Парите не са притежание, а преживявания, обичаше също да казва известният през 80-те години журналист и още по-известен след това бизнесмен
Борислав Дионисиев си отиде на 74 години, но реално той живя много, много повече. Сигурно 10 или дори 100 пъти по толкова. Малцина имат такъв късмет, но тъкмо той успя, защото винаги е носил у себе си нестихващ стремеж животът му да бъде интересен. И наистина, такъв беше. Това не значи задължително лек живот, защото невинаги неговият е бил такъв, макар сам винаги да е демонстрирал пред другите една завидна лежерност и по най-сложните въпроси на битието.
Свръхинтелигентен и с изумително чувство за хумор, Борислав Дионисиев можеше да намери тема за вдъхновяващ разговор или повод за споделено мълчание с всеки без значение от социалния му статус, а в същото време да накара този човек да се чувства уютно в компанията му. Освен че бе различен, винаги вън от всякакви клишета, той бе готов да се раздава за приятели, близки, а понякога дори за случайни познати.
Джентълмен и кавалер по душа и обноски от онази стара школа мъже, каквито с годините все по-рядко се срещат. Човек с вкус към красивите и благородни жестове. Без значение дали ще даде съвет, или мироглед, дали ще прати бутилка вино на някого на съседната маса, или да заведе на красиво място любимата жена. Каквото и да правеше - беше със стил.
Дипломатът Валентин Добрев разказва забавна история от времето на мисията си като посланик в Лондон, когато често се виждал с Дионисиев. Веднъж посланик Добрев поканил много важни хора в резиденцията, но нямал иконом и не успявал да ги посрещне и да обърне достатъчно внимание на всички. Борислав Дионисиев усетил притеснението му и решил с непринудена артистичност да влезе в ролята на батлър на посланика. Застанал на парадния вход, отварял вратата и поемал връхните дрехи на пристигащите важни дами и господа. После се присъединил към соарето.
Една от гостенките - наследница на известна банкерска фамилия от Швейцария, останала изненадана от иконома - говорел прекрасен английски, имал безупречни обноски и дори бил облечен в костюм, много по-скъп от този на посланика. Впечатлена, тя се обърнала към посланик Добрев: Прекрасен нов иконом имате, но не сте ли твърде либерален с него, винаги ли му позволявате да е гостите ви? Посланикът разказал през смях, че това е негов скъп приятел и много специален човек, който не му е иконом, но пък много обича да посреща гости. Така се разтоварва.
Госпожата отвърнала, че тя също има подобно хоби, и предложила да дойде да подреже храстите в българската резиденция. И наистина го направила. Хубавия вид на посолската градина в Лондон го дължим на Борислав, споделя Добрев с приятели години по-късно.
Без да знам тази британска закачка, аз самият обичах да се обръщам към Боре Дионисиев, колкото шеговито, толкова и уважително със “сър”. Просто излъчваше достойнство и финес. Запознахме се през 2000 г. и той каза, че му напомням за младите му журналистически години в международния отдел на списание "Отечество", когато обикалял Близкия изток и Африка.
Знаех, че бе първият в света журналист, интервюирал президента на Гана Джери Ролингс след втория преврат и идването му на власт. Бъдещият дългогодишен африкански лидер се бе измъкнал от преследвачите си след първия преврат в Гана, скривайки се в българското посолство в Акра, където шеф на мисията бил старият партизанин Кочо Гяуров.
Като стар конспиратор бай Кочо въобще нямал доверие на Виенската конвенция и затова, освен че гледал глутница добермани в двора, имал и достатъчно оръжие в спалнята си, та осигурил добре безопасността на бъдещия лидер на Гана. Вземайки после властта, Джери Ролингс отказал интервюта на всички, дори на бившия си съученик от Лондон, който работел за Би Би Си.
Съгласил се да бъде интервюиран от пратеника на сп. “Отечество” Борислав Дионисиев, който пък по това време се случил да е наблизо - в Нигерия по други дела. Известният фотограф и документалист Иво Хаджимишев, който е заедно с Дионисиев на тази командировка в Африка, разказва, че тогава видял Боре Дионисиев в стихията си на журналист от световна класа. Предвидените 20 минути разговор с президента на Гана се превърнали в 3 часа, в които Дионисиев бил любопитен, слушащ с внимание, с чувство за хумор, после сериозен, но на първо място - подготвен и знаещ как да предразположи своя събеседник. Разделили се сякаш са близки роднини.
В началото на новото хилядолетие Джери Ролингс продължаваше да е президент на страната, затова, като се запознахме, Дионисиев предложи да отидем заедно в Гана и аз да направя интервю 20 години по-късно. Почти като в роман на Дюма. Само дето да бъдат съвместени програмите на Джери Ролингс и Борислав Дионисиев, се оказа невъзможно, та това интервю никога не се състоя. Но винаги бе повод за интересни разговори.
Пътуванията много учат и дават на човек широк кръгозор, обичаше да, казваше Дионисиев. Един от любимите му писатели, докато е в английската гимназия в София, е Джак Керуак. Тази му страст тогава се споделя и от съученика му Георги Пирински - бъдещ външен министър и председател на Народното събрание. Вдъхновени от книгата на Керуак “По пътя”, двамата решават след абитуриентския си бал да тръгнат на стоп за морето. Родителите им вдигат милицията по тревога и пътешествениците се озовават в районното в Ямбол, след като кола с холандска регистрация е спряна за проверка. Милиционерът, който им проверил паспортите, задал на Пирински въпроса: Ти що си роден в Ню Йорк, бе?
Това недовършено пътуване само ще изостри апетита на Борислав Дионисиев към приключения и пътешествия. По-късно той ще прекъсне следването си във Висшия икономически институт “Карл Маркс” (сега УНСС), за да работи като стюард на самолет. “Исках да видя свят и не само видях, ами по това време научих повече, отколкото в института”, признава след години Дионисиев.
Продължава следването си в Киевския университет в специалност “Международни икономически отношения”. Там се среща с бъдещата си съпруга Олга - дъщеря на Владимир Шчербицки - тогава първи секретар на ЦК на Украинската компартия, член на Политбюро на съветската комунистическа партия и един от най-приближените на съветския вожд Леонид Брежнев. Кариерата на Дионисиев във външната търговия така и не се случва, но пък започва работа в Института за съвременни социални теории, а през 1979 г. специализира в Университета на Осло, Норвегия. През 1981 г. започва най-хубавата му работа, както ще сподели по-късно - журналистическата му кариера в международния отдел на сп. “Отечество”. Там остава до 1989 г.
Тази година ще е съдбовна за света, за България и за него самия. През май 1989 г. Дионисиев е в Лондон по покана на Британския съвет. По време на тази командировка се среща с представител на гръцката фамилия Вардиноянис и получава предложение да стане представител на една от техните компании за Източна Европа.
Това го изправя пред дилемата да остане журналист или да се хвърли в частния бизнес. Решава да започне нещо ново, което изглежда интересно. Пътува много в страните от бившия соцлагер, но опашките за бензин в България го карат да предложи на Вардиноянис внос на нефтопродукти у нас. Започва работа с “Петрол”, после изгражда собствена верига бензиностанции. През 1992 г. създава “Булвария холдинг”. Става дистрибутор на световна марка автомобили, купува хотела на “Балкантурист” в Банско...
Това е началото на бизнескариерата на Борислав Дионисиев, която ще го направи едно от най-разпознаваемите имена на българското предприемачество през следващото десетилетие. Член и дори говорител на Г-13 - митичния съюз на крупните бизнесмени от началото на прехода, както и на по-късното сдружение на големия български бизнес, наречено “Възраждане”. Парите не са притежание, те са преживявания, обичаше да казва той и до последно остана верен на тази максима, вземайки понякога решения, които не изглеждат прагматични от лична или бизнес гледна точка, но пък му създаваха аурата на този обичан от всички джентълмен от старата школа.
Много от съвременните лица на бизнеса и на журналистиката го дразнеха. Той например не обичаше гугъл, защото търсачката се ползва с измамното реноме, че знае всичко. Но това просто не е вярно. Харесваше Ремарк и Оскар Уайлд заради виртуозната им игра с думите.
Обичаше пиле с картофи, но ако някой му се обади от Рейкявик например и му каже, че там са най-добрите агнешки пържоли, Боби Дионисиев бе склонен да зареже почивката си на остров Мадейра, да хване първия самолет и да кацне в столицата на Исландия по мокасини на бос крак, въпреки че там по това време е люта зима.
Той беше толкова широко скроен човек, че можеше да яде черен хайвер с олигарси в най-шикарния ресторант на Москва и кебапчета на съмнителна спирка за тираджии на подбалканския път.
Една от безкрайните му мъдрости бе, че животът изглежда като списание, което струва долар, а ти все не можеш да събереш повече от 99 цента. Но това не бива да те спира да прочетеш цялото списание от първата до последната корица.
Борислав Дионисиев бе преживял лично всички мъдри съвети, които даваше на другите. Той това списание не само го бе прелистил, изчел, разбрал и препрочел, но и сам го пренаписа. Във всички жанрове освен в скучния.
