Два пъти ходил при папата цар Симеон II, за да се ожени за доня Маргарита. Три пъти в една седмица сключват брак младите влюбени през 1962 г. Днес - в дните, в които те честват своята диамантена сватба, царят и царицата дадоха първото си съвместно интервю за "24 часа"
Два пъти е ходил при папата цар Симеон II, за да му бъде позволено да се венчае за любимата си доня Маргарита. Историята е от началото на 60-те години на миналия век, когато браковете между православни християни и католици все още са прецедент. Младите влюбени обаче се преборват и получават разрешение да станат семейство. При това правят не една, не две, а цели три сватби. А днес, 60 г. по-късно, честват своята диамантена годишнина. Имат 5 деца и 11 внуци, а по-голямата част от времето си прекарват в България.
Царят и царицата се запознават на вечеря с приятели малко преди той да постъпи във Военната академия “Вали Фордж” в САЩ през 1958 г.
Маргарита му прави силно впечатление, но пътищата им се разделят. Малко по-късно, научил, че тя ще гостува на своя приятелка в Америка, тогавашният кадет Рилски ѝ изпраща покана за годишния бал на академията. Тя обаче трябва да се връща в Европа, откъдето лети за Япония, и не се отзовава на поканата. Срещат се отново в Мадрид чак през лятото на следващата година.
Първоначално са само приятели, но в един момент любовта пламва. Сключването на брак обаче се оказва трудно. Римската църква поставя изискване - некатолическата страна да даде писмено обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици.
Симеон II не би могъл да приеме това, без да наруши Търновската конституция. Обръща се към виден адвокат, експерт по брачни въпроси, който намира прецедент през 1938 г. в Япония, където местният епископ поел отговорността за брака между католичка и губернатор шинтоист, без да изисква каквито и да било гаранции.
За да преодолее трудностите, царят посещава два пъти Ватикана. Приет е от папа Йоан ХХIII, когото наричат Българския папа. Между 1925 и 1935 г., тогава все още монсеньор Анджело Ронкали, той е назначен за нунций на Ватикана в България, където изгражда близки връзки с цар Борис III. Светият отец, прекарал повече от десет години в България, съхранява топлите си чувства към царското семейство и това помага на Симеон II.
Помага им и друго подобно събитие - през май 1961 г. е обявен годежът на Хуан Карлос Бурбонски и София Гръцка, която е православна. В същото време в Рим все още заседава Вторият ватикански събор, чиято цел е подобряване отношенията между Католическата и Православната църква. Тези обстоятелства спомагат за благоприятното развитие на събитията за цар Симеон II и доня Маргарита.
На 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от трите сватбени церемонии - католическата. На 20 януари Симеон и Маргарита сключват граждански брак пред кмета на швейцарския град Лозана.
Църковният им православен брак е на следващия ден в църквата във Вевей. Благославянето на брака се извършва от основателя на Българската епархия в Америка митрополит Андрей Нюйоркски в съслужение с руския архиепископ на Швейцария. “Много е сложно да разтрогнеш три брака - почти невъзможно”, шегува се царица Маргарита.
- Ваши Величества, чествате 60 г. от сватбата си. Каква е тайната да сте все така един до друг?
Царицата: Привързаността.
Царят: Да, и вече сме свикнали да сме заедно. Дори става по-удобно и лесно. Помагаме си.
- Толкова много години – какво цените най-много у партньора си?
Царицата: Много неща, но може би интелигентността.
Царят: Умът ми, благодаря ти.
Царицата: Добър човек е.
Царят: Има свидетел, ще си го запиша.
Царицата: Има и много търпение.
Царят: Това е, защото съм кръстен на свети Симеон Стълпник, който е седял на един стълб 30 г.
- А вие, Ваше Величество, какво цените в доня Маргарита?
Царят: Освен интелекта ще кажа и друго - прагматична. Тя е човек, който гледа на нещата съвсем приземена. Стъпила е здраво на земята, не с някакви фантазии. Тя е човек, който е страдал в живота си, така че това също тежи и се възхищавам. Търпението също.
Не знам, в крайна сметка - издържахме. Каква е рецептата, не ни питайте.
- Помните ли как пламна първата искра между вас?
Царят: Бях чувал за нея, защото
беше момиче с
голяма популярност
Запознахме се на една вечеря и после ѝ казах, че като се върна от Съединените щати, ще ѝ се обадя.
Царицата: Покани ме на един бал в академията след това. А аз казах, че не мога, защото вече имам билет за Мадрид.
Царят: И се уговорихме да се видим след това.
Царицата: След това се видяхме в Мадрид и бяхме само като приятели. Стана постепенно.
Царят: Проблем беше заради темата - католик с православен. Преди 60 г. беше много сложно да се ожениш така.
Царицата: Бяхме първо приятели. Ти каза, че си имал годеница, не казвам коя.
Царят: Да, вярно.
- Царят е имал друга годеница преди вас?
Царят: Да.
Царицата: И после стана проблемът с религията.
Царят: Да, църковен проблем. И се обадих да ѝ кажа да се видим пак. (Смее се.)
Царицата: Бяхме само приятели, виждахме се от време на време.
Царят: Да, с други наши приятели и познати.
Царицата: Малко по малко...
Царят: И стана фаталното. И 60 г. Малко хора имат този късмет. Слава богу, човек да е на нашата възраст. Но пък и да сме останали заедно - е твърде рядко.
Царицата: Аз съм по-стара.
Царят: По-голяма кажи, звучи по-хубаво.
Царицата: Преди не, но сега го чувствам, че съм по-стара.
Царят: Имаш такава енергия!
- Казват, че зад всеки успял мъж стои една велика жена. Така ли е и при вас?
Царят: Да, така е. Но не знам дали това също не е и в обратната посока. Аз в това отношение нямам мнение кой тежи повече или пък кой отговаря. Това е вече въпрос на характер, на обстоятелствата или обстановката в живота. Пак се връщам - за мен няма нито точна рецепта, нито точни правила за това. Гъвкавост трябва, всеки да е готов да поотстъпи или да е готов да се съобрази с положението на другия, с мнението му.
- Но със сигурност нямаше да имате това време за работата си, за ангажиментите и делата за родината, а след това и тук - в България, ако нямахте до себе си стабилна съпруга, която да ви подкрепя?
Царят: Да, отговорен човек е. Думата стабилна е много точна.
- В автобиографията си разказвате, че когато сте решили да се впуснете в политиката в България, сте се допитали до доня Маргарита, но не разкривате какво ви е казала тя, имала ли е опасения и притеснения?
Царят: Фактът, че сме тук, разкрива каквото е казала. Но това беше най-малкото. Нормално е едно такова решение...
Царицата: Това беше нов живот.
Царят: Съвършено нов живот.
Царицата: Трябваше да направим къщата. Аз много работих да се превърне в дом. Справих се сама.
Царят: Ти се справяше с много работи директно сама.
Царицата: Да, обикалях сама, купих всичко. Беше много работа.
Царят: Спомням си един ден, бяхме с някои депутати тук, и Коста Цонев ми вика: Г-н премиер, да ви разходя ли из къщата, защото я познавам по-добре от вас? От филмите. Беше много смешно. И вярно, че човекът познаваше къщата. Тази къща трябваше цялата да я оправим, защото беше руина след повече от 30 г. безхаберно отношение към нея. Така че трябваше всичко да се оправи и обзаведе.
- За какво се допитвате най-често до съпругата си?
Царят: А, това не бих могъл да кажа, толкова години... Каквото има - коментираме. Текущи събития, по новините каквото има, или каквото прочетем. Но
няма нещо като консултативен съвет
по ден и час,
в който да се съсредоточаваме и да видим ти какво мислиш тук, какво правиш. Като всеки брак – ежедневието, и гледаме да се справим със задачките.
- А вие, доня Маргарита, за какво сте критикувала съпруга си?
Царицата: Критикувала? Не мога да кажа.
Царят: По-добре да не го казваш. Има може би неща, за които не сме на едно мнение.
- Какви компромиси сте правила в живота си заради това, че сте съпруга на цар в изгнание?
Царицата: Той живееше в Мадрид като нормален човек. Няма дворец, нищо. Не беше много трудно за мен, защото бях свикнала да правя всичко аз, защото живеех сама преди това.
Царят: Компромиси не знам. Вече като решихме да се завърна тука - ти прие идеята.
Царицата: Пътуване от време на време. Имаше работа.
- С толкова ангажиран съпруг да гледате сама толкова много деца сигурно не ви е било лесно?
Царицата: Имах помощ от една гувернантка - медицинска сестра германка.
Царят: Няма да забравя как тя един ден побесня. Бяхме на летище, петте деца търчат и лудеят, и тя ме погледна и каза: Ирод беше велик човек.
Царицата: Ти пътуваше повече от мен. Аз оставах вкъщи с децата.
Царят: Ти спортуваше много. Това също -
като имаш различни хобита, колкото
и да го мисли човек, помага
Защото невинаги едно и също, една и съща посока, защото всеки си има занимания. Децата ни се шегуват, че сме издържали толкова години, защото сме различни.
Царицата: Ти си по-работлив, аз по-малко.
Царят: Всеки работи в своята си посока.
Царицата: Аз много обичам да яздя коне и да карам ски. Много обичам на чист въздух.
- Какво обичате да правите заедно?
Царят: Малко време сме заедно всъщност, всеки си има задачи.
Царицата: Да се разхождаме. Особено в планината.
Царят: Да, това е, което имаме по-общо. Пък и коментираме каквото е прочел всеки.
- Зная, че и вие обичате планината, Ваше Величество. Няма да забравя как преди повече от 20 г. тръгнахте към Мусала и журналистите след вас...
Царят: Вярно. За 80-ата си годишнина се качих отново, ще се пробвам сега за 85-ата дали ще стигна пак.
Помните ли, като бяха пуснали приказката, че Мусала е наша. Спомням си един познат, на когото му се стори толкова абсурдно да се говорят такива глупости, и слизайки от Мусала, го попитали: Качи ли се? Нали е на царя? И той казал: Ами да, стреляха по мен, но оцелях. Беше се стигнало до такъв абсурд да се разпространяват подобни лъжи.
- А вие, доня Маргарита, как понесохте всичко, което се стовари върху царя и семейството след участието му във властта?
Царицата: Много неприятно и аз не мога да направя нищо. Несправедливо е. Но сега е малко по-добре.
Царят: Има други неща, които са по-интересни и по-належащи. Малко са ни позабравили за момента. Но, както ви казах - има хора, които не искат да ме оставят да си умра спокойно.
- Как си обяснявате, че нито едно от децата ви не влезе в политиката?
Царят: Те бяха вече с професиите си през 1989 г. Но то политиката е, ако човек наистина я иска...
Ето, в семейството на покойния ерцхерцог Ото - той беше толкова велик парламентарист в Европа, двамата му синове са в политиката. Малкият му син е посланик на Унгария в Париж.
Но тука, в нашия случай, като станах премиер, и при най-малкото идване започваха - шуробаджанащина, бизнеси, не знам си какви работи. Вместо да разберат, че
можеха много да ми помогнат,
защото бях много самотен
А пък изправен пред наистина страшно предизвикателство. Но така стана, че аз самият им казах - няма, защото все ще намерят начин, с извинение - под вола теле, да разкритикуват, или просто автоматично да се съпротивят.
- И затова сте казали на децата си да не идват толкова често тук, докато сте премиер?
Царят: Да, като премиер.
- Сега идват ли по-често?
Царят: Да. И много ни радват.
Царицата: Идват, когато е възможно.
Царят: Но много за малко, защото работят. А и сега вече е сложно с COVID и всичко.
Царицата: Дойдоха за Нова година.
Царят: Да, някои дойдоха. На Коледа бяха при другото семейство, така се редуваме. Дойдоха по Нова година и заради годишнината ни. И аз се шегувах, малко като суеверие - да честваш нещо преди, е винаги леко под въпрос. Но след толкова години... десетина дни преди или след това, си остават 60 години.
- Имате ли повече време за внуците? Или сега те нямат време за вас?
Царят: Те нямат вече време за нас.
Още си ги считам за бебета,
но те са вече големи хора
Едните още следват, други работят успешно. Имахме един далечен роднина - беше генерал-лейтенант от запаса в авиацията в Испания. Случвало се е, като сме им ходели на гости, и сядаме на масата да се храним, а майка му му се кара да не надебелее. А той генерал-лейтенант вече в пенсия. Така че децата си остават деца.
- Колко често ги виждате?
Царят: Ето, някои сега бяха тук. Други са на работа - като Мирко, който като млад лекар не можа да дойде да го видим. Лукас пък готви държавен изпит, който е страшен. Те са около 20 хиляди кандидати, а ако той постигне достатъчно висок резултат, ще може да си избере специализацията и къде да я кара. Ако не - отива като джипи в някоя затънтена провинция. Горкият, от септември не е вдигнал глава от учебниците. Той иска психиатрия. Което е интересно като идея. Братята и братовчедите се шегуват и казват, че си е избрал най-модното и доходното, защото покрай COVID ще има най-много пациенти.
Мафалда пък беше в САЩ, защото там е техническата част от екипа ѝ. Не мога да ѝ кажа - ела тук, зарежи всичко. Та ето, те са вече големи хора, нямат време за мен. Пък и пътуванията станаха толкова неудобни, толкова сложно. Намалели са вече и полетите, отгоре на туй всички тези QR-и, PCR-и, това усложнява. Не е за пътуване.
