Ще има ли редовно правителство, зад което да застане мнозинство от 121 депутати в 46-ото народно събрание - това е въпросът на въпросите за дневния ред на България през август. Зададохме три въпроса на политолози и социолози:
1. Профилът на предложения за премиер Пламен Николов - плюсове ли носи, или минуси?
2. Ще има ли мнозинство зад състава на Министерския съвет, предложен от “Има такъв народ”?
3. Има ли шанс БСП да направи правителство, ако получи третия мандат?
Вижте отговора на политолога доц. д-р Татяна Буруджиева.
1. Профилът на всеки извън политиката предполага авторитет, престиж, опит, лични и обществени качества, които могат да бъдат полезни в политиката. При предложения премиер може да съдим основно за личните му качества дотолкова, доколкото изобщо имаме все пак някаква представа.
Вижда се, че е амбициозен човек, който, започвайки нещо да работи, се мъчи да стигне до по-високи резултати. Това са полезни качества за един политик. Оттук нататък проблемът на преден план е липсата на визия какво се прави в политиката, както и липсата за разбиране за политики. В този смисъл вероятно ще се учи в ход и става ключово важно да се знае кой го съветва и чие мнение приема, за да взема решения. Да си премиер, е политическа отговорност и политическа функция, а не експертна.
Имаме достатъчно опит в България през последните 30 години с експерти, които бяха слагани на политически длъжности, и резултатите не са особено обнадеждаващи. Това за мен е един опасен популизъм. Не може да искаме от гражданите да имат експертна оценка за това какво означава да си политик и защо е важно да си политик.
В политическите науки се прави ясно разграничение между двете функции, защото няма как експертът, просто защото е такъв, да бъде политик. Политиката е професионална дейност. При нея, както в обществото, действат закони и тенденции, които трябва да познаваш.
Достатъчно беше един път да се изяви медийно бъдещият министър-председател, за да предизвика притеснения по повод на това, че не знае дали един международен договор е сключен между България и друга държава, или между другата държава и трета държава. Политиката изисква професионални знания. С каквито и експерти да се заобиколи един човек, който е извън политиката, няма как 24 часа тези експерти да му наливат информация – това са факти и събития, които трябва да се знаят.
2. ИТН ще следват заявеното от тях -
за министри ще бъдат
предложени хора от
тяхната парламентарна
група,
тоест основно експерти.
Оттук проблемът с това правителство е следният - практиката не само в България, но и по света показва, че правителство, зад което стоят разнообразни малки парламентарни групи, без да има подкрепа от някоя мощна парламентарна група, няма гаранция, че може да бъде сменено в момента, в който не върши точно работата, за която е избрано. Неслучайно техните партньори искат подписване на споразумения, защото иначе гласуват на тъмно за правителство, което след това може да се окаже вечно. Спомнете си Беров – ако той не беше подал оставка, този кабинет сигурно щеше да продължи да си функционира, въпреки непрекъснатите вотове на недоверие. При такъв диференциран и силно раздробен парламент дори ИТН в един момент няма да могат да сменят някой министър или своя министър-председател, или да бламират кабинета, ако той не работи за политиките, които са му поставили, защото с тези малки парламентарни групи може да се формират много различни и динамични мнозинства.
Когато си експерт в своята област, но не си достатъчно компетентен в самото правене на политики, може да се окаже, че взимаш решения и правиш действия, чийто резултат не е в синхрон с това, което си положил като политическа цел.
В този смисъл правителството
изглежда както много
крехко, така и много
дълговечно
Президентът Румен Радев обяви, че държи да има правителство, и призова политическите сили да го направят още с първия мандат. Ако слушате добре какво говорят политиците, няма политическа сила, включително ГЕРБ, която да не е за тези неща, които се обсъждат. Всички казват, че се борят срещу корупцията. Всички казват, че трябва да има повече пари за образование и наука, а ГЕРБ в края на мандата си доста сериозно увеличи финансирането в тази сфера, включително заплатите на учителите и преподавателския състав в университетите. От 30 г. говорим за реформа в здравеопазването – няма никой, който да каже, че не трябва да има реформа там. Няма противоречия за нещата, за които се говори. Те изникват, когато се стигне до конкретните детайли. Там такива разговори нямаше или поне публично не стана ясно какво са си говорили. Публично се заяви близост за неща, които са априори ясни, че са близки за всички. Да се запитаме обаче защо в момента има напрежение. Ако има някаква яснота, тя е, че всички политически сили са съгласни, че правителството на първо място трябва да се заеме с плана за възстановяване и развитие и бюджета.
3. Тук големият въпрос е могат ли политическите сили да проведат диалог и преговори така, че да свършат заедно работа, като “заедно” означава да знаят кои ще работят заедно. Дотук показаха, че това не е възможно. Това е препъникамък към формирането на всеки следващ кабинет. При БСП положението би било много по-чисто, защото това е партия с традиции, включително в парламентаризма, и ако те предложат правителство, то ще бъде експертно и ще подберат хора, които би могло да бъдат подкрепени.
Друг е въпросът, че правителство с мандат извън този на ИТН е възможно единствено и само ако ИТН или ГЕРБ решат да го подкрепят. Според сметките, ако ИТН оттегли подкрепа от следващ кабинет, защото те самите не са успели да формират такъв, и ако ГЕРБ направи същото – няма мнозинство. Така че или ИТН трябва да приеме, че извън техния мандат ще се състави правителство, или остава ГЕРБ в цялост или в частност да подкрепят БСП, ако третият мандат отиде към левицата.
