Социалният преход и демографската криза в България

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10182376 www.24chasa.bg

Ма Сипу

Институт за изследвания на световната история

Китайска академия за социални науки

Социалният преход и демографската криза в България

Вече изминаха 30 години от началото на политическия и икономически преход в България, както и 14 от присъединяването ѝ към Европейския съюз. През този период страната постигна значими резултати в областта на политиката, икономиката и външната политика, но същевременно се оказа изправена и пред редица проблеми и предизвикателства – обществото остава поляризирано, голям брой българи емигрират в чужбина, влошават се здравословното състояние на населението, престъпленията и корупцията – които в своята цялост доведоха страната до състояние на демографска криза. Непрестанното намаляване на населението е постоянно във фокуса на внимание на обществото и предизвиква недоволство от прехода. Въпреки усилията на различни правителства да променят тенденцията, перспективите не са оптимистични.

От историческа гледна точка, още от XVIII век, когато България е част от Османската империя, наред с развитието на икономиката, се развива и увеличава населението. В началото на ХХ век България е държава с едно от най-бързо нарастващите населения в Европа, където раждаемостта достига 2,8% и бързо преодолява демографските проблеми, причинени от двете Балкански войни през 1912 и 1913 г. и Първата световна война.

В началото на 50-те години на миналия век, наред с индустриализацията и урбанизацията, раждаемостта в България поддържа ръст между 0,5% и 1%, смъртността е относително ниска. През 60-те години е въведена политика, насърчаваща раждаемостта, съгласно която на всяко семейство се предоставя определена сума за отглеждане на деца, а майките с три деца се удостояват със званието „майка-героиня“. От друга страна семействата без деца трябва да плащат данък. Мерките на държавата дават добри резултати – жените раждат средно 2-2,2 деца и това продължава до 80-те години. През 1988 г. населението в страната е рекордно високо – близо 9 милиона, а властите се стремят то да надвиши 10 милиона. Може да се каже, че през този период в България работната сила е достатъчна, изхранването на населението е гарантирано, а обществото е като цяло средно заможно.

Социалните промени след 1989 г. обаче доведоха до рязко намаляване на населението в страната и според български учени „демографската криза“ се е превърнала в „демографско бедствие“. За периода 1996-2006 г. населението намалява от 8,3 до 7,68 милиона или близо с 8%. През 2008 г. българите в страната са 7,6 милиона, в 2009 г. – 7,56 милиона, а до 2013 г. едва 7 милиона, което е нивото от 1946 г. Така, само в рамките на 28 години (1985-2013) населението на България е намаляло с 22%.

От 1989 г. насам българското население намаля с близо 2 милиона, което представлява годишен спад от 50 хиляди или 136 души всеки ден. Специалисти по демография на България и ЕС предвиждат, че до средата на XXI век българите ще останат 5,1 милиона, а до края на века – 3,4 милиона. Рязкото намаление на населението променя също неговия етнически състав. Така например, непрекъснато спада дела на българите като основния етнос в страната, и обратно, заради високата раждаемост сред турския и ромския етноси, техният процент от общото население нараства. Възможно е след няколко десетилетия българите да се окажат малцинство.

Демографската криза е следствие от дългогодишното натрупване на различни отрицателни фактори. Пред сходна ситуация са изправени Германия и други западноевропейски държави, сред балканските страни и райони като Румъния, Сърбия, Хърватия, Албания и Косово, населението също намалява непрестанно. Това е обща специфика на социалния преход в Централна и Източна Европа. Според български учени, резкият спад на населението в страната се дължи на следните три причини.

1. Сравнително ниска раждаемост и сравнително висока смъртност

Според статистика на неправителствената организация Справочно бюро за населението (Population Reference Bureau) от 2012 г., България се нарежда на 190-195 място по раждаемост, и е на 20-то място сред държавите, при които този показател е най-нисък. Статистика на ЕС сочи, че раждаемостта в България е една от най-слабите сред страните-членки. В сравнение с други държави от общността, темпът на естествен прираст и средната продължителност на живота са най-ниски. Например, през 2008 г., когато демографските показатели са най-добри, раждаемостта е била 10,2‰, смъртността – 14,5‰, а естественият прираст на населението е отрицателен – минус 4,3‰. За последните 30 години броят на жените в детеродна възраст в България е намалял с около 1 милион заради имиграция или смърт. Това е основната причина на намаляване на населението в страната и за значителния спад на раждаемостта.

2. Голям брой българи имигрират в чужбина

През последните 30 години България загуби между 1,3 и 1,5 милиона население, от които около 1 милион са с висше или средно образование. През 2015 г. в чужбина са имигрирали най-много българи – 29 000 души, в сравнение с 2013 г., когато техният брой е бил само 19 000. Според проучвания, над 48% от българите, имигрирали в чужбина за повече от една година, са направили това с цел препитание, около 17% са студенти, 21% като членове на семейството, а стотици хиляди са сезонни работници или са сключили брак с чужденци. Между 326 000 и 480 000 български турци са имигрирали в Турция след 1989 г.

3. Социалните трансформации от последните 30 години в България причиниха сериозна поляризация и бедност

След като България влезе в ЕС политическата ситуация в страната се стабилизира, а икономиката започва да нараства устойчиво. Нямаше обаче чудеса в икономическото развитие, задълбочи се социалната поляризация, жизненият стандарт не се повиши значително. България е на дъното по редица показатели от 27-те страни-членки на ЕС, както и последна по обем на БВП или общо ниво на живота. Според данни от ООН, през 2019 г. БВП на глава от населението в България е бил 9703 долара, което е едва 49% от средно ниво за ЕС. Страната е с най-ниски заплати, най-малък БВП на глава и най-ниска покупателната способност в общността. Според експерти, най-голямата тежест върху българите по време на прехода са оказвали разходите за препитание, жилище и данъците.

Разбира се, в епохата на големи социални промени, спадът на населението не е български феномен, а норма в страните от Централна и Източна Европа и негативен резултат от драстичните промени в региона.

Непрекъснато намаляване на населението на България привлича вниманието на цялото общество. Експерти се тревожат за сегашната ситуация и настояват правителството да предприеме ефективни мерки за спиране на демографската катастрофа. Те предлагат властите да положат всички усилия да бъде разкрит потенциала на населението, така че то да започне да нараства и се развива устойчиво. Трябва да се отбележи, че демографските фактори играят важна роля в развитието на нацията и страната. Настоящото количество и качеството на българското население и тенденциите в развитието му представляват заплаха за националната сигурност и заслужават голямо внимание.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Родителите с основание искат децата им да ходят присъствено на училище. Най-малкото защото преподаването в клас е най-доброто, особено когато говорим за най-малките. А и защото форматът с онлайн уроците, продължаващ вече почти 2 години, не им дава гаранция, че уроците са добре разбрани и усвоени. От друга страна обаче
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо