнктура или вкуса на генералния директор, а заради зрителите. За тези години съм се водил само от едно – професионални качества, разбиранията ми за обективност и безпристрастност.
Комплимент за мен не е “много ти е хубаво предаването”, а дебатите, които се разгарят. В последните години думи като плурализъм, диалог, мнение не значат нищо. Ако не споделяш някакво мнение – си враг. Ако дебатираш – си виновен. Изумителна е тази промяна.
И понеже 24 години в телевизия не са малко, днес се питам не докъде стигнахме, а даваме ли си сметка докъде стигнахме? Не е ли това срамният плод на демокрацията? Да си лишен от възможността да мислиш, а още по-страшно – да говориш свободно, е голямата победа на медийната деформация. Дано разумните сили надделеят и не заради класациите по свобода на словото, и не заради каламбурите с другата гледна точка, защото във време на смърт няма друга гледна точка, а да надделее малкото останало от културата на диалогичността. Кошмарно е някой да мисли да уволнява журналисти само защото не мислят като теб.
- “Жоро Любенов прави страхотен рейтинг” - тази реплика чух наскоро от журналисти от частни телевизии. Какъв е рейтингът ви? Очевидно той расте, което е показател, че предаването става все по-интересно.
- Не е възпитано човек да се хвали, но смятам, че за 10 години предаването ни се превърне в доста забележимо. В крайна сметка количеството си казва думата.
За 10 години сме излъчили над 600 броя, над 1000 часа ефир,
стотици гости от сферата на политиката, изкуството, науката, спорта. Надявам се това да са били все вълнуващи и различни срещи, да сте чули нещо ново, да сте видели нещо различно. В крайна сметка внушението, което остава след едно тричасово предаване, е най-важното.
Ефирът е презадоволен, това е най-големият му минус, но често – и големият плюс. Студио с говорещи глави има във всеки часови пояс, но в крайна сметка оценката я дава публиката.
През 2018 година предаването се удвои – започна да се излъчва два пъти в уикенда, т.е. и в събота, и в неделя, от 8,00 до 11,00 часа. По този начин то стана видимо “на картата”, получи се логична линия. Вече е ясно, че БНТ има конкурентноспособен сутрешен уикенд блок. И рейтингите говорят – за последните два сезона ръстът на аудиторията е забележим, върви нагоре.
Няма нужда от излишна скромност, но се случи немислимото доскоро – в този сутрешен слот често БНТ повежда пред търговските телевизии. В пиковите моменти на предаването пазарният дял надвишава 20%, при някои обстоятелства, например по време на пандемията или пък при войната сега, надвишава 25%. Това означава, че една четвърт от цялата телевизионна аудитория избира БНТ в събота и неделя сутрин.
Всеки четвърти зрител предпочита нашето предаване
- С какво са по-различни събеседниците ви от онези преди 10 години? Как се променят през годините политиците - те все пак са основните ви гости?
- Предаването е публицистично и залага на актуалните седмични теми. Това превръща политиците в основни герои в него. Харесва ми това, че рядко политици отказват да гостуват.Разбира се, това означава, че си дават сметка за “нашата трибуна”, никой не иска да се откаже от национален ефир, но в същото време сегашните политици ревниво държат една ясна линия на говорене. Няма политик без опорни точки. Знам какво ще ми кажат от “Промяната”, знам какво ще ми кажат от ГЕРБ и знам какво ще ми кажат от “Възраждане”. За 10 години на пръсти се броят тези, които са ни изненадвали. Това е малко като теорията на хубавото интервю – ти знаеш какво ще те попитам, а аз знам какво ще ми отговориш. Винаги съм доволен, когато успея да наруша това уравнение.
- Ако сте пиар на някой политик или партия, какво бихте ги посъветвали за интервютата, които дават в медиите - на базата на вашия тв опит?
- Някои прости неща – да не мислят, че политиката започва от тях, да не смятат зрителите за втора ръка, да не си вярват, че те имат последна дума за темите от обществения живот. Днес много хора хулят журналистите, но ако нивото при нас спада, при кого се вдига?
Днешните политици са на светлинни години по подготвеност от други поколения
Дългото управление на ГЕРБ така или иначе деградира политическата класа, но и сега не е по-различно. Това, което виждам на хоризонта днес, е много изявен комсомол.
- Колко често се сблъсквате с политически натиск и как реагирате на желанията или на отказите да отговарят на въпросите ви?
- Политически натиск в смисъла на това някой друг да ми кани гостите в събота и неделя не срещам и не съм срещал досега. Една обществена телевизия няма интерес да бъде нечия, но това все по-трудно се разбира. А иначе недоволни политици винаги се намират. Сами може да оцените дали и накъде залита БНТ. Разбира се, към тази обективност трябва да добавим и чисто субективни фактори, сред които начинът, стилът на водене. Имам колеги, които настояват да направят събеседника си на нищо – карат му се, повишават тон, “търсят истината” по този начин. Никога не съм бил агресивен в начина на водене, напротив – правя го с лекота, с хумор и ирония, доколкото ги притежавам, и с усмивка. Това обаче не означава, че не знам какво и кога да попитам.
- Каните политици от всички цветове, творчески личности от различни сфери, но винаги има някой недоволен. Какво казва за вас напоследък фейсбук интелигенцията?
- Както се казва, настъпихте медийната гилдия по мазола. Фейсбук интелигенцията трудно ще се примири, че гледа обществена телевизия. Тя
иска да гледа телевизия, подредена от нея
Иска да си има телевизия. Печално е как хора, радетели за демокрация, не осъзнават какво означава думата “медия”. Ще ви дам пример: когато в студиото правим дебат по каквато и да е тема - от политика до цените на олиото, обикновено има поне двама събеседници. И най-често реакцията на фейсбук интелигенцията е “как може да поканите еди-кого си, трябва да ви уволнят”! Ама вие не виждате ли, че срещу него седи друг. Не виждате ли другото мнение, “вашето”? Големият обществен минус днес е оглушаването.
- Какво беше началото, кой ви покани да правите “Денят започва с Георги Любенов”?
- Началото беше през 2012 година. По това време бях водещ на централната емисия “По света и у нас” с Аделина Радева в 20,00 часа. Да не ми се обиждат новинарите, но четенето на новини не е най-голямото творческо предизвикателство. Стига да не бъркаш много, винаги можеш да прочетеш 3 изречения в студиото, но в това не виждам голямо творчество. Не подценявам новините, 7 години са били част от биографията ми, но много исках да правя нещо различно от нощния блок “Полет над нощта”. И дойде поканата. Генерален директор беше Вяра Анкова, а мой пряк началник – Милена Цветанска. Както често става в телевизията, набързо събрахме екип, първият режисьор беше Мери Христова, а първият редактор - Катя Сунгарска, и стартирахме на 22 април 2012 година. И така се завъртя всичко. През 2018 година Коко Каменаров направи предаването и в двата почивни дни - събота и неделя, а Емил Кошлуков го удължи на 3 часа през 2019 година. Така предаването ни измина един дълъг път от два часа седмично на шест сега.
- Имате ли забавни истории от предаването?
- Обикновено гафовете в телевизията са технически и в тях няма нищо смешно. Е, преди години гръмна звуковият пулт в ефир и просто се наложи да спрем. Само успях да кажа, че предаването прекъсва, и всички микрофони угаснаха. Телевизията премина на “резервна програма”. Случвало се е да не дойде гост, но и това не е смешно.
Напоследък обаче идват гости, които не сме канили,
и това вече е забавно. Идва известен политолог и колегите на входа му казват: “Не сте за нас, за друга телевизия сте”, а той отговаря: “Еми като не помня откъде са ме поканили”...
- Какъв е вашият етикет в предаването - стилът ви на обличане, кърпичка в джоба, цветни чорапи - кога и как си ги позволявате?
- Е, това го определя стилистът на предаването. Моделът на телевизионното облекло е клише – ясно е, че в събота и неделя сутрин вратовръзка не е нужна. Цветните елементи са закачка, а кърпичката – моден тренд. Обличането е плод на консенсус между нас, както се казва. Вярвам на професионалистите, но в крайна сметка човек трябва да се чувства приятно и комфортно. Не да мисли за цвета на чорапите. Тази година Академията за мода на проф. Любомир Стойков ме отличи с първа награда, което означава, че стилът на обличане е направил впечатление. Иначе в живота не съм капризен и не робувам на марки.
- Кой ви откри за телевизията?
- Откривателят е Люба Кулезич през 1998 година. По това време работех в БНР и тя ме покани за кинопредаването “24 квадрата”, но истинското ми бойно кръщение в ефир с предаване на живо, с комуникация със зрители е “Полет над нощта”. Идеята беше на Хачо Бояджиев. Повече от 5 години работехме заедно, по цял ден с него, и смятам, че
всичко научено за и във телевизията дължа на Хачо
Видях размах и мисъл, каквито повече не съм.
- Знам, че преди старта сте се чудели дали да приемете поканата на Хачо Бояджиев. Защо?
- Не че се колебаех, а през зимата на 2001 срещу 2002 година отбивах военен дълг. Все още беше задължително. И изненадващо Хачо ме откри в казармата по телефона с въпроса: “Ти няма ли да се уволняваш вече, че ми трябваш?”. Ротният командир, като разбра, че се обажда Хачо, застана мирно! Уволнявката ми беше в края на март 2002-а, но понеже той не търпи административни пречки и каквото е казал – ще стане, стартирахме на 1 март 2002-а. Бях в полагаем отпуск и нямах задължения към армията – хем не бях в казарма, хем формално не бях свободен човек. Но това е Хачо! Първият ми гост беше Стефан Данаилов. Заглавието на предаването измислихме в дома на Васа Ганчева с Хачо и Влади Вълчев. Всъщност нищо не измислихме, защото Хачо си беше решил как да се казва, но ни събра, “за да го измислим”.
- Радиото е една от големите ви любови, защо?
- Защото е първата. Попаднах в радиото невръстен – бях на 15 години, стажант в Младежката редакция. Като се връщам в тези времена, това наистина е друга епоха и мога да разказвам с часове. Какво ли не сме правили през 90-те години в радиото, но това беше славен период на истинска свобода и истинска промяна. Радиото възпитава качества, които телевизията не може.
- Какво ще правите в следващите 10 години?
- Очаквам ги с нетърпение. Изминалите 10 години бяха много динамични, с интересни уроци. Харесвам БНТ, но съм и неин голям критик, защото винаги има какво да се желае. Уважавам телевизията, защото брани стандарти, каквито повечето медии не могат или не желаят.
