Проф. Михаил Константинов: Най-много нови избиратели - на балотажа през 2001 г. за Първанов

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10313490 www.24chasa.bg
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ СНИМКА: 24 часа

Очаквам на 14 ноември гласовете от чужбина да донесат 4 мандата, на последните два вота донесоха по 6

Още акценти:

Реална е опасността от ниска активност на 14.11. - 2,5-3 млн. избиратели

В избирателните списъци има и хора над 100-годишни, но няма как законно да се махнат имената им от списъците, докато не постъпи смъртен акт

В страната има 5,7 млн. избиратели, а зад граница – още около 1 милион

Борим фантомите от 30 години, но тези 1 млн. имена се оказаха жилави

Очаквам преброяването на НСИ да даде около и под 6,9 милиона българи у нас

Разписките от вота трябва да се сравняват със записите в паметта на машината – това гарантира честността му

- Зеленият сертификат, който правителството въведе, предизвика оживени дебати и протести. Как ще се отрази това на активността пред урните на предстоящите след по-малко от месец избори за президент и парламент, проф. Константинов?

- Фундаменталната грешка при зеления сертификат у нас беше светкавичното му и закъсняло въвеждане, което доведе до хаос и сривове. По традиция нашето население е скептично и консервативно, което пък ни е запазило през вековете. За което си има ред причини, една от които е убеждението, че държавата е враг, с който трябва или да се биеш, или да се скриеш. За изборите сертификат едва ли ще се иска, остава да видим какво ще стане с пандемията дотогава. Но опасността от ниска активност - в рамките на 2,5 до 3 милиона избиратели на 14 ноември, е реална.

- В историята на президентските избори от 1992 г. досега нито един държавен глава не е бил избиран на първи тур. Защо?

- Защо не знам, така е решил мъдрият български избирател през годините. През 2006 г. действащият президент Георги Първанов спечели на първи тур 64% от гласовете, но бяха излезли да гласуват по-малко от половината избиратели и затова имаше втори тур. Където той вече спечели със 76%. Десницата беше попиляна с 10% и трето място на първи тур. Защо стана така, трябва да питате тогавашните началници на българските десни.

У нас досега, който води на първи тур, той печели и балотажа. Във връзка с това навремето въведох т.нар. мобилизационен коефициент. Това е отношението на гласовете от втори и първи тур за двойките, достигнали балотаж. Той е най-висок за двойката Първанов-Марин през 2001 г., а именно 1,98. Това значи, че на втория тур те почти удвоиха гласовете си в сравнение с първия. За Стоянов - Куцкова коефициентът беше 1,75. Пак висок коефициент, но в случая недостатъчен. Най-малък беше коефициентът на двойката Желев - Димитрова - 1,20.

- Има ли нещо общо стигането на президентския вот до балотаж с фантомите в избирателните списъци?

- Всъщност почти няма, но въпросът не е тривиален. В избирателните списъци стоят имената на всички български граждани у нас и в чужбина, които са над 18 години. Те са около 6,7 милиона. Така, за да има избран кандидат на първи тур, той трябва да получи повече от половината от действителните гласове и да са гласували поне 3,35 милиона избиратели. Разбира се, в списъците има имена и на починали избиратели, включително на починалите сред тях след седмия ден преди датата на изборите. Тези имена не би трябвало да са много. Тук използвам случая да напомня, че българите у нас и по целия свят са под 8,4 милиона. От тях на територията на страната са не повече от 6,9 милиона, включително 5,7 милиона избиратели. Така избирателите в чужбина са около 1 милион.

- Борбата с фантомите е ваше дело от зората на демокрацията у нас. Изчистиха ли ги от избирателните списъци? Ако не, как може да стане това?

- Фантомите ги борим от 30 години безуспешно. Жилави се оказаха, “гадините”. Това са онези 1 милион имена, които стоят в избирателните списъци у нас, но зад тях няма реални избиратели. Главно защото хората са в чужбина. Има и известен брой имена на починали, за които роднините не са представили смъртен акт пред българските власти. Има даже и случаи, когато това се прави, за да се взима пенсията на починалия, което е престъпление.

В списъците има и хора на възраст много над 100 години, но имената не ги публикуваме, за да не ставаме за резил. Но няма как законно да се махнат тези имена от списъците, докато не постъпи смъртен акт. С активна регистрация по закон обаче ще ги махнем.

- Впрочем години наред се предлагаше активна регистрация на избирателите като във Франция например, но това не носи ли риск от непредставителен за цялото население вот?

- Активната регистрация по френския модел е едно добро решение и то ще изчисти избирателните списъци от имената на хора, които не живеят на територията на съответната секция или пък са починали. Защо политиците не искат да го направят, ще трябва да питате тях. Впрочем във всяко ново Народно събрание се намира по някоя партия, която повдига този въпрос и даже внася законопроект за решаването му. После всичко замира и се забравя. До следващото Народно събрание. Иначе вотът няма как да стане непредставителен.

Числата вече ги казах. Има 6,7 милиона имена в списъците, като в страната има 5,7 милиона избиратели и навън има още 1 милион. Впрочем, с последните движения на народни маси, лашкани от пандемията, някои от горните числа може да са се променили. Като излязат резултатите от преброяването, ще знаем по-точно. Но кардинални промени няма да има.

Българската нация изчезва от тези свещени 111 хиляди квадратни километра златна българска земя. На свой ред европейската цивилизация изчезва, затрупана от собствената си глупост и импотентност. И поради онези две унищожителни войни от миналия век, които избиха елитите и мъжете на Европа. Това, което е останало, може толкова. Тоест почти нищо.

- Ако преброяването, което НСИ приключи, подаде по-малък брой население, а в ГРАО избирателите са повече, следва ли някакъв ход?

- Никакъв ход не следва, това са различни числа. Едното (от ГРАО) са всички български граждани - от пеленачетата до старците. Това са хората с български ЕГН и те именно са малко под 8,4 милиона. Другото число (от НСИ) е на българите у нас. Очаквам НСИ да даде около и под 6,9 милиона българи у нас.

Това е и текущата оценка на ЦРУ, която е налична онлайн. Към ЦРУ обаче съм малко скептичен след гигантската издънка в Афганистан. Макар че то там кой ли не се е дънил? Шест империи преди американската бяха изгонени с шутове оттам, тя е седмата. Днешните талибани може да са всякакви, но шапка трябва да им се свали за героизма на бойното поле. То и затова християнска Европа има нулев шанс срещу такива бойци. И не само срещу тях, нулев е шансът на Европа срещу каквото и да е. В две самоубийствени войни Европа си изтреби елитите на генетично ниво. Такива загуби са невъзвратими.

- Чака ни вот 2 в 1 с машини и с една карта, очаквате ли удължаване на изборния ден и объркване на избирателите?

- С една карта объркването все пак ще е по-малко. Иначе да, забавяния ще има, объркване също. Дано все пак тези събития да не са много и да не поставят под съмнение интегритета на изборния процес.

- Мнозина анализатори изтъкваха, че управлението на софтуера за гласуване с машини не трябва да е в частни ръце. Какъв е пътят този проблем да се реши?

- Собствеността върху технологията на гласуване (софтуер и хардуер) е въпрос на национална сигурност, т.е. това е върховен приоритет. За съжаление, нито въпросът със собствеността на машините, нито този със софтуера са уредени. Това е направо съмнително и най-малкото не укрепва доверието в изборния процес. Отдавна тези въпроси трябваше да са решени.

- Знам, че сте противник на машинното гласуване. Има ли у нас начини то да бъде манипулирано и как?

- На този свят всичко е възможно. Най-важното, разбира се, е да няма манипулации. Но не по-малко важно е хората да бъдат убедени, че такива манипулации няма. Половината от американците не са убедени в честността на изборите от 3 ноември миналата година до голяма степен поради машините. Това поставя под въпрос националната сигурност на страната им. В много щати се усилиха призивите за отделяне от съюза в резултат на недоверие към официалните резултати от изборите.

- Вотът от чужбина предизвикателство ли е?

- Предизвикателство е, но не е чак толкова голямо. Колегите от външно министерство и българите доброволци в чужбина се справят много добре. Дано това продължи. На последните два избора гласовете от чужбина донесоха по 6 мандата. През 2017 г. не донесоха мандат. Общо за 31 години и 11 избора са донесли 25 мандата от общо 2640, т.е. под 1%. Сега очаквам да донесат 4 мандата. Както се казва, малко, но от сърце. Важното тук е не колко мандата ще си докарат партиите от чужбина, а поддържането на живата връзка на българите в чужбина с родината.

- За предишните парламентарни избори казахте, че около 1300 разписки не са били сравнявани със записите в паметта на машините за гласуване. Ако това стане на предстоящия вот, колко време би отнело и какво гарантира?

- Това е изключително важен въпрос и неглижирането му от месец юли досега е недопустимо. Сравняването на двете съвкупности от числа е необходимо, за да се увери обществеността, че резултатите от гласуването са точно отразени в базите данни на ЦИК и РИК. Призовавам ЦИК да реши този въпрос достатъчно време преди изборите на 14 ноември. Макар че, като гледам, то вече няма време.

- Остава по-малко от месец до вота, а има ограничителни мерки. Това ще отблъсне ли избиратели и кои?

- И този въпрос е крайно време да се реши. Няма как влошената пандемична обстановка и машините да не отблъснат някои групи избиратели от отиване до урните: по-възрастни, с хронични заболявания, неболедували и неваксинирани срещу COVID, по-слабограмотни и т.н. Ще припомня, че на 11 юли, в прекрасна обстановка с почти нулев брой заразени и умрели от COVID, излязоха да гласуват само 2,7 милиона – рекордно нисък брой за парламентарни избори. Това беше намаление с близо 600  000 в сравнение с изборите на 4 април само три месеца преди това. Ама били хората на море. Те и на 5 юли 2009 г. бяха на море, но тогава гласуваха доста над 4 милиона. Айде, да кажем, че Рашков е отказал 100  000 от махалите да гласуват чрез страхуване. А останалите половин милион по-малко? Те не гласуваха от страх от машините, това е очевидно. Ако подготовката за гласуването на 14 ноември продължава да се бави, ще има нова катастрофа с броя на избирателите. Но то май вече у нас не се обръща внимание на катастрофите. Докато не почнем да мрем от ковид по 500 на ден, няма да ни дойде акълът. Макар че и тогава – едва ли.

- Кое в технологията на предстоящия вот 2 в 1 рискува честността на вота?

- Искам да припомня, че в Европа машинно гласуване чрез използваната у нас технология няма, освен донякъде в град Брюксел. Така обаче гласуват на Филипините, в Бразилия и във Венецуела. Също в Индия и Бутан, но по друга технология. Нищо лошо не казвам за тези държави, така са решили, така гласуват. Иначе ни проглушават ушите как било това и онова в Европа. А че там не гласуват с машини - за това нито гък. Ами нека бъдем последователни, а не само да споменаваме това, което ни отърва. Проблемът с машинното гласуване е, че избирателят няма сигурност дали неговият избор е бил коректно въведен в паметта на машината. Няма начин това да се провери, освен ако не се преброят числата от разписките и не се сравнят с числата в машината. Това именно ЦИК трябва незабавно да направи за онези 1300 и нещо машини, които чакат контролната проверка.

ВИЗИТКА

Проф. Михаил Константинов е роден през 1948 г. в София

Доктор по математика в Института по математика и механика на БАН (1986). Заместник-ректор на УАСГ (1999-2003)

Член на ЦИК на парламентарни, европейски и местни избори (1991-2011)

Заместник-председател на ЦИК на парламентарни, европейски и местни избори (2003-2011)

Бивш председател на борда на директорите на “Информационно обслужване” АД

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Полицията има работа с престъпниците, няма място в медиите, нито в университети

    Полицията има работа с престъпниците, няма място в медиите, нито в университети

    Три дни преди балотажа за президентските избори полицаи влязоха в Софийския университет с намерение да търсят документи за нарушения. И с една малка подробност - ректорът на “Св. Климент Охридски” бе кандидат за президент. Тази акция притесни онази част от българите, които не обичат, когато иначе деполитизираното МВР играе прекалено силово
  • Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    - Горещо призовавам да не се харчат никакви милиарди в края на годината - "Те ги вдигат, аз ги плащам" ли е предложението за космическа минимална пенсия - Който предложи популистко харчене, приема се веднага, а ако някой загатне наченки на реформи, сам се отказва Следя преговорите за съставяне на правителство

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо