Гроздан Караджов: Безплатното саниране ще продължи, първо без доплащане, после с 20%

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10624390 www.24chasa.bg
Гроздан Караджов СНИМКА: Николай Литов

Още през 2022 г. ще бъдат ремонтирани 3000 километра пътни отсечки, всички ще видят предварително кои, каза вицепремиерът и регионален министър 

- Господин Караджов, реално ли е да се намерят изведнъж 2,8 млрд. лв. за поддържане на пътищата за 2022 г.? Досега сумите бяха близо пет пъти по-малки.

- Възможно е бюджетът да задели тази сума. Моето искане към бюджет 2022 г. е да се отпуснат 2 млрд. лв. за тази цел. Останалите средства ще дойдат от толтаксите, да не забравяме, че има и 100 млн. лв. несъбрани глоби до момента за нарушения при използването на пътната мрежа.

- Те сигурни ли са? Да не се окаже, че само са издадени актове и наказателни постановления, а никой не събира тези пари?

- Тези суми се събират от Агенция “Митници”. Очакваме да се внесат в бюджета на пътната агенция. Тоест ще се използват за това, за което са предназначени.

- Не че няма какво да се прави с парите, но как ще изберете кои пътища плачат за ремонт, че да се работи по тях още тази година, и кои може да почакат?

- Наистина пътищата ни са в ужасно състояние. Освен че са разбити, са с износена маркировка, указателни знаци и предпазни съоръжения. Затова е наложително да инвестираме в безопасността на пътищата. Програмата ни е 4-годишна и само през 2022 г. предвиждаме да ремонтираме над 3000 километра. Tоест за 4 години ще се ремонтират 60% от цялата републиканска пътна мрежа, и то тези пътища, които са в най-лошо състояние.

- Вероятно пътните фирми много ще се зарадват, но как ще бъдат избирани? Докато текат процедурите по избор, може би лятото, когато може да се работи, ще дойде и дори ще свърши.

- Това ще е голямото предизвикателство – и за фирмите, и за нас. Защото опасението ми е и доколко в АПИ имат организационния капацитет да поемат тази двойно по-голяма работа. Дали ще ги зарадваме фирмите, не знам, но процедурите по Закона за обществените поръчки ще се спазват стриктно и ще почнат скоро.

Основните ремонти, за разлика от текущите, изискват пълни строителни книжа и разрешения за строеж. Това не е правено през годините. Практиката е била да се започва текущ ремонт и с анекси той да се превръща в основен. Именно затова в момента проверяваме договори за над 1 милиард лева само за миналата година.

До дни ще чуете за комисията, която назначаваме със съвместна заповед с финансовия министър. Тя ще определи за всяко конкретно нарушение какво може и трябва да се направи. После започваме преговорите със самите фирми и ще спазим срока да им платим за работата преди средата на годината.

- И така – откъде започват тези големи ремонти, от кои пътища?

- Те ще се определят по възможно най-демократичния и прозрачен начин. В четвъртък в Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще проведем работна среща между АПИ, Института по пътища и мостове, “Автомагистрали” ЕАД и министерството. Ще направим преглед и оценка на готовността за работа по инженерните съоръжения, независимо дали има осигурено финансиране за тях, или не.

Втората точка ще е програмата за ремонт за 2022 г. За всяка от областите ще бъде представена подробна информация за състоянието на пътищата. Ще излъчваме срещата онлайн, така че всички граждани да могат да се запознаят с проектите. Ще имат две седмици да си кажат мнението, включително и да изпращат предложения за промени със снимки и видеоматериали от пътища, които ползват и смятат, че са в лошо състояние. След това окончателният списък за 2022 г. ще бъде публикуван на сайта на министерството и на АПИ.

Всеки ден получавам десетки сигнали за различни проблеми с пътната инфраструктура. Последното, което ми направи впечатление, е свързано със строителството на магистрала “Европа”. Видях потресаващи неща от обходните пътища, които строителят е направил, за да се отбива движението – нещо като път, изцяло необезопасен, недостатъчно видим. Изключително рисковано е да пътувате през Калотина с кола, особено вечерно време и през този сезон.

- А не ви ли праща някой снимки и клипове от движението около тунелите на магистрала “Хемус”? Там също е потресаващо, особено в почивни дни. Кога ще доживеем да ги видим тези тунели най-после ремонтирани?

- До края на април приключват тези ремонти и използвам възможността да се извиня на всички български граждани за неудобството. Тези тунели са занемарени от десетилетия и дори имаше произшествия с паднали осветителни тела. В момента изискванията към такива пътни съоръжения многократно надвишават онези, които са били през 80-те години на миналия век, когато са правени. Не искам да си измивам ръцете с това, че съм министър едва от няколко седмици, но наистина съм дал указания да приключат възможно най-бързо.

- А защо искате парламентът да решава проблема с довършването на “Хемус”? Всъщност предлагате ли му нещо?

- Мисля, че всички са наясно, че това, което е направено с довършването на “Хемус”, е голям капан. Трябва да направим някакво магическо превръщане на договори за наем на техника и за доставка на материали в договори за строително-монтажни работи.

Този възел може да се развърже по два начина. Първият е министерството да преговаря с фирмите, които имат договори с “Автомагистрали” ЕАД, за да се договорят условията за връщане на авансите в размера, за който не са свършили конкретна дейност.

Другият подход е да има решение на Народното събрание или закон, с който да се разсече този гордиев възел. Още повече че по този проект има строителни дейности, извършени без разрешение за строеж.

- Добре, но един от основните мотиви на ГЕРБ за “Хемус” бе да се съкрати времето. Затова те обещаха магистралата да бъде довършена до 2024 г., а сега вие, докато разсечете възела, срокът ще мине.

- Този срок 2024 г. не е и никога не е бил реалистичен. Проблемът е, че за 3/4 от аутобана още няма проекти, да не говорим за строителни разрешителни.

Пък и никой – нито по времето на служебното правителство, нито сега, е спирал строежа. Всички виждат, че по първи, втори и трети участък се работи. Едва сега, докато говорим, получаваме проекта за четвърти и пети участък и скоро по тях ще може да се работи. А оттам до девети участък?

Съгласен съм, че чрез инхаус договарянето се елиминира възможността за обжалване, тоест се съкращават сроковете за реализиране на проекта. Но също така се нарушават буквата и духът на закона за обществените поръчки. А това е важно от гледна точка на данъкоплатците, нали?

- Вече казахте, че някои от фирмите, получили аванси за “Хемус”, претендират договорите им да бъдат индексирани заради поскъпването на строителните материали. Но това се усеща навсякъде в строителството. Какво правим примерно с многото фирми, които рехабилитират ВиК мрежи за общо 1,9 млрд. лв.? Най-вече какво да правят общините, които съфинансират тези проекти, откъде да намерят пари за увеличението на своята част?

- Трябва да съм напълно лишен от реалистичен поглед върху ставащото, за да си затварям очите пред това поскъпване. Има такова - стомана, желязо, бетон, битум, дървен материал наистина поскъпнаха значително. Много общини вече ни сигнализират, че фирмите искат да се откажат от проектите, защото при сегашните цени не могат да работят. Подкрепям идеята за автоматичен механизъм, определен в закон, за индексиране на строителните материали според пазарното им поскъпване.

- Създавате фонд за подпомагане на благоустрояването на общините. Какво ще представлява той, откъде ще дойдат парите и най-вече за какво ще се изразходват?

- Този фонд ще бъде създаден с 1 млрд. лв., които ще се отпуснат от бюджета. Предстои да се сформира управляващ орган, да се определят правилата за оценка и критериите за кандидатстване. Но става дума за много строителни дейности в общините, свързани със стари, зарязани проекти, с проекти за благоустрояване на квартали в населените места, където се извършват рехабилитационни дейности по инфраструктурата.

След такива дейности обикновено тези пространства остават в състояние, което не е много добро, дори настилките да са възстановени в предишния вид.

Сега това може да се промени. Всички общини ще могат да кандидатстват с проекти, за да получат пари от този фонд. Все още не мога да кажа как ще се казва този фонд, ще минат няколко месеца, докато бъде учреден.

- 1 милиард лева даде навремето бюджетът и за водния холдинг. Но прави ли се реформа в този сектор, или високите цени на тока сега доведоха до това, че с тези пари да спасяваме ВиК от опасността да им дръпнат шалтера? Според хора от сектора в цените на водата в България в момента има само ток и труд, няма никакви инвестиции, защото не са правени.

- По принцип в механизма за ценообразуване на водата за крайния потребител не се вземат предвид инвестициите, направени с финансови средства от ЕС и от държавния бюджет, а само делът, отговарящ на самоучастието на съответното ВиК дружество в проекта.

Така че приказките от рода на “ще рехабилитират ВиК мрежите, но това ще направи водата много по-скъпа”, са само отчасти верни. Пък и законодателят е предвидил механизъм за защита на потребителите от увеличение на цената на водата. Той включва в себе си средната заплата по данни на НСИ за съответната област.

- Да ви питам за още едни похарчени вече милиарди – тези за безплатното саниране. Безплатният обяд приключи ли, или в следващи програми се предвиждат отново средства за повишение на енергийната ефективност на жилищата?

- Каквото и да си говорим, очевидно е, че българите си искат санирането, защото най-малкото това силно снижава сметките за отопление. Кметовете искат да продължи.

Тази инициатива я има, заложена е като проект “Подкрепа за устойчиво енергийно ефективно обновяване на жилищния сграден фонд” към Националния план за възстановяване.

Парите са 1,2 млрд. лв. без ДДС за жилищните сгради. Надявам се до 6 месеца да мине през утвърждаване.

В първата група проекти се предвижда 100% финансиране при приблизително същите условия, които бяха и в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, т.е. жилищните сгради да са в режим на етажна собственост, хората да са създали и регистрирали сдружение на собствениците. Тази група няма да доплаща нищо за санирането.

Втората група проекти предвиждат 80% финансиране. За определен период от време ще се даде възможност на хората да кандидатстват при 100% финансиране. След затваряне на периода ще започне кандидатстването за 80% финансиране. Програмата ще стартира до края на годината.

CV

l Роден е на 14 декември 1966 г. в Стара Загора
l Завършил е Първа английска езикова гимназия в София и “Право” в Софийския университет
l Бил е програмен координатор, главен секретар и програмен директор на фондация “Отворено общество” и ръководител на фондация “Демокрация” до 2004 г.
l Главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията до 2001 г. и шеф на борда на БТК
l Народен представител в 43-ото народно събрание

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Възела със Скопие и папата няма да може да разсече

    Възела със Скопие и папата няма да може да разсече

    Възелът за европейското битие на нашите съседи - македонците, се заплете толкова много, че само чудо би го решило. Толкова европейски и американски пратеници дойдоха в София да ходатайстват за Скопие, а работата отива на отлагане. Каквото в Северна Македония (а и в Албания, която страда без вина виновна) не искат и да чуят
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо