Импулсивен и непрогнозируем, избира политиците като продукт на щанда
Българинът в последно време не е склонен да възлага надежди на дългосрочни политики, а по-скоро желае рязка промяна веднага. Това се видя и при възхода на Слави Трифонов, който обещаваше коренна промяна на политическата система, референдуми, “изчегъртвания” - все кратки, точни и ясни, лесносмилаеми за широката аудитория фрази. Но той не е единственият.
Видя се и при дебюта на партията на харвардските възпитаници, които се позиционираха като “почтените” срещу “непочтените”.
И тук няма как да не изскочи фразата на Симеон Сакскобургготски, който преди 20 г. заяви, че са необходими “незабавни промени на политическата система и на нейния морал”. “Трябва почтеност. Почтеност във всичко!”, заяви царят в началото на века при основаването на НДСВ. Тази морална битка впрочем я водим вече 20-30 години.
Какво е общото
между трите партии
Те излизат на политическата сцена със заявката, че се разграничават от традиционното политическо деление между лявото и дясното. А успехът на тази тактика е ясен символ за кризата на идеологиите, от които българинът все повече и повече се отдалечава.
Бягството от идеологиите изкривява политическата мозайка. И макар да е световна тенденция, тази криза удря различните държави по различен начин, а интензитетът ѝ зависи както от нивото на политическа култура в съответното общество, така и от способността на политическия елит да даде смислено обяснение за случващото се около нас.
Неспособността на елитите да се адаптират към променящите се условия предизвиква объркваща промяна в поведението на традиционните политически партии, което пък неминуемо влияе върху поведението на гласуващите.
Началото на размиването на идейните контури у нас почва с разбиването на двуполюсния модел от НДСВ през 2001 г., както и последвалата през 2005 г.
коалиция между
идеологически
противници
поне на хартия
Тъкмо това подмени иначе крехкото и условно идейно противопоставяне между лявото и дясното с прагматичното разделение на “статукво” и “антистатукво”.
Оттогава популярност печелят не политици, които идеологически твърдо се позиционират в политическото пространство, а напротив - популярност добиват такива, които твърдят, че “няма ляво, няма дясно”, а само “почтени и непочтени”, “добри и лоши”. Сложните идеологически концепции отстъпват на опростения разказ за
“покварените”
срещу “чистите”
И това пасва перфектно на доминиращата консуматорска реалност, защото потребителят (гласуващият) има постоянна нужда от нови “добри продукти” (политици).
Така политиката се свежда до нивото на пазар, в който продукти на конвейер се борят за своето място на политическия щанд. Колкото по-екстравагантно са опаковани и излъскани, толкова повече привличат вниманието.
Идейният сблъсък по конкретни теми и политики отстъпва и постепенно се заменя с общи формулировки като “борба срещу корупцията”, “за върховенство на закона” и “силна и правова държава” - фрази, които всяка една партия е повтаряла през годините до втръсване. Сякаш всеки момент някоя партия ще излезе и ще заяви, че иска глад, смърт и диктатура.
Това се вижда и в програмите на партиите, където на фона на всеобщия вой за “мир, благоденствие и достойно място на картата на Европа” разделителните линии са твърде бледи.
А когато всички идеи бъдат изпразнени от съдържание и престанат да се виждат разликите между отделните политически субекти, тогава в част от обществото се активира рефлексът
“ти мене слушай,
па се не бой!
Маскари са до един!”
Обвързването на гръмките обещания с почти неизпълними срокове предизвиква, от една страна, разочарование към обещаващите, а от друга - невъзможност в бъдеще да се залага на каквато и да е идея отвъд 4-годишния мандат. Сега или никога.
Така пък се създава и нов тип избирател, чиято логика на действията не може да бъде уловена или прогнозирана от класическите социологически изследвания.
Ако преди желанието му да гласува е идвало от вярата и отстояването на определени идеи, принципи или ценности, днес той не е обременен от “закостенелите идеологически догми”. Напротив - станал е по-гъвкав и прагматичен и в светогледа си, и в политическите си предпочитания.
Със склонност към лашкания от едната към противоположната крайност, политическият мигрант прави избора си вследствие на внезапни импулси, предизвикани от различни обществени, политически и икономически процеси. Така решава кой продукт да си избере - този, който му гарантира промяна сега или най-късно веднага.
