Да отворим и двете си очи за болката, или защо никой не брои старците

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10434445 www.24chasa.bg

Срам за една държава е да не може

да намери места за двайсет души,

болни и безпомощни, след като

загубиха подслона си в село Рояк

В живота често се получава така - една трагедия “потопява” друга, избутва я, така да се каже от дневния ред на новините.

Нелепо е, разбира се, да се правят каквито и да било сравнения между двата трагични инцидента, случили се в рамките на 24 часа. При единия загубиха живота си 45 граждани на Северна Македония. При другия - починаха (пак заради пожар) възрастни хора в старчески дом в село Рояк. И все пак имат общо - наши съвременници, хора, човешки същества, изгубиха живота си заради лошо стечение на обстоятелствата, (може би) заради нечия безотговорност, заради налегнало ни общо бездушие (пак може би).

Каквото и да си говорим за нашите братя - македонците, те ни дадоха особено важен урок. За двата дни, в които съпреживяваме трагедията със загиналите в автобуса, те ни показаха как една държава може да откликне и да помага - с всичко, с което може, на пострадалите и на близките на загиналите. За тези два дни два пъти видяхме външния им министър Буяр Османи, застанал пред входа на “Пирогов” - изслушва търпеливо хората от медиите, отговаря на въпросите, включително и на неуместните, моли журналистите за най-важното:

да не се

спекулира с

човешкото

страдание и

болката от

загубата, а да

се помага,

всеки според силите си. Благодари (всеки път) на всички институции на българската държава, за бързата реакция и съдействието. Същото направи и премиерът Зоран Заев, който пристигна в София максимално бързо след новината за трагедията до село Боснек на магистрала “Струма”. Научихме потресаващи подробности и за всяка от човешките трагедии на пътувалите с македонския автобус.

И докато всички с общи усилия търсеха причините за пламналия автобус, създаваха хипотези, изслушваха експерти, срамно малко научихме за другата трагедия - с пожара в старческия дом в село Рояк.

Още по-срамно е, че три дни след този инцидент все още не е ясно къде ще бъдат настанени онези възрастни и болни хора от дома, които останаха без покрив над главите си.

47 българи! Нищо не научихме за тях, никакви подробности, едно само е сигурно - всеки от тези възрастни хора е направил много през живота си за близките си, за децата си, дал е, каквото е могъл, за обществото. Докато болестите не са ги повалили, докато един ден не са се събудили безпомощни.

И тук идва ред на логичните въпроси.

Къде е

адекватната

човешка грижа?

Къде е

държавата?

Защо нейните задължения сякаш се изчерпаха с обявяването на деня за траур? Какво направи тя за живите? Грижата изчерпа ли се с едното настаняване в нещо като хотелски комплекс в село Аспарухово? Защо ги остави в толкова критичен за тях момент?

Да, на място отиде социалният министър Гълъб Донев. Обясни с какво може да помогне държавата. Но там има още много работа за вършене, а не се забелязва някой да се е заел с нея. Защото само две семейства са прибрали близките си. За други 7 имало места в дом за стари хора във Варна. Остават още 33-ма души. 29 от тях са с алцхаймер и деменция, 4-ма - с психични разстройства.

Да видим колко време ще ѝ трябва на българската държава, за да намери място и грижа за тези хора. Да преброим после колко министри ще се намесят, за да станат нещата по-бързо. Ако трябва половината социално министерство да се командирова там, на място, но да се намери смислен подслон и медицинска грижа за потърпевшите възрастни.

Нека да си дадем най-после сметка, че когато човещината си тръгва от всеки от нас, тя един ден ще затвори вратата след себе си за всички нас, които живеем тук и сега (все още) в едно общество, на една територия, в една държава.

Много сме силни да си ругаем държавата и да я обвиняваме за всичко, което ни се стоварва на главите. Винаги. По всякакъв повод. Това е станало задължителна част от националната ни характеристика.

Но в последните два трагични случая, когато човек сравнява едното и другото бедствие, когато вижда у едни управленци загриженост и съпричастност, а при други - че тя (почти) отсъства или по-скоро е формална, очаква някаква промяна, надява се. Вярва, че елементарната проява на човещина все някой ден ще дойде.

И може би наистина ще дойде, ако всички отворим и двете си очи за болката, не само едното. Ако се научим да зачитаме старците, болните и безпомощните, ако... Ако се опазим да останем човеци.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки трети българин има македонски корени, хайде не си играйте с това “малцинство”

    Всеки трети българин има македонски корени, хайде не си играйте с това “малцинство”

    Пореден доклад за България (по инициатива на крайната левица в Европарламента) се опитва да възкреси духа на така нареченото македонско малцинство в България. Разбира се, евродепутатите, които са силно загрижени за демокрацията и върховенството на закона у нас, не дават знак, че във въпросния доклад има нещо като трети план - да се окаже натиск
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо