Пестим разходи за ток чрез възобновяеми източници и технологии, използващи геотермална и хидротермална енергия
Енергийното обновяване на сградния фонд в България вече няма да бъде само лепене на стиропор, а устойчив строителен процес, насочен за постигане, както на европейските цели в областта на екологията и икономиката, така и на по-добри условия на живот на гражданите. Това заяви арх. Георги Коларов – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по време на откриването на международна конференция „Енергийна ефективност в многофамилни сгради – моделът „обслужване на едно гише“ в България“, която се провежда в София, съобщават от пресцентъра на регионалното министерство.
На нея бе представен напредъкът по проекта за предоставяне на интегрирани услуги за обновяване на жилищните сгради, известен като „SHEERenov“. Той се финансира от Програмата за научни изследвания и иновации на Европейския съюз „Хоризонт 2020“. Основната му цел е да се разработи и тества модел за предоставяне на интегрирани услуги за обновяване на жилищните сгради на територията на град София, като целта в последствие е този модел да се възпроизведе и в други градове.
Арх. Коларов представи мерките за енергийна ефективност на сградите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, както и визията на МРРБ за изпълнение на процеса оттук насетне. Той отбеляза, че при изготвяне на последния вариант на проекта за енергийно обновяване на сградния фонд от Плана за възстановяване и устойчивост е поставен акцент върху устойчивото реновиране на сградите, а енергийната ефективност е част от него, включвайки новите изисквания на ЕС, свързани с прилагането на екологични, икономически и социални критерии. Интегрирани са и критерии от устойчивото строителство, които са в пряка връзка с обновяването на сградите.
„В проектите ще бъде заложено ефикасно използване на ресурсите, което предполага прилагането на принципа на кръговост и използването на органични материали, които съхраняват въглерод. Влаганите материали ще трябва да покриват изискванията за термичен комфорт, качество на въздуха и достъпна среда“, каза арх. Коларов. Той допълни, че чрез мащабно интегриране на възобновяеми енергийни източници и технологии, използващи геотермална и хидротермална енергия, значително ще се намалят разходите за първична енергия.
Новост ще бъде и въвеждането на „зелени обществени поръчки“ като базисен инструмент за постигане на устойчивост. „С помощта на икономически анализ на жизнения цикъл, ние целим постигане на икономическа и екологична целесъобразност на проектите. Дефинираме устойчивия строителен процес като безопасен, щадящ природата и гарантиращ ефикасно управление на отпадъците“, каза още съветникът на регионалния министър.
Арх. Коларов допълни, че са предвидени реформи, които да подкрепят и улеснят изпълнението на проектите. Те включват създаване на звена „обслужване на едно гише“, информационна система за дигитализиране на данните по администриране и контролиране процеса на обновяване. Предвидени са и допълнителни мерки за достоверно и прецизно определяне на енергийните характеристики на сградите, анализ на жизнения цикъл за постигане на екологична и икономическа целесъобразност.
„От първостепенно значение за успешната подготовка и изпълнение на проектите за устойчиво енергийно обновяване на сградния фонд е изграждането на капацитет на работещите в държавните и общински институции, както и на всички участници в инвестиционния процес“, коментира още арх. Георги Коларов. В тази връзка той посочи, че за ускоряване на процесите и създаването на условия за бързо усвояване на средствата, в МРРБ работи експертна група, която има за цел да създаде програма за интерактивно обучение и квалификация на участващите в подготовката и реализацията на Програмата за възстановяване и устойчивост. Участниците ще бъдат запознати с устойчивото строителство и системите за оценка и ще навлязат в конкретни мерки за изпълнението на проектите. Ще изготви насоки за кандидатстване с ясни критерии и методи за оценка.
„Нашата цел е Планът да постави началото на трансформирането на строителния бранш в устойчив, като част от Европейския преход към зелена икономика. Очакваме инвестициите в сградите да дадат желаните импулси в строителния сектор и цялата икономика, да доведат до разкриване на нови работни места и да подкрепят мрежата на доставки“, подчерта арх. Коларов.
Пред участниците в срещата съветникът на министъра на регионалното развитие и благоустройство информира, че в бъдещата програма за енергийна ефективност сградите са разделени на два типа – с ниска или висока енергийна характеристика. Обектите с най-ниски и лоши показатели ще получат грант за саниране, докато за зданията с високи показатели се въвежда пилотно самоучастие.
По думите на арх. Коларов заради кризата с Ковид 19 има доста хора, които са финансово затруднени и няма да могат да си позволят самоучастие за участие в програмата, затова за тях се предвижда безвъзмездна помощ. В противен случай има риск от блокиране на програмата за енергийна ефективност. Анализите сочат, че най-ниско платежните граждани обитават сгради с ниска енергийни показатели.
