- Съкращенията на чиновници губят политическа енергия. По добре да започнем с махане на пречки пред бизнеса, казва икономистът, депутат от "Демократична България"
- За решенията за постовете непартийните експерти като мен се чувстват като футболни фенове, които последни научават в кой отбор ще рита Роналдо
- Питаех плаха надежда, че министерствата ще намалеят, а те се увеличават
- Може да се отиде дори на по-малък дефицит от този, за който си стиснахме ръцете в работната група - 3,5-4,5%
- Имаме 118 страници приоритети от преговорите, колегите от БСП са се съгласили с тях. Това е добра основа, на която да стъпим
- Очертава ли се правителство, г-н Ганев?
- Вероятността да се сформира управленско мнозинство нарасна. Продължава да не е сигурно, но мисля, че се върви в тази посока.
- Одобрява ли “Демократична България” основните моменти от коалиционното споразумение, предложено от “Продължаваме промяната”?
- Аз мога да кажа за групите Икономика и Финанси, в които съм участвал. Там имаше съгласие за нещата, които са в споразумението. ДБ изяви резерви единствено по идеята да се повишава максималният осигурителен доход. Сега е намерена компромисна формула, но явно другите 3 партньора настояват това да се случи. Не би трябвало това да препъне формирането на мнозинство.
- Каква е компромисната формула за максималния осигурителен доход? Известно е, че има напрежение в IT сектора по темата.
- Не само в него, защото
близо 200 000 души
ще бъдат засегнати
в някаква степен от повишаване на прага. Опитахме да представляваме интересите им, но очевидно аргументите на другите групи надделяват. А формулата е да се вземе първоначално максимален осигурителен доход въз основа на средната работна заплата за последните 5 г. и да се търси формула спрямо средната заплата, примерно 2,3 пъти. Ще опитаме да обосновем, че е логично да се гледа не средна заплата, а среден осигурителен доход и някаква пропорция над него, т.е. да се сравняват ябълки с ябълки, не с круши.
- Какви са към момента проблемите при разпределението на постовете между партньорите? В понеделник се появи информация за напрежение и спешна среща на Кирил Петков и Асен Василев с ДБ.
- Не мога да кажа, защото разговорите за постове и кои да ги заемат са изцяло в прерогативите на политическото лидерство. Ние, експертите, там не участваме, особено непартийните експерти като мен. Чувствам се малко като футболен фен между два сезона, който чете всеки ден: Роналдо ще играе в един, втори, трети отбор, накрая той отива в десети. Но трябва да е ясно, че тези неща не са договорени, докато няма съгласие и за последния пост и име.
99 имена да се
договорят, стотният
може да провали всичко
- Добър подход ли е всяка партия да е сама в министерството си и да се сключват двустранни договори между ПП и коалиционните партньори?
- За второто мисля, че е нормален ход, доколкото е ясно, че имаме голям партньор и трима по-малки. Що се отнася до министерствата, още имаме да работим по постигане на добри практики при коалиционни мнозинства, за които България няма много опит. Доколкото знам, в други страни с повече опит, когато министърът е представител на една от политическите сили, за баланс има важен пост - примерно държавен секретар, който е от друга политическа сила в коалицията. И в нашия случай се предвижда нещо подобно. Освен това принципът е, ако министърът е представител на някоя политическа сила, председателят на съответната комисия в парламента трябва да е от другите.
- Какво мислите за идеята на ПП да се раздели министерството на икономиката на две, като в едната част са иновациите, а в другата - както и да го наречем - държавните предприятия или индустрията?
- Подозирам че
това е свързано
с наместването на
постовете
Виждаме, че министерствата са 19. Аз питаех плаха надежда, че бройката ще намалее, а тя се увеличи. Заявката е, че това няма да е за сметка на увеличаване на общия брой на администрацията, а с вътрешни преразпределения. Според мен има смисъл от някакъв орган в изпълнителната власт, който се грижи за този иновативен тип растеж, който е основна част от стратегията на коалицията за икономическото развитие на България. Което пък прави логично отделянето на другата част, свързана с икономиката и индустрията - знаем, че колегите от БСП не отскоро развиват идеята за индустриална политика и Индустрия 4.0 и, предполагам, са успели да убедят другите в коалицията в смисъла на това.
- В тази връзка подкрепяте ли съкращенията на администрацията с 30 000 души до края на другата година, анонсирано от Асен Василев?
- Ще ви изненадам, но за мен по-важно е администрацията - независимо каква бройка е, да пречи по-малко на бизнеса и на хората и с по-голяма бързина и качество да им предоставят необходимите услуги. След което може би да мислим за съкращаване. Ако се тръгне първо със съкращаване, винаги срещу това има определена съпротива - човещина е, няма как да е лесно и се губи политическа енергия и време. Така че за мен е важно да не се пречи, примерно с тази наредба 18 (за свързани фискални устройства - б.р.), която стана символ на административните пречки пред малкия и средния бизнес.
Отиваме към електронизация и намаляване на личните контакти с администрацията.
Проверки да се правят
само когато има резонна
причина
и наведнъж, а не една след друга. А след това ще видим самото числено намаление на администрацията.
- Бившият вицепремиер Николай Василев смята, че се очертава лявопопулистко управление. Той има предвид и идеите за замразяване на цената на тока и високите нива на дълг, които се планират за догодина. Така ли е?
- Предстои да видим нивата на дълг за догодина, защото все още нямаме внесен бюджет. Има и падеж на стари дългове от 3 милиарда през 2022 г., т.нар. претъркулване на дълга. Важно е съотношението обща сума на публичния дълг към БВП. Очаква се то да не се увеличи, дори и да се наложи да се емитира нов дълг, който да покрива дефицит. Все пак сме и в непредвидима пандемична обстановка предвид какви и колко сериозни бъдещи вълни ще се случат.
Едно е сигурно - ще се случват. Колкото по-зле върви ваксинирането - а знаем, че световно изоставаме, толкова по-потенциално опасни са тези бъдещи вълни.
Затова трябва да се планира и резерв - ако се наложат
по-сериозни разходи във
връзка с ковид, което
също може да отвори
мегдан за дълг
Към момента откъм финансовото министерство податките са, че е възможно тази година да завърши без дефицит на касова основа, което е много по-добре от очакваното. Т.е. може да се отиде дори на по-малък дефицит от този, за който си стиснахме ръцете в работната група - 3,5-4,5%.
Помним, че г-н Николай Василев през юли, когато бе лансиран за кандидат за премиер, обяви амбициозни планове много бързо да се отиде към балансиран бюджет и затова може да каже, че сегашните планове са по-малко амбициозни от неговите. Дали това ще се нарече ляво, хлабаво, е отделен въпрос.
- А идеите за замразяване на цената на тока?
- Не мисля, че става дума за драстични идеи, а по-скоро да се преодолее кризисният момент с цената на тока. Всички енергийни експерти казват, че това е временен кризисен момент, който ще премине напролет, и стратегията се съсредоточава върху
мерки за задържане на
положението дотогава
Има различни предложения, едно от тях идва от самия бизнес. То ляво ли е, или дясно?
- Все пак е предизвикателство ДБ да е в едно правителство заедно с БСП, как ще съчетавате леви и десни политики?
- Целите на една държавна политика не са леви или десни, а възможно най-много хора да живеят по-добре. Идеологическите спорове са как стигаме дотам. Доколкото сме фиксирали в преговорите за политики основните приоритети - файлът е 118 страници и колегите от БСП са се съгласили с тези неща, имаме основа, на която да стъпим. Това споразумение дисциплинира. Ако БСП излезе примерно с идея за прогресивен данък, ще кажем - това не сме го говорили. И
ще остане за следващи
парламенти, когато БСП
спечели избори
- Вие вероятно ще сте в бюджетната комисия на НС, какъв сценарий очаквате за приемането на бюджета за 2022 г.?
- Сценарият, при който сравнително бързо се сформира управленско мнозинство, изглежда все по вероятен - подписва се споразумение, бързо минава одобрение на националните органи на политическите сили, после трябва да мине през парламентарните групи, президентът да даде едноседмичния мандат, предполагам на Кирил Петков, и може би идната седмица - т.е. средата на декември, да се сформира правителството.
Дори към този момент служебното правителство да е гледало проекта за бюджета, предполагам новият екип ще иска да му хвърли още един поглед. Разбира се, трябва да имаме яснота за структурата на изпълнителната власт, защото, ако има 19 министерства, таблиците трябва да се преправят, особено ако разни структури се местят.
Очаквам точно преди празниците да влезе проектозаконът в парламента и да започне да се гледа в бюджетната комисия. Там животът няма да е лесен, ще се работи целодневно, често и целонощно. Имам впрочем ярки спомени за това от актуализацията на бюджета в 46-ия парламент. Реалистична е амбицията до края на януари да е готов бюджетът и само този месец да е на принципа 1/12 от миналогодишния бюджет. Очаквам депутатите да нямаме много ваканции по празниците. Както работихме целия август, така ще работим и по Коледа и Нова година.
- В каква посока трябва да мисли новото мнозинство, за да се ускори икономиката?
- За най-бързо възстановяване след пандемията ще има усилие да се ускори ваксинирането поне в първите няколко месеца, за да се свалят ограничения и бизнесът да може да работи нормално и да знае, че няма да бъде сериозно ограничаван при евентуални следващи вълни. Падането на пречките пред бизнеса са свързани и с електронното управление, затова създаване на министерство е добра идея.
Що се отнася до стратегията за развитие с растеж, базиран на иновации, знания, високи технологии и добавена стойност - моделът през последните 25 г. бе екстензивен, много критикуван, но свърши работа, България все пак понастигна сериозно по-богатите партньори от ЕС. Със сигурност обаче вече не може да се “продаваме” като евтина дестинация. Стратегията трябва да мине към: Елате тук, защото в България е печелившо. Това означава висока производителност на труда.
------------
Георги Ганев е роден през 1967 г.
Завършил е икономика в САЩ. Преподавател по макроикономика в СУ “Св. Климент Охридски” от 1998 г.
Програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София от 1997 г.
Народен представител от “Демократична България” в 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание, в последните два парламента бе председател и зам.-председател на комисията по бюджет и финанси
Женен, с едно дете
