В цяла Европа рискът от високите цени се поделя между производители и потребители, казва бившият министър на енергетиката в правителството на Сакскобугготски
- Г-н Ковачев, работите и живеете във Виена, как са там сметките за ток?
- Сметките за ток предстои да ги видим, но това, което се случва в България, се случва в цяла Европа. Има достатъчно публична информация, че цените в Европа са значително по-високи, отколкото бяха няколко месеца назад.
- Какви са причините и каква е тенденцията, докога ще е този тренд нагоре?
- Едната причина е бързото възстановяване на икономиките след COVID пандемията в страните, които приложиха успешно мерки, включително за ваксинация. Това е едната страна на уравнението, другата е какво е предлагането. То определено страда от множество фактори, единият е, че инвестициите в дългосрочните източници - петрол, газ и други, бяха забавени заради пандемията. Европа получава газ основно от два източника - единият е тръбопроводен, основно от Русия и Норвегия, има и от Алжир, вторият е втечнен газ от Близкия изток и САЩ. Основните количества тръбопроводен газ идват от Русия, а от втечнения - от Катар, но тази страна пренасочи голяма част от втечнения си газ към Азия. Същото прави и Австралия, която снабдява Япония и Китай. Тоест големите производители на втечнен газ се обърнаха към азиатския пазар, САЩ също го направиха.
От друга страна, Норвегия не може бързо да увеличи доставките на тръбопроводния газ, Русия страдаше от пожар през лятото в Сибир по газопровода “Ямал”, има и политически съображения заради “Северен поток 2”, но не искам да влизам в тази тема.
- Бизнесът в Европа започва да реагира на тези високи цени и стои въпросът какво да се прави. Ако вие сега бяхте енергиен министър, какво щяхте да направите?
- Нека, преди да отговоря, да продължа малко тезата за газа и цените на електроенергията. България няма производство на електроенергия от газ или то е ограничено до някои от топлофикациите.
- Около 10% е токът, произведен от газ.
- Да, това е основно “Топлофикация - София” и някои други топлофикации в страната. Но високите цени в Европа се пренасят и в България заради физическата и търговската свързаност на българския с европейските пазари, където има много по-голям дял на електроенергия от газ. Това води до неочаквани свръхпечалби на българските производители на електроенергия. Те не са нито в бизнес плановете им, нито в очакванията им, но затова, че производството в България е основно от АЕЦ, от въглищни и водни централи, то неочаквано те се сдобиха със солидни печалби. Да се върна какво правят бизнесът и редовният българин. У нас цените за битовия потребител са регулирани, докато бизнесът е на пазара. Тук се преплитат няколко неща. Правителствата в Европа реагират, включително и българското, като се опитват да пренасочат очаквани печалби от производителите към потребителите. Това е практика, която внимателно трябва да се прилага от гледна точка на позволена и непозволена държавна помощ, което е важен фактор за конкурентоспособността на икономиката. Но това не е достатъчно. Има отдавна спорове за целия пазарен модел в ЕС. Той е базиран на фаворизиране на енергията и отдавна се коментира, че е необходима една инвестиционна компонента към този пазар, особено за капиталоемките енергийни източници, каквито са възобновяемите и ядрената енергетика.
- Каква е тази инвестиционна компонента?
- Отдавна се говори за реформиране на пазара от гледна точка на въвеждане на цена за капацитет. Има възможност тя да се приложи, но доколкото следя от дистанция нещата, това е ограничено във времето и България сравнително късно заяви желанието да използва такава втора компонента на цена на пазара, тоест цена за капацитет и цена за енергия.
Второ, този пазар и третият енергиен пакет се критикуват и коментират от външни доставчици. При това не само от Русия, но и от САЩ, които твърдят, че липсата на дългосрочна прогноза и на управление на очакванията не позволява на капиталоемки производства като това на газ или на втечнен газ да бъдат разумно планирани, както и да се правят разумни инвестиции. Има много неща, които бяха обсъждани в годините по самия модел на пазара. Ние също отидохме много рязко на българския пазар предимно към договори на платформата “Ден напред” на Българската независима енергийна борса. Много малко се използват двустранни договори, които са легитимни и често обслужват енергоемките индустрии.
- Въпросът беше, ако бяхте министър на енергетиката, какво щяхте да направите?
- Този въпрос е теоретичен, не съм министър и не искам да говоря като такъв. Но какво може да се направи? Ние в известна степен реагираме странно на това, което се случва днес, а то го има от началото на века. Когато България се присъедини към ЕС, в присъединителния договор има глава “Околна среда”, там са поети ангажименти за критериите за производство на енергия от гледна точка на замърсяване на околната среда. Бяха въведени комплексни разрешителни, беше ясна визията за очакваните промени в климата. Като че живеем в някакъв изолиран свят, като че ние не знаем, че това ще се случи, чакаме да се скрием някъде, “да се снишим”, като че промените в климата ще ни подминат. Друг е въпросът доколко последователно е управлението в България. Когато бях министър, успяхме да предложим, и Народното събрание прие, първата в прехода стратегия за развитие на енергетиката. В голяма степен тя беше изпълнена. След 10 г. единственият министър, който направи друго усилие, беше Трайчо Трайков - по негово време се одобри нова стратегия. Но приложението ѝ остана далеч от вниманието на институциите. И днес всъщност нямаме стратегия, решаваме нещата на парче, което е недалновидно.
- Някои винят за тези високи цени целите на Зелената сделка, както и търговията с емисии. Имат ли основание?
- Търговията с емисии не е от вчера замислена така, че с времето да оскъпява това производство, целта е да се постигне по-ниско натоварване от емисии въглероден двуокис. Цените на емисиите бяха 10 евро, 30 евро, сега са 65 евро, паднаха на 60 на тон, но ние работим в тази система дълго време. Ползите от продажба на емисии отиват за фонда “Сигурност на електроенергийната система”, включително за екопроекти.
Какво бих направил? Трябва да се разработи система за споделяне на тези високи цени между производители и крайни потребители. Втората мярка е да се погледне как е проектиран самият пазар, в който работим. Виждам много пасивна позиция и от КЕВР, и от енергийните дружества. Трето, бих предприел мерки за затваряне на тези активи, които са пасиви на системата и тежат върху цената на енергията.
- В плана за възстановяване, който България внесе предпоследна в Брюксел, е записано затваряне на въглищни мощности към 2038-2040 г. С какво да се заместят тези базови мощности? С АЕЦ “Белене”, с блокове в “Козлодуй”, с нещо друго?
- Това е друга голяма тема. Но да започнем по-отдалеч. Първо, Зелената сделка няма никакво отношение към цените днес, това е фалшификат, който се обсъжда в българското общество. Когато се говори обаче за Зелената сделка, се говори като чичо Скруч. Спомняте си го - с едни доларчета в очите. Говори се само за пари, а не за ефекта от тези пари, за реформите, които могат да доведат до ефективното им влагане. И това е един проблем на плана, който беше изпратен. В България може да има инвестиции, ако се подобрят бизнес средата, правораздаването, ако се гарантират договорите. В България цената на капитала е много висока заради тези три компонента. За да говорим за инвестиции, трябва да направим реформи и да подобрим средата. Говори се единствено, че в 2038-2040 г. ще се затварят въглищните централи - оле! Това е разговорът, който се води.
- А не е ли по-скоро олеле, след като ще паднат мощности, които произвеждат над 40% от електроенергията?
- В плана съвсем нормално е предвидено развитие на възобновяеми източници. Но редица авторитетни организации, сред които Международната агенция по енергетика в Париж към ОИСР, Международният панел по промените в климата, съвсем отчетливо казват, че само възобновяеми източници не са достатъчни, за да се постигнат целите на Парижкото споразумение и да се ограничи повишението на глобалната температура до 1,5 градуса към 2050 г. Трябва да се използват всички нисковъглеродни източници, сред тях на първо място е хидроенергетиката, втора е ядрената, едва след това са възобновяемите източници - вятър, слънце. Какво може да се направи в областта на ядрената енергетика, която въобще не виждам в плана. Ако България реши, АЕЦ “Белене” може да заработи от 2030 г. Ако България иска да развива “Козлодуй” – 7-и, 8-и, 15-и блок, малки модулни реактори, това също не е невъзможно. Малките модулни реактори сега са в процес на демонстрация в света от тези, които ги развиват и строят.
- Казват ми, че все още няма лицензирани малки реактори.
- Има вече два прототипа, които работят. Единият е в Русия, в Сибир, това е плаваща АЕЦ, другият работи в Китай, високотемпературен газоохлаждаем реактор, който се пуска в момента. Трети реактор скоро ще се пусне в Аржентина, останалите разработчици очакват да пуснат първите си реактори през 2026 до 2029 - 2030 г. Ако България иска да върви в тази посока, сега е времето да започне да се подготвя. Но у нас те могат да бъдат инсталирани след 2030 г. до 2035 г. Тогава ще има голямо търсене и в света. Въпросът е, че ние не знаем какво искаме.
- А какво трябва да се прави с двата реактора, които са на площадката на АЕЦ “Белене”?
- Това също е един много странен спор, който се води у нас, той е политически и икономически мотивиран. Енергийната и ядрената общност в България беше изкуствено разделена да казва - аз съм за “Козлодуй”, аз съм за “Белене”. Такова разделение по същество няма, то е политическо, което е безсмислено. Трябва ли да се използват съществуващите реактори? Четох много смешен анализ тези дни как те били стояли 20 г. и тъй като ще се инсталират след 20 г., то те ще работят само 20 г. Това е безпросветно и е срам, че някой може да публикува такова нещо. Там оборудването се съхранява нормално, подходът, който е към момента, е, че този проект е комбинация между руско, европейско и американско оборудване, централата отговаря на съвременните изисквания за безопасност, площадката е проверена хиляда пъти. Даже българският ядрен регулатор беше пред разрешение след преглед на проекта. Тоест строителството на “Белене” е въпрос на политическа воля, няма никакви други технически, икономически или други пречки. Но трябва да има решение, желание. Могат ли реакторите да се пренесат в “Козлодуй”? Да, могат, но тогава проектът няма да тръгне 2030 г., ще тръгне по-късно, но ще тръгне. Въпрос е на рационално обсъждане с експертната общност и с обществеността къде искаме да бъдат и какво искаме да се постигне. Дали в “Козлодуй” ще се развиват малки модулни реактори, или в района на “Марица-изток”, също е въпрос на политическа визия, стратегия и е възможност.
- Правителството обяви, че дава 110 лв. за ползван мегаватчас за всички небитови потребители. Какво бихте казали за това?
- Това е част от това преразпределение от очакваните свръхпечалби. Парите ще дойдат от съответните дивиденти, които енергийните дружества ще платят. Това е част от мерките, които всички правят в Европа, не е изненадващо. Въпросът е какво друго ще се направи. Отново говорим само за пари, не са реформи.
- Предвиждат се реформи за пазара, но трябва парламент.
- Така е. От мой личен опит, когато служих в правителството на Симеон Сакскобургготски, първите неща, които направихме, бяха да разработим стратегия, да подготвим законодателни промени. Тогава бяха приети три закона - за енергетиката, за енергийната ефективност и за ядрената енергетика. Оправданието, че няма парламент, не означава, че правителството не може да подготви законодателни промени и да ги внесе в парламента, когато той се конструира. Важно е да не се губи време.
CV
- Завършил е Техническия университет в София
- Работи в АЕЦ “Козлодуй” (1979 - 1982 и 1992 – 1994)
- От 2001 г. до август 2005 г. е министър на енергетиката, а след това - на икономиката в правителството на Симеон Сакскобургготски
- От юни 2007 г. до юни 2010 г. е в ЕБВР
- До 2015 г. е работил е Worley Parsons и е вицепрезидент на Rusatom Oversees
- Сега е началник на секция по развитие на ядрена инфраструктура към Международната агенция по атомна енергетика към ООН във Виена
