В многоезична цифрова платформа българите могат лично да споделят идеите си и да ги обсъждат директно с депутатите и европейските институции, разказва зам.-председателката на Европейската комисия с ресор “Демокрация и демография”
Още акценти от интервюто с Дубравка Шуица:
Тенденцията за изтичане на мозъци ще бъде обърната, когато стандартът на живот в България стане подобен на този в Дания
Без свобода на медиите няма свободно общество
Надявам се, че поне част от националните планове за възстановяване ще е за детски градини и социални грижи за децата
Точната статистика от преброяването помага да се изготвят подходящи политики
- Г-жо вицепрезидент, какви са основните демографски проблеми в Европа и в България? Какви са мерките, които ЕС взема?
- Това е първият път, в който в рамките на Европейската комисия има отделно портфолио за демография и демокрация. Макар да знаем, че демографията е компетентност на държавите членки, ЕК и нейната председателка осъзнават, че в цяла Европа има голям проблем с демографските промени. Често ме питат каква е връзката между демографията и демокрацията, които са заедно в едно портфолио - това са проблемите на хората и те са на първо място.
Специфичен проблем е налице тук, в България, също в Хърватия и в някои други източноевропейски страни - хората в някои селски райони се чувстват изоставени поради липса на услуги, добра инфраструктура, транспорт, автобусни спирки или пощенски станции в близост. В крайна сметка младите хора се изнасят и започват да обвиняват демокрацията за това. Впоследствие те не участват в демократични избори, не се интересуват от лидери и правителства. И не е виновна демокрацията, а демографските промени.
Както казах, това е компетентност на самите държави - членки на ЕС, но ние предвиждаме и разработваме политики на европейско ниво, които могат да помогнат.
Една от най-важните е дългосрочната визия за селските райони. Опитваме се да направим тези райони в българските планини и на островите в Хърватия привлекателни и удобни за живеене. Това може да се случи само ако се инвестират пари в инфраструктура, но най-вече в широколентов интернет. Имайки такъв достъп, това е един от уроците, които научихме от COVID-19 - можете да работите от всяка точка на Европа и света, стига да сте свързани. Затова мотото е, че не е важно къде се намираш, а колко добре си свързан.
Поради липсата на работна сила също се опитваме да приложим дигитализация навсякъде, като въведем електронни услуги в различни области. Това е причината, поради която в националните програми за възстановяване и устойчивост се изисква 20% от инвестициите да бъдат посветени на дигитализацията.
До 2025 г. ще има широколентова връзка за всяко село. Много важно е да разбираме демографските промени, защото искаме да предложим на младите хора възможността да живеят на село или в провинцията и да разполагат с всички необходими услуги. Това не може да стане само на европейско ниво, а в сътрудничество с правителствата и регионалните власти, с общините и кметовете. Няма едно решение, което да е подходящо за всички. Няма универсален подход, защото всеки регион е различен. Така че трябва да разработим политики конкретно за този регион в сътрудничество с всички нива на управление.
- Как може да се преодолее т.нар. изтичане на мозъци от Източна към Западна Европа, особено младите?
- В писмото, с което Урсула фон дер Лайен ме назначи на поста, получих много различни задачи - демографски доклад, зелената книга за застаряването, правата на децата и именно изтичането на мозъци. Това е голям проблем в Европа. Но има един урок, който може да извлечем от COVID - въпреки че е твърде рано за изводи, все пак наблюдаваме начало на обръщане на тенденцията и хора се връщат.
Смятаме т.нар. изтичане на мозъци за отрицателно явление, но то може да бъде и положително, ако е “вливане” или мозъчна циркулация, т.е. обмен на хора между отделните части на Европа. Помощ за това може да окаже програмата “Еразъм +”.
Сега предвиждаме и нова програма, която бе обявена от председателката на ЕК в речта “За състоянието на съюза”. “Алма” ще бъде насочена към млади хора, които искат временна работа - само за определен период да заемат работни места в различни части на ЕС, за да придобият знания.
Тенденцията за изтичане на мозъци ще бъде обърната, когато стандартът на живот в България бъде равен или подобен на този в Дания, в Хърватия и във Финландия.
Това е целта и на кохезионните фондове и политиката на сближаване - да направим живота на хората добър. След това ще бъде ваше решение дали искате да живеете в Испания, или в България, това е личен избор и никой не може да влияе на него. В момента обаче не е така заради огромните дисбаланси между развитието в България и това в Белгия например. Искаме да го променим с всички политики, предприети на европейско ниво, и в координация с националните правителства.
Демографията не е наша компетентност, не броим ражданията и смъртността, защото е личен избор дали едно семейство ще има деца. Обаче ще настояваме да се създадат добра среда, добра икономическа ситуация, за да се чувстват гражданите добре.
- В България приключи националното преброяване, което се проведе с редица трудности. Какви са най-добрите практики за максимално ангажиране на гражданите?
- Преброяването е много важно за нас в Европейската комисия, защото искаме да имаме точни цифри. По-лесно е да изготвяме политики, когато знаем точните данни. Както знаете, в преброяването има различни въпроси, включително колко добри са условията за живот. В момента тече преброяване и в Хърватия. Според мен 1/3 от гражданите са го направили онлайн. Чух, че в България също има солиден брой, избрали изцяло цифров подход.
Не мога да ви кажа каква е най-добрата практика в Европа, но ние се опитваме, където е възможно, да предложим дигитални решения, особено поради COVID.
- Разкажете ни повече за новия инструмент “Демографски атлас”. Как може да бъдат използвани данните?
- Това е напълно иновативен инструмент. Той ще помогне на всички - ЕК, общини, градове, региони и правителство. Демографският атлас е основа за изготвяне на политики, тъй като е много подробен. Данните показват какво се случва и какви са тенденциите във всеки регион и село в България. Според това може да бъдат изготвени нови законодателни или незаконодателни инициативи. Демографският атлас е и оперативно съвместим, което означава, че може да се променя през цялото време. Ще излезем с ново допълнение още през декември тази година.
Сега говорим за дигитален и зелен преход, т.е. двоен преход, но говорим и за демографски преход. Защото без демография не може да се работи в нито една друга сфера в днешно време. И това е причина в тази Еврокомисия да работим по-колегиално, отколкото сме го правили досега, и не само в рамките на своите портфейли. Не мога да се огранича само в своето портфолио, защото трябва да говоря с Кадри Симсон, която отговаря за енергетиката, с комисаря по здравеопазването Стела (Кириакиду - б.а.), трябва да говоря с регионалната еврокомисарка. Не мога да не се допитам и до комисаря по земеделието. Така че всичко е свързано с демографията, промените в нея са в основата на всички европейски политики. Същото може да се отрази и тук на национално ниво.
- ЕК предложи План за действие за европейската демокрация - какво ще се промени в борбата с дезинформацията, свободата на медиите и защитата на журналистите?
- Настоящата ЕК има 6 приоритета - дигитализация, Зелена сделка, икономика в интерес на хората, по-силна Европа в света, европейски начин на живот. Шестият е нов тласък за европейската демокрация. Работата по тази тема е споделена с вицепрезидента Шефчович (Марош - б.а.), който отговаря за междуинституционалните отношения и перспективи. Зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова отговаря за ценностите и прозрачността, а аз - за демокрацията. Така тримата отговаряме за новия тласък за европейска демокрация.
Планът за действие се занимава с новия закон за европейските избори, с транснационалните списъци, с избора на председател на ЕК и най-вече със свободата на медиите и защитата на журналистите. Знаете, че в Словакия и Малта имаше няколко шокиращи случая. Затова се опитваме да направим всичко, за да защитим тези хора. Без свобода на медиите няма свободна демокрация и свободно общество. Поставяме това начело на нашите приоритети и планът за действие за демокрацията е насочен в тази посока.
- Участват ли българите активно в Конференцията за бъдещето на Европа?
- Да, но, разбира се, ние винаги искаме повече. Защото колкото повече участници има, толкова по-добри ще бъдат заключенията. Важно е българската аудитория да стане част от тази конференция, защото се предоставя достъп до многоезична цифрова платформа, в която лично да споделите идеята си. Можете да коментирате чужда идея на вашия език, предложена от някой от Малта или Финландия, защото тя автоматично се превежда от изкуствен интелект.
Платформата е предвидена да помага и да позволи на всеки европеец, независимо от неговия опит, от географското му положение, разбира се, ако е дигитално свързан, да предложи всичко, което иска. След това той може да следи какво се е случило с идеята.
Разликата между настоящата конференция за бъдещето на Европа и предходните конференции и граждански диалози е, че има предвиден механизъм за обратна връзка. Не съм сигурна, че някой по света някога е опитвал нещо подобно. Гражданите може на равни начала да обсъждат теми директно с правителствата, с националните депутати, с членове на Европейския парламент, с Еврокомисията и с гражданското общество. Всички са заедно в пленарните заседания в рамките на конференцията. 1/3 от тези хора са младежи от 16 до 25 години. Говорим за бъдещето на Европа, което е тяхното бъдеще. Така че винаги повтарям - не може да говорим за тях без тях.
Председателката Фон дер Лайен, шефът на ЕП (Давид Сасоли - б.а) и председателството на Съвета на ЕС през март т.г. обещаха, подписвайки съвместната декларация, че ще действат в съответствие, което означава, че ще вземат предвид идеите и изводите от този мащабен дебат. Те ще предложат може би ново законодателство или резолюции, които отразяват идеите, споделени в дебата за бъдещето на Европа.
В началото хората ме питаха защо завършваме през пролетта на следващата година. Смятат, че е твърде рано и е нужно повече време. Според някои причината са изборите във Франция. Не. Ние се нуждаем от половината от мандата, за да действаме. Втората половина от нашия мандат ще бъде посветена на изпълнение на работата, която сме заявили.
Каня българските граждани да се включат в нашата конференция, да изкажат идеите си в платформата или да организират събития. Това е много, много важно. Германия, Италия, Франция и Белгия са на първо място в класацията за участие. Засега жените са слабо представени - едва 30% на ниво ЕС. Най-силно присъствие имат хората от 19 до 39 г., т.е. тези, които притежават цифрова грамотност.
- Какви дейности ще бъдат финансирани по инициативата “Гаранция за детето”, която е част от стратегията на ЕС за правата на детето?
- Това е много важен проект, по който работих и продължавам да работя с комисар Никола Шмит (отговорен за работни места и социални права - б.а.). Това е нещо, което искаме държавите членки да приложат. В Гаранцията за детето имаме предвид уязвими деца, тези, които са лишени от правата си, нямат достъп до здравеопазване, образование, жилищно настаняване. Така че е много важно да се работи с държавите членки за прилагане на тази гаранция, защото смятаме, че всяко дете в Европа, потенциално и в света, независимо от произход, етническа принадлежност, раса или религия трябва да има равен старт.
Гаранцията за детето е първото прилагане на стратегията на ЕС за правото на детето. Знаете, че има Европейски социален фонд+, от който 5% трябва да отидат за всички тези дейности, и се надявам, че на грижата за децата ще бъде посветена поне малка част от националните планове за възстановяване и устойчивост - под формата на детски градини, социални грижи или настаняване. Трудно ми е да повярвам, но 20% от европейските деца живеят в риск от бедност по данни на Евростат. И дори в Брюксел при блокадата заради COVID имаше деца, чието единствено хранене бе в училище, а училищата не работеха. Не можем да нахраним хората в Брюксел, а говорим за Африка. Така че трябва да се заемем с това. Трябва да направим Европа наистина социална.
--------------
CV
l От 2019 г. е заместник-председател на Европейската комисия по демокрация и демография
l В периода 2013-2019 г. е евродепутатка - ръководителка на делегацията на Хърватската ЕНП
l От 2012 г. до момента председателства комисията по външни работи и европейски въпроси на ХДС (Хърватски демократичен съюз) и е вицепрезидент на ЕНП - жени
l Между 2004 и 2014 г. заема поста зам.-председател на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа
l В периода 2000-2011 г. е депутат в хърватския парламент, а от 2001 до 2009 г. е кмет на Дубровник
