Георги Манзаров: Колективна безотговорност - нароени контролни органи и всеки отговаря донякъде

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10433916 www.24chasa.bg

Катастрофата на “Струма” има прилики с тази, в която загинаха в Лим 12 деца от Свищов - през нощта е, с нелицензирани рейсове, евтина екскурзия

Ще говорим 3-4 дни, после пак ще правим и пътища, и екскурзии по стария начин

На 4 април 2004 г. 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище “Николай Катранов” в Свищов.

Към 22 ч българско време на завой на планински път близо до село Гостун в Черна гора и Приполие в Сърбия шофьорът губи контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по скат и пада в коритото на река Лим. Загиват 12 деца.

Георги Манзаров е баща на Юлиян, който е на 18 г. и е най-големият сред учениците. Той няколко пъти се гмурка в автобуса и спасява деца. Изтощен докрай, последния път не излиза.

След трагедията родителите на загиналите деца учредяват фондация “Ангели от Лим”. Георги Манзаров е председател на тази фондация.

- Г-н Манзаров, колкото повече факти излизат около трагедията на магистрала “Струма”, толкова повече като че ли са приликите с трагедията в река Лим, където загинаха 12 свищовски ученици. Сред тях беше и вашият син.

- Така е, много неща има близки. Вчера (на 23 воември - б.а.) като се случи, почти цял ден гледам телевизиите. Виждам колко са близки двата случая.

По същия начин първо правят някаква екскурзия, учениците ги освобождават от училище и тръгват, вярно с родителите, обаче 1/3 от екскурзиантите са били деца. И отново се смесмат деца с възрастни.
Втората прилика - отново евтина екскурзия. Слушам ги 75-80 евро. По същия начин като при нас, това ще икономисаме, онова ще икономисаме, ако има повече хора.

Третото - пътуване през нощта. Още от 2004 г. във фондацията “Ангелите от Лим” се борихме децата да не се возят в тъмната част на денонощието. Ето, по същия начин пътуват децата, като нашите.
Нямало е контролни органи, които да ги спрат. Или този, който прави екскурзията, така да гласи маршрута, че в България да минават по светло.

Ако в Македония няма такъв закон, там да си пътуват в тъмната част или да останат някъде междинно да спят.

Нелицензираният автобус е друга от приликите. Да, бил е нов. Нашият автобус, който катастрофира, също беше нов, но излязъл току-що от ремонт. По същия начин този автобус е бил на 3 г., но не е лицензиран.
Защо? Може би са имали много клиенти, казали са си, че не им стигат автобусите и ето на - наели са го. Не е бил лицензиран, но след като другите са лицензирани - един ще мине.

Същото беше и с нашия - не стигаха автобусите. Този, който падна в Лим, е правил вътрешни превози между морето и Пампорово, но са го взели да карат екскурзията в чужбина.

Случва се през нощта. Пътниците са спели. Този, който е бил буден, е имал шанс. Но заспалите и тези в просъница - не. Човек си губи бързата реакция. Ако е било в светлата част, шофьорът е заспал или нещо се е случило, хората щяха да писнат, да викат, нещо да стане.

А всички са били уморени след екскурзия. Нашите деца бяха по същия начин - уморени и щастливи след екскурзията в Дубровник.

Ако погледнеш от друга гледна точка - случва се в чужбина. Нашата екскурзия беше на границата между Сърбия и Черна гора и там ни помогнаха мюсюлмани, водеха война помежду си. Но те скочиха да помогнат на нашите деца - християнчета.

Сега се оказва, че може би повечето от хората са били албанци - мюсюлмани. В една държава, където в момента имаме такива политически проблеми между Македония, Албания и България. Единствената разлика е, че жертвите от вторник са повече - 45 човека.

- Всичко, което изброихте, са предпоставки за подобна трагедия, а каква според вас е конкретната причина за толкова много жертви?

- И с нашата катастрофа, и това, което се случва в следващи катастрофи е, че в България има нароени твърде много институции, контролни органи, които трябва да се борят и да правят нещо. Всъщност нито една от тях няма шапка - някой, да ръководи този контрол.

Всеки отговаря за нещо донякъде. Ако ги слушате, всеки си е свършил работата, но работата не е свършена - като почнем от пътищата, през лицензите, автобусите.

Т.е. контретната причина е колективната безотговорност. Натрупване на критични несвършени работи и идва такъв критичен момент.

Сега 3-4 дни ще се говори за този случай. След това ще забравим. Същото беше и с нашия туроператор - в момента още работят, продължават. Сега отново ще говорим 5 дни, ще набележим мероприятия и другата седмица вече всичко ще бъде забравено.

По същия начин ще продължим да контролираме, по същия начин ще продължим да правим пътища и екскурзии.

- Как можем да променим нещата?

- Мисля си, че с тези трагедии по някакъв начин Господ идва да ни помогне през годините. През определен период от време да ни чука по главата и да каже: “Ей, хора, колко пъти ви предупреждавам? Абе направете една институция, която да отговаря за безопасността, търсете отговорност!”

Сега няма от кого да търсим отговорност. Топката се прехвърля от едната крайност на другата. Отбивката била на неподходящо място, имало камиони, които не трябвало да минават оттам, единият от автобусите не бил лицензиран, пътували са нощно време.

Сутринта чух и такова нещо, че понеже бензинът е евтин в Турция, са купили да превозват бензин. Защо митничарите не са го видели?
Ред причини - всеки един не си е свършил работата, но за себе си е прав. Смята, че това е нещо незначително малко, ще мине.

И хоп - идва до такава критична точка, когато всички започваме да си скубем косите.

За съжаление, сме хора и това е част от живота. Каквото и да говорим, каквото и да правим, каквито и мерки да набелязваме, това се размива във времето и отново продължаваме по същия начин по една проста причина, че не си спазваме законите. Той си организира екскурзията, знае, че вози деца, длъжен е да се запознае със законите, че в България не трябва да има нощни преходи.

Но ако се съобрази с всичко - екскурзията ще бъде по-скъпа. Да, ще отидат два автобуса, няма да отидат 4. Печалбата е на първо място, до там сведохме нашия живот.

- Вашата фондация направи черна карта на местата у нас, където са загинали деца. Някой от институциите заинтересува ли се?

- И карта правихме, и мероприятия, но всичко се забрави. Сега заради COVID от две години не можем и да се събираме. Всеки сам си изживява тези неща.

Минаха 17 г., а все едно, че вчера се е случило. За всеки човек, когато загуби дете, животът приключва. Оттам нататък се научаваш да живееш някак, но е друго.

И в момента ме намирате в параклиса “Св. Дух” в гробищата. Аз всяка сутрин съм тук, преди да отида на работа. Поне аз да си напомням, че животът има някакъв край.

Ако човек не може да го направи за останалите, поне за себе си да разбере, че няма безсмъртни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И все пак, политици, дневният ред на хората е по-важен

    И все пак, политици, дневният ред на хората е по-важен

    За последно тази година откриваме парламент - трети нов поред. Хубави приказки се казаха, както му е редът, чудесни пожелания и обещания се чуха, както сме свикнали. Въпросът е с какво ще се захванат депутатите и каква ще я свършат. Разбира се, тяхна е задачата да гледат отвисоко народните работи, да кроят стратегии и перспективи за светлото
  • Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    - Горещо призовавам да не се харчат никакви милиарди в края на годината - "Те ги вдигат, аз ги плащам" ли е предложението за космическа минимална пенсия - Който предложи популистко харчене, приема се веднага, а ако някой загатне наченки на реформи, сам се отказва Следя преговорите за съставяне на правителство

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо