През последните два месеца инвестирахме време и усилия, за да водим прагматичен диалог на всички нива с Република Северна Македония и да постигнем договорености, които да бъдат приети и от следващото редовно правителство, казва външният министър
- Г-н министър, декларирахте, че възстановяването на диалога с Република Северна Македония (РСМ) е основна тема, по която работите. Как смятате, че е възможно да постигнете успех?
- Активизирането на диалога с Република Северна Македония е приоритетна тема за нас още от първия ден на работата на служебното правителство и на моята като служебен министър на външните работи. Нашата цел продължава да бъде постигането на договорености, които да бъдат приети от следващото редовно правителство на България и да послужат като основа за продължаване на преговорния процес със Скопие. През последните два месеца инвестирахме сериозен ресурс от време и усилия за насочването на този процес в положителна и конструктивна посока.
Стремежът ни беше да се фокусираме върху прагматичния подход при воденето на диалог, а не върху емоциите. Позицията на МВнР винаги е била проактивна и позитивна, насочена към търсене на възможни работещи формули, които да позволят започването на преговорите с Република Северна Македония за членство в ЕС.
Разговори са водени на всички нива: на най-високо ниво, когато двамата президента Радев и Пендаровски пътуваха заедно за Рим през май, след това премиерите Янев и Заев преговаряха в София на 17 юни. Аз разговарях два пъти с колегата ми Буяр Османи в Анталия по време на Срещата на върха и на министерската среща на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Имаше и срещи между работните експертни групи на двете МВнР. По покана на българската страна в бизнесфорума в рамките на Срещата на върха на Инициативата “Три морета” в София участва и заместник-министърът на икономиката на Република Северна Македония.
Още от самото начало, въпреки сигналите, които получавахме от нашите съседи, че изчакват формиране на редовно правителство в България, мнението ни бе, че демократичният процес, който тече у нас, не следва да бъде пречка за провеждане на експертни разговори за доближаване на позициите ни и за продължаване на контактите с оглед разширяване терена на взаимно доверие и структуриран диалог.
На този фон, за съжаление, се появяват и нови предизвикателства в двустранния дневен ред на България и Република Северна Македония. Приетата на 29 юли 2021 г. Резолюция на Събранието на Република Северна Македония дойде в момент, в който диалогът ни започна да преминава в по-положителна и обещаваща фаза. Подобни действия не само рискуват да отслабят позитивната двустранна динамика от последните месеци, но и да стеснят полето на възможностите за постигане на компромис.
Нужна е решителна воля и отговорност за преодоляване на проблемите, унаследени от миналото, а не изграждането на нови препятствия за провеждане на открит и честен диалог. Всяка стъпка назад не само омаловажава вложените усилия и поставя под съмнение постигнатото досега, но пречи за установяването на атмосфера на доверие и открита комуникация.
Очакваме обнародването на приетата резолюция, за да анализираме внимателно съвместимостта на нейното съдържание с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., както и на потенциалното отражение на този документ върху досегашния ни диалог. Категорично следва да бъде ясно едно - за България е неприемливо чрез подобни актове да се мотивира или оправдава неизпълнение на двустранния ни договор с Република Северна Македония.
Единственият възможен път за гарантиране на напредък е чрез диалогичност и прагматичен подход, стриктно изпълнение на поетите международноправни ангажименти от страна на Скопие и реализиране на практика на заявената от нашите съседи воля на най-високо политическо равнище. Въпреки динамичността на ситуацията, както и досега, водени от добронамереност и конструктивност, ние оставаме отворени за диалог с Република Северна Македония. Очакваме същия искрен подход и от тяхна страна.
- Каква по-широка рамка за маневриране в преговорите искате да има Министерството на външните работи и кои са червените линии, които бихте променили?
- Още с встъпването си в длъжност обявих, че веруюто ми на служебен министър е приемствеността. Това е характерно за външната политика и дипломацията. В случая действията на служебното правителство по отношение на Република Северна Македония бяха предопределени от Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г., както и от Рамковата позиция, приета от предишното редовно правителство. България е парламентарна република. Външното министерство няма как да промени “червените линии” и рамковата позиция.
Важното е, че служебното правителство веднага зае по-активна позиция и създаде позитивна енергия за експертни разговори. Сега политическите сили в 46-ото народно събрание трябва да определят възможностите за постигането на резултат, който да е в интерес на двете ни държави.
- Какво трябва да включва двустранното споразумение, което ще отпуши задънената улица, в която се намираме със Скопие, и да ни гарантира напредък в отношенията? С какво то би било по-различно от досегашните договорености с РСМ, на които очевидно не можем да се осланяме?
- В международното право има един фундаментален принцип - Pacta sunt servanda. Убеден съм, че най-прекият и ефективен път за решаване на този въпрос е в гарантирането на добросъвестното последователно и ефективно изпълнение от страна на Република Северна Македония на сключения през 2017 г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете ни страни, и на поетите по време на посещението на официалната делегация на Република Северна Македония ангажименти от 17 юни т.г.
Многократно и ясно сме заявявали на различни нива, че е в наш интерес Република Северна Македония да бъде приобщена към ЕС. Убедени сме в ползата от процеса на разширяване на съюза.
Същевременно настояваме за ясно разписани и надеждни гаранции, че наши фундаментални интереси няма да бъдат нарушавани. Вярвам, че необходимостта от получаване на подобни гаранции става все по-ясна и все по-разбираема, включително в контекста на последните развития в Република Северна Македония и приетата резолюция на парламента.
- Наскоро казахте, че се търсят възможности за това българите в РСМ да получат място сред останалите народи, изброени в конституцията на РСМ. Какво на практика означава това - ще настояваме или ще очакваме Скопие да направи поправки в основния си закон?
- Проблемите, които гражданите с българско самосъзнание изпитват в Република Северна Македония, са известни. В много случаи те стават жертви на неравноправно третиране единствено и само заради изразяване на българското си самосъзнание. Спрямо тези граждани се използва език на омразата. Това е недопустимо.
В този контекст гарантирането на конституционните права на гражданите с българско самосъзнание наравно с всички останали граждани на Република Северна Македония, без дискриминация, би решило редица въпроси от екзистенциален характер за тях.
Също така не са малко примерите, когато и спрямо България и българския народ се внушава омраза, включително чрез медиите и дори в учебниците. Подобни явления не могат да съществуват в отношенията между две страни и няма да ги толерираме.
Затова ние искаме и категорична позиция, която да осъжда всички подобни прояви, особено от различни представители на политически сили в Република Северна Македония. Това би било в интерес на всички, включително за покриване на критериите от Копенхаген.
- Ако не успеем да се разберем двустранно, как би изглеждал за нас евентуален компромисен вариант с намесата на останалите държави - членки на ЕС?
- Както вече посочих, съществуващите проблеми между България и Република Северна Македония следва да се решават на двустранна основа, чрез преки и открити преговори. Това бе последователната ни позиция от самото начало. Повтарям - ние сме конструктивни, добронамерени и открити за диалог със Скопие.
В този смисъл смятам, че “намеса”, както вие се изразихте, на останалите държави - членки на ЕС, в този двустранен процес няма да бъде необходима. По-скоро се надявам, че активните ни усилия за разясняване на българската позиция по темата пред нашите европейски партньори ще дадат положителен резултат.
България е конструктивен партньор и ние не искаме да внасяме нерешени двустранни въпроси в ЕС. Това не е в интерес на самия съюз, в чийто актуален дневен ред има още редица други нелеки въпроси за решаване, като справянето с последиците от COVID-19, икономическото възстановяване на Европа от пандемията, климатични въпроси и много други.
Същевременно следва да се разбере, че темата е изключително важна за страната ни и по нея има общонационален консенсус. Както посочих и по-рано, ползата от процеса на разширяване е неминуема и затова разчитаме на солидарността на европейските ни партньори - фундаменталния принцип в съюза, за да може страната кандидат да започне по-рано преговорите за членство.
- Според вас има два пътя - да се разберем сами (по-добрият вариант) или да се разберем с помощта на останалите държави - членки на ЕС? А няма ли и трети вариант - да не се разберем въобще?
- Както вече отбелязах, оптималният път е един – решение на откритите въпроси на двустранна основа. Преговорният процес не е лесен, темите са чувствителни за всяка страна - както за България, така и за Република Северна Македония.
Нашата работа като дипломати се състои в това да търсим сближаване на позициите и възможно решение, което да бъде в интерес и на двете страни. Важно е диалогът, който активизирахме през последните месеци, да продължи, но е от съществено значение, включително от гледна точка на доверието, Република Северна Македония да изпълнява добросъвестно договореностите, постигнати на двустранна основа.
Защото целта е една и тази цел е обща - Република Северна Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз. Това би било възможно, ако се надмогнат изкушенията за политизиране на спорните ни въпроси и политическите лидери в Скопие осъзнаят и поемат отговорността, която носят най-вече пред своите граждани и тяхното по-добро европейско бъдеще.
- Преди да оглавите българската дипломация, вие сте били посланик на България в Стокхолм и Копенхаген. Според вас начинът, по който Дания, Швеция и Норвегия са решили споровете си от миналото, приложим ли е на Балканите?
- И трите скандинавски страни в различни периоди от историята си са били и в тесни съюзи, и в една държава. После са се разделили. В момента те съществуват “в мир и любов”, без граници и тяхното Северно сътрудничество може да ни служи за пример.
Дали това би могло да се случи и тук, на Балканите, е въпрос на зрялост и визия за бъдещето.
