Млади срещу стари, местни срещу чужди - защо у нас все се стъпва на отричане

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10442639 www.24chasa.bg
Психоложката Ани Владимирова

И защо успелият има негативен образ, а образованите трябва дълго да се доказват

В последните десетилетия хората у нас не разбират алгоритъма на успеха на успелите. По време на социализма дълго време бяхме “равни” и като че ли вървяхме по един и същи път. После изведнъж едни “равни” изпревариха много другите. Необяснимият им успех за мнозина доведе до т.нар. когнитивен срив - моят път защо не ме доведе до там?

Днес за много българи успехът на успелите е плод или на връзки, или някой се е продал, или са му помогнали богати и влиятелни роднини. Така се създава

негативен образ

на успелия човек,

защото не се е

мъчил, не е

полагал усилия,

а е “галеник на съдбата". Като прибавим преекспонирането от медиите, то дразни хората и ги кара да се чувстват притиснати да приемат образи, с които не се чувстват съпричастни. Представянето на дадена личност “наготово”, изведнъж не я прави позната за хората. В резултат тя не предизвиква гордост (това става само при спортните постижения, защото хората виждат усилията, представянето, играта на спортистите), а обратното - отхвърляне на съответната личност.

Да не забравяме и предразсъдъците към младостта в България! Те са много силни във всяка сфера, освен във инфлуенсърството и модните среди.

Народът ни трудно

приема различна

йерархия освен

тази по старшинство

Затова младите и образовани хора са изправени пред трудния изпит дълго време да се доказват. Всичко това пречи на приемствеността - задължителна за всяко хармонично развитие!

Така на практика виждаме, че всяко ново начало стъпва на отричането на предходното. Трупа се “политически” капитал на принципа “аз съм различен”. Оказва се трудно да заявиш кой си (рискът да не бъдеш грешно разпознат от традиционната мнителност) и затова се заявяваш като негатив на някого - млади срещу стари, местни срещу чужди.

В една малка държава като нашата има силна дългосрочна памет: “Нали го знам аз този от коя порта излиза”. Като прибавим и историческия външен локус на контрол - “ Ами то нищо не зависи от мен, а от обстоятелствата, от шанса, късмета, случайността...” , естествено, идва следствието - омаловажаване на успеха на другия, за да успокоиш тревожното усещане за собствения си неуспех.

Усещането е ясно - страх, че не можеш и няма да успееш. А истината е, че сам не можеш да успееш!

Сам и успял

също не е

формула на щастие Неслучайно едни от най-студените, със свирепа природа страни като Исландия, са с най-щастливите хора! Защото са разбрали: Или работим и оцеляваме заедно, или загиваме заедно!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Ужасните дежавюта продължават със заплахата от ядрено унищожение

    Ужасните дежавюта продължават със заплахата от ядрено унищожение

    След като три години живяхме в дежавю на Черната чума, сега ни се връщат още два мрачни периода от най-новата история на човечеството. Карибската криза и аварията в Чернобил. Украйна праща войски в заразените райони около Припят, за да защитава саркофага на атомната електроцентрала от евентуален саботаж и нахлуване от страна на Русия
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо