Цар Борис III не е бил фашист - виж корицата на “Тайм” точно преди 81 г.!

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10692354 www.24chasa.bg
Корицата на списание “Тайм” от 20 януари 1941 г.

“Завършен европеец”, пише

за него авторитетното списание

Цар Борис III не е бил фашист - виж корицата на “Тайм” точно преди 81 г.!

и го цитира: “Министрите ми

са германофили, поданиците

ми са русофили, аз съм

единственият неутрален”

Точно преди 81 години, на 20 януари 1941-а, на корицата на авторитетното американско списание “Тайм” се появява един български държавник. Това е цар Борис Трети и той е единственият български деец, стоял на корицата, в цялата история на това издание.

И понеже напоследък във връзка с нашите отношения със Скопие пак се поде темата за това имало ли е фашизъм в България, отговорът е безапелационен: у нас никога не имало фашистка или националсоциалистическа форма на управление. На власт у нас никога не е била фашистка и нацистка партия. И българският цар никога не е бил начело на фашистки режим.

Ние сме били съюзници на нацистка Германия и фашистка Италия, но не сме били фашистка държава. Между другото Югославия също е била за кратко време съюзник на същите тези две държави. Това превръща ли я автоматично във “фашистка” държава”?

В нито една нота или документ не само американското, английското, но дори и съветското правителство никога не е определяло България като фашистка държава. Фашистка терминология за нас, българите, е употребявана само от другаря Георги Димитров и другаря Тито.

Но стига толкова. Ето как изглежда българският цар през погледа на най-авторитетното издание на американската журналистика. Статията е посветена на геополитическата ситуация на Балканите, а това е точен цитат от нея, посветен на българския цар и обстановката у нас.

“Завършен

европеец

Царят на българите е мил и добронамерен. Той люби мира, обича да колекционира крила на пеперуди, да изучава нежни планински венчелистчета, да натисне педала на бензина в колата и да дръпне свирката на локомотива, с две думи, да се труди в природата и да се рови в науката.

На 15-годишна възраст завършва Военното училище в София и се сражава в двете балкански войни, както и в Първата световна война. Но той предпочита мирните занимания: пътува из провинцията инкогнито, разхожда се по софийските улици, облечен неугледно, разглобява машини, извежда гордата си руска хрътка, бъбри си със селяни. Създава впечатлението, че да бъде цар, не е негово желание. Казва: “Не бих се уплашил да загубя трона си. Ако това се случи,

ще замина

направо в Америка

и ще си намеря

работа като

механик.”

Сега, когато стратегията на войната е поставила България на мушката, Борис, човекът на мира, е в центъра на поголовен натиск. Той управлява нация от славяни.

По кръв е предимно французин. Роднините му са царските семейства на Англия, Белгия, Португалия, Румъния. Съпругата му е дъщеря на италианския цар. Принадлежи към гръцкото православие по вяра. Руският цар Николай II му е кръстник. Баща му, бившият цар Фердинанд, е изгнаник в Германия.

Освен тези лични връзки на Борис България отдавна е най-близкият приятел на Русия в Европа, както и отдавна страната му е била по пътя на желаната от Германия експанзия към Близкия изток. Говори се, че напоследък някой запитал царя каква е външната политика на България. Борис отговорил: “Министрите ми са германофили, жена ми е италианофилка, поданиците ми са русофили

– аз съм

единственият

неутрален в

страната.”

Борис не говори празни приказки. Народът му е свързан чрез език, култура, традиция, кръв и чувства с Русия и хората му никога не ще забравят, че именно Русия ги е освободила от турско иго и е създала краткотрайната Голяма България от 1878 г. Министрите му обаче, по-специално министър-председателят Богдан Филов и човекът, който контролира българската полиция - министърът на вътрешните работи Петър Габровски, смятат, че реализмът налага България да играе немската игра, дори ако това води до унижение, както е в случая с Румъния.

Царица Йоанна, естествено, мисли, че България трябва

да постави

единия си крак в

италианския

ботуш

дори ако това означава, че другият ще е в гроба.

Единствено Борис има много простата цел: България за българите – ако е възможно. Но на Борис може да му се наложи да се изправи пред факта, че в 1941 г. това не е възможно.

Малко след посещението му в Берлин през ноември Херман Гьоринг съвсем многозначително посочи на един български кореспондент: “Вашият цар е направо прекалено неутрален, за да ни подхожда. И във всеки случай в новия европейски ред няма място за царе”.

Край на цитата. Това е обективният поглед на американската журналистика в онзи сложен период. Под забележителната снимка на Борис Трети пише простичко “България за българите - ако е възможно”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    Няколко дни българските депутати упражняват дар слово (според наличностите) и политически патос по въпроса с новата желязна решетка на парадния вход на парламента, която трябва да ги пази от любовта народна. Оказа се, че формално щетата не е кой знае колко голяма. Решетката струва едни 34 хиляди лева. Което не е чак толкова много
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо