Георги Първанов: Оставиха много мини, които лесно ще взривят коалицията

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10472068 www.24chasa.bg
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

Бързината при формирането на кабинета да не бъде за сметка на качеството, устойчивостта, на работещия му характер. Лесно могат да сглобят някакъв вариант, който обаче да се препъне на първия завой и да не издържи още при приемането на бюджета, казва президентът (2002 - 2012 г.)

Още акценти от интервюто:

Въпросът за бъдещето на левицата не се свежда само до смяната на партийния лидер. Тя трябва да започне много дълбока идейна и политическа промяна, да гради сградата наново от основите.

Да, трябва да полага усилия за социално слабите, но трябва и да инвестира в присъствието си сред предприемчивите, успяващите българи

Неразбираем е този ход с бюджета. Можеха да подготвят някакъв проект, но да не го размахват публично и да не заставят новото управление да го приеме

Трябва да се даде възможност на партиите, посочвани с пръст - ГЕРБ и ДПС, да бъдат конструктивна опозиция. С реваншизъм пак ще затлачим парламента

България има нужда от президент, който да създава мостове, да обединява. Омръзна ми този генералски сблъсък

- Г-н Първанов, вие имате опит с тройната коалиция - като наблюдавате отстрани процесът на преговори между партньорите сега, какъв съвет бихте им дали?

- Бързината при формирането на кабинета да не бъде за сметка на качеството, устойчивостта, на работещия характер на правителството. Лесно могат да сглобят някакъв вариант, който обаче да се препъне на първия завой и да не издържи още при приемането на бюджета например. Защото подкрепата за този бъдещ кабинет е не просто шарена, но изхожда от противоречиви идейни политически цели.

- При преговорите за тройната коалиция през 2005 г. много трудно бе постигната формулата 8:5:3, а сега партиите са дори четири. Въртят се всякакви варианти на разпределение на министерските места, кой е най-удачен според вас?

- Една от големите разлики в механизма на формирането на тройната коалиция тогава и на четворната сега е, че тогава лидерите бяха плътно ангажирани от самото начало. Те водеха ключовите разговори, те зададоха тона за експертите, които готвеха платформата за управление.

- Сега лидерите също участват. Кирил Петков и Асен Василев например са на всички разговори...

- А другите лидери? Трябва да има равнопоставеност във всяко отношение. Иначе за формулата има различни варианти и съотношения. Най-лесният е математическият - съобразно броя на депутатите на всяка формация. Но това ме изпълва с подозрението, че се готвят да вкарат в кабинета преди всичко партийни функционери. Ако се замислят малко по-широко, биха могли - ако не да премахнат съотношенията, то поне да ги тушират, и да поканят в кабинета и големи специалисти, професионалисти, без те да са пряко обвързани с партиите. Не предлагам експертен кабинет в абсолютния смисъл на думата. Разбира се, че трябва да има ясен партиен ангажимент, но не във всички случаи вкарването на човек от ръководството или апарата предполага ангажираност за 4 г. напред.

- Погледнато отстрани, не оставате ли с усещането за паралелна реалност - публично се водят експертни разговори, но на някакъв втори план вървят тези за постовете? И с какво впечатление сте - търсят се постове за определени хора или наистина се търсят хора, които да свършат работата?

- Проследих внимателно немалка част от експертните дебати с надеждата, че там ще видя политики и първообраза на бъдещото управление. И признавам, че бях разочарован от това, че има втори етаж или може би в мазето, където се водят същинските разговори. Първо, за нерешените проблеми, които никак не бяха малко в хода на дебатите. И второ, за това кой ще реализира тези политики. А това са разговори, които в крайна сметка ще са определящите.

- Следили сте дискусиите - с какво впечатление останахте за това, което се договаря? Кирил Петков обяви, че споразумението ще е от 170 точки, но най-острите въпроси май не намериха своето решение.

- Тук се копира германският модел, където имаха над 260-300 договорени точки, но това е друг модел на управление, не трябва да се забравя.

Всичко имаше в тези разговори, защото те бяха именно такива, а не дебати. Много очаквах да чуя, с добро чувство, политически сблъсък между “Демократична България” и БСП например по външната политика. А те дори за Русия заглаждаха нещата и гледаха да подминат проблема. Като не могат да го решат - има записи “да се анализира”, “да се реши”... И това се направи за немалка част от случаите.

Не съм проследил всички тематични групи, но имаше такива, в които дори постигаха компромисни записи. Или в най-лошия случай отлагаха решаването на въпроса. Най-компромисно настроени бяха водещите разговорите. А аз исках тези, които ще дават тон за управлението, да сблъскат останалите, за да може наистина да се изчистят проблемите, а не те да възникнат при обсъждането на законите.

- И са останали мини, които могат лесно да взривят коалицията?

- Категорично! Допускам, че след време тези мини ще започнат да гърмят. И по финансови въпроси, и по политически, и по дипломатически.

Впечатли ме това целенасочено преструктуриране на Министерския съвет, което като че ли цели да концентрира властови ресурс и повече финанси около лицата на “Продължаваме промяната”, с което ще се изпразнят от съдържание някои от министерствата. Както вървят нещата, земеделието например ще остане без горите и без храните. Ако всяка една от партиите не е достатъчно мотивирана да управлява, не да прибира ресурс, а да управлява реално, това крие подводни камъни, ако не мини.

- Как си го обяснявате - липса на доверие между партньорите или желание за концентрация на власт?

- Надявам се да не означава надхитряне. Защото скромният ми опит в политиката показва, че всеки опит да надхитриш партньора си ти се връща като бумеранг.

Направи ми впечатление и друго - в словата при откриването на Народното събрание те обявиха, че правят реформаторско мнозинство. Спомняте ли си, че по времето на Иван Костов така се казваше коалицията, която включваше десницата, ДПС и “Евролевицата”. Само БСП беше извън реформаторското мнозинство. Колко е било реформаторско, е друга тема, но това беше знамето, а ние бяхме натикани в ъгъла. И воден от този свой опит, мисля, че трябва да се даде възможност на партиите, които бяха нееднократно посочвани с пръст - ГЕРБ и ДПС, да бъдат конструктивна опозиция. Те заявиха такава възможност. Ако тръгнем по пътя на демонтажа на модела и други подобни фрази и послания, които издават стремеж към реваншизъм, пак ще затлачим парламента.

- След като и двата предишни парламента бяха с акцент изчегъртването, при откриването на НС президентът отново говори в тази посока.

- Да, виждаме, че някой още иска да чегърта. Няма смисъл от това. Оставете ги в ъгъла - ако искат да подкрепят, да го правят. Ако не - нека мърморят. Но четворната коалиция да си върши работата, защото има страшно много какво да се прави. За пореден път ще кажа, но днес това звучи още по-важно: Хайде стига с това противопоставяне и деление на статукво и промяна, с тебеширената линия помежду ни - лоши и добри.

- Май не сте особен оптимист за бъдещето на това правителство. Колко живот му давате?

- Едва ли някой иска аз да му дам живот, те сами трябва да си го постигнат. Иска ми се да успеят, защото ми омръзна от избори. Хората искат да има решения в тази криза. Така че дано да успеят. Трябва да работят така, че да си изкарат мандата, а не да устискат само няколко месеца.

Внимателно слушах словото на Кирил Петков при откриването на парламента. Няма ли кой да му каже на този симпатичен млад човек, че изборната кампания приключи и сега трябва да се говори с по-малко патетика и по-мъдро, по-прагматично. Впрочем това се отнася и за президента. Той обяви, че в проекта му за промяна на конституцията ще заложи пряко сезиране на Конституционния съд от гражданите. Това ще затлачи работата на този орган. Нека проверят колко запитвания има в приемната на президента и да си представят какво ще се случи в КС.

- Казахте, че се залагат мини пред бъдещата коалиция - кои са те?

- Важно е да се постига сериозното мнозинство при определени гласувания като за бюджета например. Въпросът е какво ги консолидира - дали страхът от нови избори, или външният фактор - не толкова чуждестранен, колкото външен от гледна точка на парламента.

- Визирате президента ли?

- Да. Ако това е лостът, който постига единството, няма да издържат. Президентът може да има много активна, ангажирана и позитивна позиция в консолидацията. И аз съм се опитвал и постигал подобна консолидация, разговорите по мое време се водеха главно около президента. Но имаше друг тон, друг дух. Не помня при нас да е имало елементи на силовост, дори на реваншизъм. Партиите трябва да бъдат обединени в името на някакви позитивни позиции. Трябва да водят успешна политика. Ако хората видят, че те успяват, и това се оцени като успех на коалицията, а не на една от партиите за сметка на други, това ще ги сплоти.

- Служебното правителство готви проектобюджет, а президентът призова НС да го вземе под внимание...

- Аз не бих го направил, но и аз не съм правил служебно правителство. Може би след около седмица ще имаме редовно правителство. Какъв е знакът с това, че ти му слагаш на масата един проект и казваш: гласувайте го. Никой не е видял политиките, как се обезпечават те, структурните промени не са отразени. Неразбираем е този ход с бюджета. Можеха да подготвят някакъв проект, но да не го размахват публично и да не заставят новото управление да го приеме.

- Възприемате ли това като натиск и желание на Радев да диктува политиката на бъдещото правителство?

- Аз го възприемам така, но по-важно е как ще погледнат на това четирите партии. Със сигурност две от тях в петък реагираха ако не негативно, то с резерви - и БСП, и ПП. Те дадоха да се разбере, че този проект за тях не е основата. Или ако е основата, то много трябва да се поработи, за да се получи дългосрочният вариант.

- Вие като президент имахте сблъсък с премиера Станишев, когото преди това лично бяхте посочили за лидер на БСП. Очаквате ли сблъсък между Радев и ПП?

- Няма място за сравнение. Първо, аз може да съм посочил председателя на БСП, но партията през 2005 г. си спечели изборите без помощта на президента. Ако съм подпомогнал левицата тогава, то е било само морално, а не като активно присъствие в кампанията. Но тогава нямаше и избори 2 в 1. Второ, с незначителни изключения сблъсък между президент и тройна коалиция не е имало.

- Но имаше сблъсък Първанов - Станишев...

- Нека ви кажа нещо - аз бях този, който спаси Станишев след тежката загуба от Бойко Борисов през 2009 г., когато почти всички на “Позитано” искаха да го отстранят. Това в скоби.

Аз съм бил против този вид на управленските бордове и налагането на формулата 8:5:3 от горе до най-ниско ниво. Тоест спорили сме по отделни въпроси, но все си мисля, че по-скоро съм подпомагал коалицията да устои и да си изкара успешно мандата. Дано и сега да е така. Дано президентът Радев да бъде позитивният фактор за укрепване на управлението.

- Напрежението между БСП и Радев как ще се отрази на коалицията?

- Има една тенденция, която, за съжаление, се развива неприятно. Около председателя г-жа Нинова са хората от “Позитано” и парламентарната група, която беше номинирана пак в централата. А онези, които имаха различно мнение, назовани не съвсем коректно партийна опозиция, бяха приобщени към инициативния комитет на Радев. И ще бъде много зле, ако това разделение се разрасне и премине в противопоставяне. Тогава на следващите избори левицата ще се бори за влизане в парламента. И от двете страни има качествени хора и ако ние искаме да обединяваме нацията, защо не се опитаме да обединим първо партията си.

- Може ли да се стигне до разцепване на БСП - ако Нинова се кандидатира пак и остане начело, част от вътрешната опозиция да направи нещо ново около президента?

- Не знам. Не ми се иска да вярвам. Но въпросът не е във формалното разцепление, а в морално-политическото разделение, каквото виждам, че има. И тази нетърпимост и непримиримост, която има. По мое време имаше много и различни лагери, т.нар. идейни движения, но всички бяхме под един покрив - там спорехме, карахме се и формирахме единна политика. Сега не е така. Сега, поне така съм го усетил - едните работеха за “Позитано” и не толкова за Радев, другите - повече за Радев и не толкова за успеха на партията.

- Ровът вече е прекалено дълбок и прекалено личен. Може би може да се случи с ново лице начело на БСП, което да започне на чисто?

- Така е. Но обикновената смяна на председателя не гарантира обединението. Помня времена - когато избираха Жан Виденов, прескачам моя избор, после Сергей Станишев - имаше много тежки спорове, но накрая цялата зала ставаше на крака и с бурни овации посрещаше новоизбрания председател. Искам да видя нещо такова да се случи на конгреса след обявяване на резултатите от общопартийните избори.

- За 5 г. БСП загуби 700 хил. гласа. А на тези избори левицата уж бе в широка коалиция, а остана почти пета сила. Защо?

- През 1999 г. написах една програмна статия: “Левицата трябва да се промени, ако не иска да умре”. Въпросът не се свежда само до смяната на партийния лидер. Левицата трябва да започне много дълбока идейна и политическа промяна, да гради сградата наново от самите ѝ основи. Механичното обединение и тези широки коалиции няма да ни решат проблемите. Трябва ново качество на лявото. Давам ви пример - да, левицата трябва да полага усилия за социално слабите, да ги подпомагаме като държава и нация. Но левицата трябва да инвестира в присъствието си сред предприемчивите, успяващите българи. Това не значи бизнесът на всяка цена. Но успяващите хора трябва да видят в левицата перспектива. А не просто да гласуват, защото имат фамилни връзки.

- Вече не сте единственият президент с два мандата, Радев също спечели своя втори. През тези години неведнъж сте критикували поведението и политиката му. Какво трябва да промени сега?

- Ако започна да давам съвети, някой ще рече, че искам да се изгражда по мой образ и подобие. Опазил ме Господ! Но България има нужда от президент, който да създава мостове, да обединява, да инициира диалога и да го довежда до успешен край. Дано сега да стане така. Защото Борисов вече няма тази сила и поне на мен ми омръзна този генералски сблъсък. Хората искат да видят нещо позитивно. Иска ми се да вярвам, че президентството ще изглежда по-различно втория мандат.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Ъглошлайфът на Путин - опит да повтори салфетката на Сталин и Чърчил

    Ъглошлайфът на Путин - опит да повтори салфетката на Сталин и Чърчил

    Познавачи на Кремъл смятат, че Путин имал две-три важни амбиции. Сред тях те нареждат връщането на руския контрол върху Украйна, тоталната ерозия на НАТО и желанието му да превърне Русия в незаобиколим противник на Запада. Ясно е, че Русия търси реванш за загубата от студената война. Затова от години дрънка оръжия и анексията на Крим бе само част
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо