Може би да пееш е малко по-леко,
дори и при натоварен график,
отколкото да снимаш по 12 часа на ден.
Доста тежък физически труд е,
но удоволствието е голямо,
когато гледаш какво си направил
- Реализирате се успешно не само като певец, но и като актьор. Коя е била най-трудната ви роля, г-н Павлов?
- Засега Стивън от сериала “Пътят на честта”, който в момента се излъчва по Нова тв. Имаше много препятствия, през които трябваше да мине героят. Трябваше да говоря и с лек акцент, защото е живял в чужбина. Голямо щастие е, че работих с Виктор Божинов, Виктор Чучков и Станислав Тодоров, за пръв път снимах с тях. И с много от актьорите застанах пред камера за първи път, една от тях е София Маринкова, с която имахме най-много сцени. С Ивайло Захариев, със Силвия Петкова, Койна Русева, Деян Донков, огромен респект към тези хора. Мечтал съм да играя с тях. По време на снимките имаше един по-специфичен трепет.
Щастлив съм, че едновременно с участието ми в сериала “Пътят на честта” записах и песен, която се включва към саундтрака. Освен от българските продуценти “Вирджиния рекърдс” тя е продуцирана и от американци, които имат няколко награди “Еми”. Песента “Див рай” е по текст на Росен Кокошаров, а Виктор Чучков е режисьор на видеото.
- Как върви концертната дейност в сегашните условия на пандемия?
- Сведена е почти до минимум. Имахме възможност да играем “Клетниците” в Софийската опера и балет. Предстои да излезе и един дует, засега няма да издавам с кого, но е жена, скоро ще заснемем клип.
- А филмови проекти?
- Завършихме с Ники Илиев втората част на филма “Завръщане”. Цяло лято снимахме 40-те серии на втори сезон на “Пътят на честта”. Нямам представа дали ще има трети сезон.
- Къде се чувствате по-добре - на музикалната сцена или на снимачната площадка?
- И на двете места е еднакво, зависи колко си подготвен. Може би да пееш е малко по-леко, дори и при натоварен график, отколкото да снимаш по 12 часа на ден. Доста тежък физически труд е, но удоволствието е голямо, когато гледаш какво си направил. Хубаво е да си удовлетворен, въпреки че аз невинаги съм доволен. Много съм критичен, трудно се гледам.
- От кого търпите критика?
- От всички. Отнасям се с уважение и винаги влизам в разговор, за да направя най-доброто, да продължа да се развивам. Но от друга страна, всичко е и въпрос на вкус. В случая не става въпрос за Стефка Костадинова, която е номер 1, скочила е 2,09 м и никой не може да я победи. Музиката, киното, сериалите, изобщо
изкуството е
въпрос на вкус
Нещо, което на мен ми харесва и смятам, че е направено добре, за друг може да е много скучно. За някои един певец може да е изключителен, за други да не е нищо особено.
- За ролите явявате ли се на кастинг?
- Да, разбира се, но съм получавал и лично покани за участие. През последната година и половина съм се явявал за 4 или 5 сериала и спечелих само един кастинг, и то този, в който в момента играя - “Пътят на честта”. За втората част на “Завръщане” на Ники Илиев не съм се явявал, защото актьорите от първата част продължиха и в следващата. Но за нещо ново, ако съм подходящ типаж, искат да ме чуят, да видят как се държа, как изглеждам в момента.
- В “Нокаут, или Всичко, което тя написа”, пак на Ники Илиев, играхте с Гари Дърден. Как се работи със звезда от неговия ранг?
- Това беше страхотен шанс, който получих от Ники Илиев и съм му много благодарен. Не можех да повярвам, като ми каза, че са успели да стигнат до него. Гари Дърден се държеше изключително приятелски. Оказа се и че пее страхотно.
- Как избирате коя песен да изпеете?
- Трябва да я почувствам. Много е странно - чувам я един път и решавам. Тази - “Див рай”, веднага ме грабна.
- Бяхте в група “Каффе”, от доста време сте самостоятелен изпълнител, кое е по-трудно?
- Да си сам на сцената, определено е по-трудно. Но пък аз винаги на сцена съм с музиканти. От 7-8 години насам е изключително трудно да имаш група. Навсякъде сцените са малки, не са добре оборудвани. Канят те на места, на които си мислят, че имат звук, но нямат. Отиваш с озвучител, те казват, че имат много добри колони и предната вечер е пял еди-кой си рапър. Започвам да обяснявам, че нямаме нищо общо, аз идвам с музиканти, които свирят на живо, аз пея, не говоря. Човек трябва да има изисквания и ние имаме такива. С моите колеги работим от много време в тази посока, искаме да вдигнем нивото. Може да звучи малко нахално и нафукано, но вдигаме нивото на места, на които си мислят, че могат да се грижат за нашия звук. Не се надуваме и не обиждаме никого, просто се опитваме да им покажем как трябва да се случват нещата.
- В противен случай е обида за публиката, когато не получи качествен звук.
- Да. Даже има места, на които няма сцена и осветление,
а артистът трябва
да е сврян някъде там
в един коридор
Не ходим на такива места и следващия път, когато отново ни търсят, вече има сцена и насочено осветление.
С много неща се борим с моите колеги Любо Киров, Миро, Графа и всички останали изпълнители. Малко по малко нещата се получават.
- Вие и изпълнителите, които изброихте, сте много силно поколение. На какво се дължи успехът, който имате толкова години?
- Успехът се измерва субективно. За един човек аз може да съм много успешен, според друг може да не съм направил абсолютно нищо. Понеже винаги разсъждавам по-скромно, мисля, че съм направил някакви неща, но не мога да се нарека суперуспешен.
- Държите на качеството на музиката и стойностните текстове.
- И това е субективно. Една голяма група от хора ще кажат, че нещо съвсем различно е модерно и нашата музика няма това и това. Всеки е свободен да слуша каквото си иска. Харесвам това, което правя, и ако на някого му харесва - чудесно. Ако ме е видял някъде и е любопитен, може да дойде да ме слуша. Чувал съм например и такива коментари: “Я, този можел и да пее”. Когато не си ходил да слушаш някого, не можеш да кажеш как пее. Отиди, отвори си ушите и чуй. Ако изпълнителят не може да се справи добре на сцената, тогава кажи: “Не ми харесва, той не пя добре”. Трябва да сме малко по-отворени, по-гъвкави, не може веднага да тръгваме с отрицание.
- С родители оперни певци, защо не тръгнахте в тази посока?
- Никога не са ми казвали, че трябва да стана оперен певец, напротив.
Ходех на уроци
по оперно пеене,
исках да кандидатствам в консерваторията, за да стана певец. А баща ми казваше: “Орли, това е много тежък физически труд, не е за теб. Избери си друг тип музика - мюзикъл, поп, операта не е за теб”. Може и да е бил прав.
- Кой ви насочи към актьорството?
- Случайно стана, след 8-и клас отидох в друго училище, не бях с много висок успех. Един ден едно момиче - Тони Тотева, влизаше от клас в клас и обясняваше, че в 22-ро училище има театрална паралелка. Питаше дали някой пее и танцува и има интерес. Вдигнах ръка, а всички ми се изсмяха. Радвам се, че тогава Тони Тотева мина през нашата паралелка, и добре че вдигнах ръка. Ако не се беше случило, сигурно пак щях да се занимавам с изкуство, но нямаше да мина по този път, който е много цветен.
- Преди това какво ви вълнуваше?
- Много пеех, бях доста музикален, повтарях всичко, което чуех. Виждаше се, че имам талант. След гимназията вместо в консерваторията учих в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, завърших висшето си образование като актьор.
- И все пак не се ли колебаехте през цялото време накъде да поемете?
- Това е хубавото на образованието, което получих в Пловдив - синтетично сценично изкуство, както и в театър 4xC, че освен да сме актьори, ни учеха да пеем и да танцуваме. Бяха страхотни години.
- Иска ли ви се да започнете да преподавате актьорско майсторство или музика?
- Мисля, че
ще дойде и този момент
Сега нямам време за това. Но е етап, който ще се случи, мисля, че имам подход.
- Какъв бяхте като дете?
- Щур, но не от проблемните деца. Опитвал съм много спортове, тенис на маса, плуване, карате. Но една мечта не успях да сбъдна и ще я реализирам на стари години. Искам да се запиша да хвърлям копие. Като малък имах талант да хвърлям малка плътна топка много по-добре от другите, в четвърти клас биех по резултати батковците от осми клас и имах усещането, че трябва да стана копиехвъргач. Сигурно звучи смешно, защото вече съм на 42 г. Но бих опитал за кеф. Искам да разбера дали има уроци, с които да ме научат на техники за хвърляне на копие.
- Имате дъщеричка Елизабет, на колко години стана?
- На 2 години и девет месеца. Бих я снимал 24 часа в денонощието, много е сладка, това е заради мама, тя е много интересна. Засега Елизабет е със зелени очи.
- С какъв произход е половинката ви Диана Великова?
- Майка ѝ е българка, а баща ѝ е от Нигерия.
- Мислите ли за второ дете?
- Бих искал, имам сестра и затова си представям, че ще е хубаво да имаме още едно дете. Много е хубаво, когато са две.
- А сватба?
- Не сме мислили засега.
- Как поделяте грижите за дъщеря си?
- Според мен поравно. Иначе ходи на ясли. Вкъщи играем на всякакви игри.
Редим пъзели, вече ѝ
четем книжки, започна
да се заслушва
Много обичаме да танцуваме. Пея ѝ, тя също ми пее. Иска да ходи на балет, вероятно ще я запишем при Маша Илиева.
- Къде се запознахте с Диана?
- В БНТ, в предаването на Марта Вачкова “Жените”, беше преди повече от 10 години. Аз бях гост, а тя беше екип гости. После Диана замина за Дубай за осем години. Работеше във фирми, свързани с телекомуникации. Когато се върна, се видяхме и нещо се случи. Заедно сме вече четири години.
- Търсите ли мнението ѝ, когато правите нова песен или се подготвяте за роля?
- Пускал съм ѝ демо и съм я питал какво мисли. Интересувам се какъв според нея трябва да е следващият ми сингъл, как би трябвало да звучи. Наскоро пак я питах и тя каза, че последните ми две песни са бавни и е време за нещо по-бързо, динамично.
