Нека компенсациите да са за всички стопански субекти, които са на борсата - там са малки фирми, детски градини, болници, общини, казва шефът на Българската стопанска камара
- Живеем с инфлация, която бяхме забравили през последните години, цените растат непрекъснато. Колко тревожна е ситуацията за бизнеса, г-н Митрев?
- Ситуацията наистина е тревожна. Особено цената на електрическата енергия е това, което най-много притеснява всички стопански субекти - от най-малките до най-големите. Всеки от тях е направил своите прогнози и е калкулирал цени в себестойността на продукта, който произвежда. Но това, което се случва от юни насам, буквално може да преобърне опитите на държавата да ограничи негативните последици.
Оказва се, че ако се намери възможност веднага да се компенсира бизнесът, ще бъде добре, защото в противен случай не се знае дали няма да има такива предприятия, за които помощта да е закъсняла. Ние предлагаме друго решение за компенсиране на цената на тока - 50% над прогнозната цена от 119 лв./ мегават, определена от КЕВР, в размер на около 75 лв. за мегаватчас. Освен това настояваме компенсациите да са за всички стопански субекти, които са на борсата.
Нека не забравяме, че там са малки фирми, детски градини, болници, общини. Не смея да твърдя, че тази мярка е спасителна. Но тя ще даде глътка въздух, малко спокойствие у предприемачите, че
имат държава,
която да стои зад тях.
- Откакто работи енергийната борса, тя непрекъснато е подложена на съмнения за манипулации. Вашите членове подават ли ви такива сигнали?
- Членовете ни задават редица въпроси, ние сме ги отразили в документа, който заедно с останалите работодателски организации сме изпратили до всички институции, които имат правомощията да проверят истинността на тези сигнали. Ние не можем да знаем дали определени неща са се случвали, дали не, но имаме основателни съмнения и настояваме те да бъдат проверени.
- Ще се стигне ли до промени в механизма на енергийните помощи за бедните, за да може държавата да защити не само бизнеса, а и най-уязвимите си граждани от ценовия шок?
- До края на годината не, защото битовите потребители са с определена цена от КЕВР и никой няма законово право да я променя, дори да има някакви много сериозни основания. След Нова година обаче, ако предстои ново увеличение на цената на газа, е редно държавата да помисли за енергийно бедните си граждани, които не могат да се справят със сметките си.
- Все повече икономисти и финансисти твърдят, че кризата е свършила и е добре бизнесът да спре да очаква помощи от държавата, а да се вземе в ръце. Съгласен ли сте с тях?
- Зависи за какви помощи става дума. Бизнесът, който има пазари и растеж, и за него цената на тока или газа не е висок процент, за там финансова помощ не е необходима. Но за онези, за които държавата е въвела редица ограничения, тя трябва да продължи. Аз не харесвам думата помощ - това е подкрепа в труден момент. Защото коректният български предприемач години наред допринася към обществото под формата на данъци и осигуровки.
Сега бизнесът се нуждае от подкрепата на обществото в труден момент, за да продължи да се развива.
- Изостанахме драстично с Плана за възстановяване и развитие, май само ние не сме го внесли. Какви ще са последиците?
- Към момента само България и Нидерландия нямат внесени планове. Но
при Нидерландия
проблемът не е в
забавянето,
а в това, че са преценили, че ресурсът сега не им е нужен. При нас обаче действително забавянето е сериозно. Не само заради служебния кабинет, а заради огромната политическа несигурност в страната. Заради липсата на консенсус не само между политиците, а и в обществото.
Това, което е сигурно, е, че в рамките на тази година няма да можем да разчитаме на предвидените в бюджета 1,6 млрд. лв. - авансови средства от плана за възстановяване, дори и служебното правителство да успее да внесе плана в ЕК до средата този месец. Съгласно процедурата за одобрение на националните планове ЕК има срок от два месеца да ги оцени и да изготви проект на договор, а след това Съветът на ЕС трябва да го одобри в рамките на още един месец. Оттук нататък най-лошият сценарий за България е 2022 г. да се се окаже “нулева” откъм европейско финансиране, а най-оптимистичният - първите средства да достигнат до бизнеса през 3-ото тримесечие на следващата година. От друга страна, разбираме деликатността на служебното правителство и трудността на преговорите с ЕК.
Кой е най-трудният момент от тези преговори?
- Може би по-тежкият момент в разговорите с ЕК от този за съдебната реформа е за въглищните централи. Посочване на конкретна дата, в която ще спрат да работят. Европа иска да знае какво правим дотогава.
Как ще постигнем декарбонизация и ще трансформираме икономиката си така, че тя да може да посрещне това предизвикателство. Да имаме план с какво заместваме отпадналите мощности. Как ще преодолеем социалните последици в засегнатите региони.
- Мислите ли, че имаме ресурс да се справим с тази изключително трудна задача?
- Аз вярвам в прагматизма на обществото и на българската държава. В инстинкта за оцеляване, който имаме. Страдали сме много в хилядолетната си история и мисля, че тези страдания са ни научили и в най-трудните моменти да намираме решения. Много ми се иска да успеем, да решим и тази трудна задача, защото тя е от съществено значение и за поколението след нас, нашите деца. Не просто да живеят, а да живеят добре с по-високи доходи при по-чист въздух. Българската стопанска камара винаги е готова дапомага със своята експертиза за решаването на тази наистина трудна задача.
- Поехте ръководството на камарата след две емблематични имена - Божидар Данев и Радосвет Радев. Натоварва ли ви тази отговорност?
- Отговорът няма да е еднозначен. И трудно, и лесно. Трудно, защото и двамата бяха забележителни личности със своята визия, манталитет, възпитание. Вдъхновяващи организатори, предприемачи, общественици и патриоти. Лесно е, защото и двамата оставиха след себе си подредена организация. Техните уроци, тяхната мъдрост и диалогичност донесоха на всеки един от нас много. Работил съм и с двамата. Вярвам, че съм успял да науча уроците им.
