Дебати в 12 без 5 нямат значение, гледат ги твърдо решилите за кого ще гласуват, казва медийният и пиар специалист
Политиците печелят, пиарите губят кампаниите заради ключовия рефлекс да се търси оправдание вън
БСП винаги е била претоварена от консултанти, но тоя път многото баби не дадоха добър резултат
Най-уязвимото от фалшиви новини общество в света е българското според изследване, поръчано от Си Ен Ен
- Г-н Найденов, какво показва победата на Румен Радев на президентските избори?
- Резултатът е очакван и показа, че кампанията по никакъв начин не промени каквото и да било. Ректорът (проф. Анастас Герджиков - б.а.) я спечели убедително, но какво означава това, при положение че губи изборите?
- Защо се получи така? Това означава ли, че политическите пиари са ненужни?
- Не мисля, че са ненужни. Ключовото са политиките и нагласите на избирателите. По-голямата част от избирателите пожела да опакова ректора с партиите, които го подкрепят и които не са приемливи за много от гласоподавателите.
Видя се и как дебати в последния час, в 12 без 5, нямат каквото и да е значение. Ако бяха преди първия тур, вероятно щяха да имат някакво значение. Но в последния момент гледат само твърдо решилите за кого ще гласуват и те не могат да бъдат разколебани, могат да бъдат само затвърдени. Сега всички ще направят грешката да казват, че убедителното представяне на Радев на дебата му даде успех. А всъщност провалът на Радев на единствения дебат не се отрази върху резултата.
- Каква работа свършиха политическите пиари в изминалите парламентарни и президентски избори?
- В тази кампания никой не се справи по-добре от Диана Дамянова (пиара на ПП - б.а.). Като имаме предвид, че тръгнаха късно и повече или по-малко с фалстарт.
- Кой беше той?
- Помним представянето на програмата им, което бе доста неугледно. Но оттам нататък кампанията им вървеше изключително организирано и много въздействащо. Те всъщност направиха модерна, динамична кампания. В случая я съпоставям с една кампания, която е малко встрани от темата, но е много подобна.
Димитър Бербатов продължава
и в момента да води
изключително ярката си кампания за председател на футболния съюз.
Впрочем абсолютно всеки води на партийни събития своя собствена агитка. Някъде забелязаха и отразиха това, че в един и същи автобус се возят лидерите и възторжените посрещачи. Нали забеляза, че никой това не го поде? Основната причина е, че всички така правят, но важното е агитката да отразява достатъчно ясно образа на своя избирател. И така в автобуса на промяната се возят млади, очевидно активни и очевидно динамични хора, които просто слизат от него 2 минути преди лидерите, за да ги посрещнат.
Има и още една причина. Вероятно хората си казват: “А за какво да се возят в отделна кола, при положение че на едно и също място отиват?”.
За мен истинското откритие от тази кампания е, че колежката Диана Дамянова все така изключително професионално води кампанията си. Мисля, че до голяма степен нейна е и заслугата за резултата, който показа ПП.
Майсторският клас в политическия пиар е президентската кампания. Там не виждаме някакви много активни и много ярки открития. Това, което колегата Михаил Михайлов прави с кампанията на Анастас Герджиков, е изключително чисто и много правилно. Но горе-долу дотам.
Не зная кой прави кампанията на “Възраждане”. Не зная кой прави и кампанията на “Има такъв народ”, вероятно сами си я правят. БСП винаги е била претоварена от консултанти, но тоя път, както видяхме, се оказа, че многото баби не дадоха добър резултат.
- Политическите пиари ли стоят зад успеха на една партия и съответно зад срутването ѝ?
- Това в действителност е дълбокото ми убеждение.
Зад успеха стоят политиката и кандидатите,
а зад провала стои пиарът.
- Защо?
- Политиците печелят, пиарите губят кампаниите. Основното е ключовият рефлекс да се търси оправдание вън - хората не гласуваха за нас, понеже ни е слаб пиарът. Ама кой е избрал този пиар, кой му се е доверил, кой е правил това, което е бил посъветван, или понякога не го е правил, никакво внимание не се обръща на това.
- Какво съветват политическите пиари?
- На ноемврийския кръг на изборите у нас видяхме, че наистина съветите на пиара имат голямо значение. Това до голяма степен беше една кампания на пиарите. Но трябва непременно да кажем - политиката си е политика и там пиарът няма какво да се меси. Но да консултира посланията, целевите групи, начина, по който участва кандидатът в политическия живот, това е абсолютно нормално и видяхме значението му.
- Трябва ли пиарът да остава скрит от лоялност към клиента си, невидима ли трябва да е работата му?
- Задължително трябва да остава в сянка. Разбира се, вече толкова десетилетия колегите сънуват Жак Сегела, Доминик Къмингс (наричан архитекта на Брекзит - б.а.) или Николо М (също и име на агенцията му, което идва от Николо Макиавели - б.а.), както е известен Игор Минтусов, много големият руски майстор в тази работа. Хубав филм сме гледали за него, който разказва как е бил избран за втория си мандат руският президент Елцин. Всъщност филмът показва как са дошли американски имиджмейкъри и Елцин им се е доверил и затова е спечелил. В действителност самият архитект на този успех от много далечни години ми е казвал, че му се е наложило да сложи охрана, за да не ходят американските консултанти да пречат. Да си стоят там в съответното ъгълче и да пресмятат някакви сметки. Но това беше с цел той да се скрие зад тях. Демонстрация на модерност.
- Колко пари трябват за успешна политическа пиар кампания?
- Нужни са преди всичко за мисъл, за това, което е същината на консултантството. Но трябват и за постоянно социологическо наблюдение, което да е отпреди кампанията до изборния ден. Навремето, преди да стане член на ЦИК, Цветозар Томов беше направил система за всекидневно наблюдение и статистически беше обосновал нейната вярност. Той анкетираше в рамките на кампанията с натрупване по 200 човека на ден. И в петък ти вече имаш 1000 души за седмицата, които ти дават представителна извадка, но също имаш и динамиката ѝ.
В крайна сметка
този кръг на изборите у нас
реабилитира консултантската услуга,
като показа значението на брандирането. “Продължаваме промяната” - изключително хубаво име. Реабилитира я, като показа значението на образа, на имиджа. Това е онази лабораторна работа, чрез която трябва да установиш въз основа най-често на фокус групи и на разговори с кандидата какви са онези черти, които трябва да присъстват непременно в имиджа, който му налагаш.
Мнозина мислят, че основното перо в една кампания е медия закупуването. Имаш да платиш на телевизии, на сайтове преди всичко, на вестници и т.н. Но какво ще кажеш? Т.е. може да закупиш време в една телевизия, но ако не знаеш защо ти е, е безсмислено.
- Фалшивите новини влияят ли в политическите кампании?
- Влияят изключително силно. У нас не толкова, защото тук няма фалшиви новини в чистия им вид. Но по света влияят изключително много.
И до днес огромен брой от избирателите на републиканците в САЩ - тези, които ходят с шапки, на които има буквата Q, дълбоко вярват в “Пицагейт”. Това е историята, създадена и разпространена много активно, че в Тексас има много голяма мрежа за педофилия, ръководена от Хилари Клинтън от една пицария. Затова се казва “Пицагейт”. Значи тя си седи в пицарията, преглежда момиченцата и казва коя къде ще отиде.
Бил Гейтс - основната мишена на фейк по въпросите на вируса, каза в един момент, че не може да опровергае фалшивите новини, свързани с болестта. Толкова са идиотски, че няма начин да бъдат опровергани.
- Какво представляват фалшивите новини, защо у нас няма истински фейк?
- Заедно с реабилитацията на пиара се занимавам много усилено в последната година и половина с изследване на темата за фалшивите новини. Написах книга на тази тема и чакам всеки момент да излезе. Затова смятам, че знам за разлика от света какво е фейкнюз.
- Какво е?
- Това е неистинско, фалшиво съдържание, което се разпространява с определена цел, която в най-крайна сметка е политическа, и се
разпространява чрез ботове,
използвайки интегрални схеми,
и чрез социалните мрежи
Т.е. ако няма някой от тези елементи, не може да говорим за фалшива новина в чистия ѝ вид.
Някой седнал да си измисли нещо и го разказал в някоя традиционна медия - това не го превръща във фалшива новина.
- Защо?
- Защото го е разказал той, а фалшивата новина винаги скрива източника си. Винаги ползва интегрална схема - бот или киборг. Киборг е заради необходимостта, възникнала съвсем неотдавна, майсторът на фейка да преодолее защитните механизми на социалната мрежа. На входа си социалните мрежи държат схеми, които отстраняват ботовете. През вече далечната 2020 г. само една от социалните мрежи отстрани почти 10 милиона профила, по-точно 9 900 000. Това се случи, защото тези фалшиви профили са били изцяло машинни.
Добре известно е, че основната фабрика за фалшиви новини е базирана в Санкт Петербург. Това е известно от разследване на популярната по света финландска журналистка Джесика Аро. След като разкри фабриката, самата тя стана нейна жертва, тъй като мина и една голяма вълна с фалшиви новини за самата нея.
Но малко известно е коя е другата фабрика. Тя се намира в съседната ни Северна Македония и е разкрита чрез активисти на една мрежа, която се занимава с наблюдение. Те попадат на северномакедонец, който им разказва, че трима души с лаптопи влизат в социалните мрежи и се представят за 1000. Т.е. човешкото присъствие е необходимо, за да преодолее защитата на социалната мрежа. Оттам нататък алгоритъмът започва да работи.
- Къде отива здравият разум? Как може да бъдат спрени фалшивите новини?
- Здравият разум е в активно ограничаване на свободата на социалните мрежи, т.е. поставяне на филтри, и ако някой фалшив профил се опита да влезе в туитър, бива спрян. Впрочем мой приятел - Вени Марковски, ми обърна внимание тази година, че между приятелите ми във фейсбук има фалшив профил. Каза ми: “Виж снимките на еди-кой си профил”. На снимките е Вивиан Рединг, бивша еврокомисарка, но този профил е преминал през филтъра, тъй като софтуерът на входа на фейсбук е гледал дали има, или няма лични снимки, а не дали те са, или не са с Вивиан Рединг. Това е единият начин - филтрирането.
Другият начин е наречен от мен финландският път. Той е следният: изключително високо и крепко доверие в институциите. Ако на нещо ще повярваш във Финландия, трябва да си го чул от телевизора, а ако е от министър, още повече.
“Министър каза по телевизора”
е с възможно най-голямо доверие
И колкото може по-високо равнище на здравия смисъл чрез специализирано образование.
Разбира се, и абсолютно безкомпромисно предаване на съда на разпространители на фейк. Финландия е единствената страна в света, която ефективно е издавала присъда за разпространение на фалшиви новини.
Медийната грамотност означава публиката да се води по стъпките на един много точен наръчник, който в публичността бива наричан наръчника на ЦРУ за противодействие на фалшиви новини, тъй като бивши консултанти на ЦРУ го коментират. Там водещото е: “отделяй време, за да установиш дали новината, която четеш, е възможно да е истинска, или е възможно да е фалшива. Отделяй време, за да установиш канала, по който се разпространява, дали е истински, или фалшив”.
- Казахте, че у нас няма фалшиви новини в чистия им вид, но е факт, че обществото непрекъснато се люшка между верни и неверни твърдения. Защо е така?
- Най-уязвимото от фалшиви новини общество в света е българското според изследване, поръчано от Си Ен Ен. Нулево доверие в институциите. Ако искаш публиката да повярва в нещо, пусни го в алтернативен канал, а не в официален. Изключително тържество на слухове, мълви и други такива канали за комуникация.
Като споменах Финландия обаче, трябва да имаме предвид, че тя е била много дълго време част от Шведската империя. А Швеция е страната, в която е създал дисциплината големият шведски държавник, който не е много популярен заради името си - Густав II Адолф. Той създава дисциплината и я налага. Заради това е и толкова успешен държавник. По това време Финландия, и то дълго, е била част от Шведската империя и съвсем естествено е изповядвала същите принципи. Според тях кой знае най-много - във войската е генералът, в гражданството - министърът.
Да не забравяме все пак, че те са преболедували своята треска в много старо минало време. Един министър-председател на Швеция прави опит да наложи ваксинация и хигиена с цел да не мре населението. Подучвано от враговете му, то се вдига на революция и го изпраща на дръвника, казвайки: “Как така хигиена, откъде накъде”. Разказвам всичко това, за да обоснова това, което казах - тяхното общество в много далечно минало си е преболедувало треската.
CV
Димитър Найденов - Джими е роден на 18 ноември 1958 г. в София.
Завършил е Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ “Св. Климент Охридски”, където от дълги години е и преподавател по журналистика.
Управляващ съдружник е на пиар агенция “Кота 97” ООД.
Автор е на книгата “Пресжурналистика” и е почти готов с друга за фалшивите новини.
Женен, с две деца - Мария и Димитър-младши.
