Родена е в София в семейството на Димитър Димов. Завършва английска филология. Автор е на 14 пиеси, 6 романа и 2 книги с публицистика. Носител на много наши и чуждестранни награди
- "Войната не е с име на жена”, е заглавието на книга на беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич, носител на Нобелова награда за литература за 2015 г. Какво е лицето на войната, която се води съвсем близо до българските граници, г-жо Димова?
- Преди няколко месеца препрочетох “Нощта” на Ели Визел. Това покъртително свидетелство за Холокоста започва с описание на клисаря Моше, саможив човек, който се грижи за синагогата в Сигет, живее сам, отдаден на изучаването на свещените писания.
Той е един от първите депортирани евреи на полска територия, но не е убит, по погрешка е прострелян в крака и е сметнат за умрял, благодарение на това успява да избяга и да се завърне в Сигет.
Ходи от човек на човек и разказва какво му се е случило. Всички му се усмихват съчувствено, смятат го за полудял, изслушват го, без да му възразяват, както се изслушва болен, никой, абсолютно никой не вярва на разказа му. Докато три години по-късно те са сполетени от същата трагедия. Много поколения израснахме без война. Войните в света никога не са спирали, но са били далеч, имали сме ги като нещо абстрактно.
Смятахме, че мирът е даденост като въздуха, небето, нещо, което ни принадлежи по принцип. И затова вече трета седмица не можем да повярваме на очите си. Не можем да дойдем на себе си. Абсолютно изместени сме от себе си.
Хилядите бежанци, напускащи родните си домове, като че ли са най-трагичното лице на войната. И това, че много от тях, когато се върнат, на мястото на домовете си ще намерят руини.
- С женската си интуиция и писателски разум кого обвинявате за избухването на тази война?
- Путин и обкръжението му са еманация на многовековния имперски дух на Русия. Още преди няколко години Ангела Меркел беше казала след една среща с него, че той е загубил връзка с реалността.
Представете си - човек с
нещастно детство,
отгледан и
изграден в КГБ,
комплексиран, посредствен и амбициозен, успял да се сдобие с цялата възможна власт, обграден от раболепни слуги, застинал и вкаменен в мечтата да възстанови границите на СССР.
Как ли се възприема той самият - като освободител на руския народ, като спасител, като православен християнин, застанал на единия край на онази сюрреалистична дълга маса. Това е отблъскваща сплав от пошлост, самовъзвеличаване, кич, облечени във власт, която кръвожадно иска да се храни с още власт.
Властта никога не е достатъчна на един диктатор, тя никога не го нахранва, само усилва апетита му и възпалява амбициите му за още и още.
И точно в това е неговата патология. И точно заради тази патология е тъй непредсказуем и опасен, от него може да се очаква всичко.
Той подготвя тази война много отдавна. Ние си спомняме как той до последния час отричаше, че има намерение да напада Украйна, обвиняваше Запада, че го набеждава - събитията могат да се проследят назад, как стъпка по стъпка се стигна до ужасите, които сега втрещени следим от екраните.
- Защо точно Украйна стана арена на бойните действия с всичките ужасни последствия от тях?
- Руският президент Путин в едночасовото си обръщение изрази своята гледна точка.
Агресорът
обвини жертвата
Ние знаем от историята, че те винаги освобождават. И нас са ни “освобождавали”. Унгарците, чехите, поляците са ги “освобождавали” даже повече от нас.
А сега вече три милиона украинци избягаха само за три седмици от освободителите си. По всичко личи, че Путин няма нищо против да обезлюди Украйна и да присвои нейната територия и нейните ресурси - природни и икономически.
Защото Украйна е много богата държава: на 1-о място в Европа по запаси от уранови руди, на 2-о място в света по запаси от желязна руда, на 2-о място в света по запаси от манганови руди, на 2-о място в Европа по запаси от титанова руда, на 1-о място в Европа по площ обработваема земя, на 1-о място в света по износ на слънчоглед и слънчогледово масло, на 2-о място в света по производство на ечемик, на 3-о място в света по производство на царевица, на 3-о място в света по производство на картофи, на 3-о място в Европа по дължина на железопътната мрежа, на 3-о място в света по производство на локатори и оборудване за локализация...
Тези богати ресурси са безценни, огромната руска армия се нуждае от тях и това е обяснението за войната.
- Казват, че при труден спор между двама души отстъпва по-умният. Това възможно ли е при политиците и военните?
- Това, което се случва в Украйна, не е спор. Да защитаваш родината си и дома си от нашественици, не е спор. Навсякъде, от всички народи това се счита за дълг, а отстъплението е позор и предателство. Политиците и дори военните са длъжни да се стремят към мир, но мир при взаимно зачитане и уважение.
- Ще успеят ли все пак да се договорят на масата за преговорите?
- Много трудно, защото тази война е идеологическа, а такива войни са най-ожесточени. Идеологиите ожесточават, те разделят и настройват един срещу друг дори братя, деца предават родители.
Тези, които сядат на масата на преговорите, са марионетки, те нямат свобода на действие, тяхната роля е да убеждават света колко са добронамерени.
Преговорите са декор, решенията се вземат не на масата на преговорите, а на друга маса. Малко по-голяма е надеждата, когато сега лично се срещат външните министри на Русия и Украйна.
- Много хора казват, че са на страната на мира и цивилизования свят и че осъждат Путин за започнатата от него ужасна война. Но не приемат факта, че малко или нищо не се пише за вината на НАТО и САЩ в този конфликт. Каква е вашата гледна точка за всичко това? В наскоро излязлата ви статия пишете, че руското оръжие се произвежда с парите, които Западът плаща за руския газ...
- Друга вина на Запада аз не виждам. Тази война е замислена и планирана изцяло в Кремъл.
Вината на Запада е, че допусна нещата да стигнат до степен, в която вече няма ефикасни възпиращи средства. Анексия на украински територии остана безнаказана и това развърза ръцете на Путин.
Аз нямам
големи надежди
в санкциите Когато санкциите станат много тежки, Кремъл ще отправи заплаха и те ще бъдат разхлабени. Вече започнаха да говорят, че Путин не бива да бъде притискан в ъгъла, че не трябва да му се отнемат възможностите за маневриране и пр.
За съжаление, това е вярно. Ние сме в унизителната ситуация, когато по-умният трябва да отстъпи, но не защото е по-умен, а защото срещу себе си имаме непредвидим и неконтролируем диктатор.
- Как може да бъде победен Путин?
- Не задавайте на мен този въпрос, защото не мога да дам оптимистичен отговор. Не мисля, че може. Нито Хитлер, нито Сталин можаха да бъдат спрени. Причиниха гигантски катастрофи на своите народи и на човечеството и бяха спрени единствено от смъртта.
Така стана и с Мао, и с Пол Пот, и с Кадафи, и със Саддам Хюсеин. Ние не можем да спрем дори един много по-малък диктатор като Ким.
- Какви отстъпки трябва да направи Украйна, чиито действия, както е известно, се движат и контролират от САЩ?
- Не съм съгласна, че действията на Украйна се движат и контролират от САЩ. Това е кремълската пропагандна теза. САЩ и Европа помагат на Украйна, но ако украинският народ не се съпротивлява срещу агресията, ако не отстоява независимостта на страната си, действията на САЩ ще бъдат удар във въздуха.
Украинският народ в своята огромна част показва пред целия свят патриотизъм, героизъм и неотстъпчивост. Ако украинският народ не беше показал тези качества, Западът щеше да е изоставил Украйна и да е предпочел руския газ.
Не САЩ насърчават съпротивата на украинците, напротив, аз се опасявам, че те по-скоро ще ги увещават да направят отстъпки.
- Как си представяте бъдещето на света след края на тази война?
- Аз не очаквам тази война да свърши скоро. Както гласи един афоризъм, Русия има армия, а Украйна има народ. Руската армия е силна. Но напусна позорно Афганистан.
Как се завладява цяла държава? Ще сложат марионетни управници. Но съпротивата ще продължава. Срещу цял народ не може да се воюва. Тази война е огромна стратегическа грешка на Кремъл. Тя е провал на руското разузнаване, на руската армия и на руската политика.
- Възможна ли е трета световна война? Едно време се казваше, че ако третата световна война е ядрена, четвъртата ще бъде с камъни и лъкове. Ако, разбира се, останат живи човеци?
- От това се страхува целият свят. Не мога да кажа. Досега ядрените мощности бяха сдържащи, а не нападателни. Могат да се използват за нападение само ако разумът напълно изчезне. Но при тези обстоятелства това не е изключено. На нас, нормалните хора, и тази конвенционална война не ни се струваше възможна.
Огромните разрушения, които всеки ден гледаме, не ни се струваха възможни. Но хората бягат, бягат. Вече смятам, че стратегията на Кремъл е да обезлюди Украйна, в страната да останат покорните, уплашените, тях ще ги подчинят лесно. Западът ще се примири. Поробването на Украйна ще бъде цената, която светът ще плати, за да няма ядрена война.
