Откакто се провеждат президентски избори в България, крайният резултат се решава на балотаж. В последните два вота до втори тур стига кандидатът на ГЕРБ, който се изправя срещу издигнатия от опозицията. През 2011 г. Росен Плевнелиев спечели срещу кандидата на БСП Ивайло Калфин.
Неуспешно е представянето на Цецка Цачева, която губи срещу настоящия президент Румен Радев. ГЕРБ вече публично е критикуван от свои и чужди, че бави номинацията.
Политолозите проф. Румяна Коларова и Димитър Аврамов разсъждават на тема: Изпитва ли трудности ГЕРБ да намери кандидат за държавен глава?
Ето и отговора на проф. Румяна Коларова:
Предисторията на сегашните проблеми на ГЕРБ едва ли е свързана с кандидатурата на президента Плевнелиев. Все пак има връзка с неуспешната кандидатура на Цецка Цачева, като печалният опит на ГЕРБ ги предпазва: първо, ясно е, че те няма да номинират отново жена; второ, едва ли ще издигнат отново партийна кандидатура, вече декларираха, че търсят обединяваща дясното фигура; трето – правят и ще правят социологически сондажи, преди да направят окончателния си избор.
Самата обстановка както затруднява, така в някои отношения и облекчава избора.
Защото
през следващите два
месеца ще има силна
политическа
турбуленция
Не толкова заради настъпващата четвърта вълна от ковид, която явно ще нанесе щети на антиваксърски настроения министър на здравеопазването, а заради трудността да се предвиди какви ще бъдат резултатите от управлението на второто служебно правителство на Радев. Вече изминаха 100 дни, “меденият месец” на всеки български президент, назначил служебен кабинет.
Но от днес за първи път ще сме в ситуация, когато служебен кабинет трябва реално да управлява. Знаем, че такъв тип действия имат нужда от парламент, а отиващият си парламент де факто бламира предложенията на министъра на финансите.
Актуализираният бюджет съществено се различава от предложението на служебния кабинет, до степен, при която имам основания да го оценя като бламиране на служебното правителство. Това означава, че служебните министри трябва да действат в рамки, поставени от парламента, т.е. не им бе даден бюджетният комфорт, който разчитаха да получат в определени сфери.
Дали през останалите 2 месеца служебното правителство ще се справи, или не, не може да се каже категорично и това провокира тази несигурност.
От тази гледна точка според мен е много важно ГЕРБ да номинира човек, който е доказан управленец, който има зад гърба си успешен политически опит. Профилът на кандидата ще бъде близък до този на Плевнелиев, който беше изключително успешен министър, а контекстът има известно сходство с контекста, в който беше номиниран Плевнелиев, доколкото социолозите вече отчитат стабилизиране на подкрепата за ГЕРБ, на фона на ерозиращата се подкрепа за протестните партии.
Съвсем различна би била средата, ако президентските избори се провеждаха в условията на излъчен от парламента кабинет, дори и той да е с къс времеви хоризонт. Тогава щеше да има стабилна блокова подкрепа за Радев. Сега сме в очакване на ключови смени в действащия служебен кабинет и остри противоречия между партиите на протеста. Това отслабва позициите на Радев, но и предполага ГЕРБ първо да види състава на новия служебен кабинет, а след това да вземе окончателното решение за президентската си номинация.
Изборите 2 в 1 също налагат първо да се уточни стратегията на предизборната кампания за парламент, а чак след това да бъде избран подходящият кандидат за президент. Затова всяка партия, която бърза с оповестяването на своята кандидатура, ще сбърка.
