Единственият универсално безопасен избор е обикновена чешмяна или филтрирана вода със стайна температура. Таблетки трябва да се гълтат само в изправено или седнало положение и да не се ляга поне 30 минути
Пиенето на хапчета изглежда като елементарна ежедневна задача, но начинът, по който го правим, оказва пряко влияние върху тяхната ефективност и върху нашата безопасност. Въпреки че много хора посягат към напитката, която им е подръка в момента, медицинската наука е категорична, че единственият универсално безопасен избор е обикновената чешмяна или филтрирана вода със стайна температура. Водата притежава неутрално pH, не съдържа активни химични съединения и осигурява бързото и безопасното преминаване на таблетката до стомаха, без да променя фабрично заложеното време за нейното разграждане.
Употребата на всяка друга течност носи сериозни рискове, които се делят на две основни категории: увреждане на самото хапче и погрешно въздействие и опасни биохимични взаимодействия в организма.
Първият голям риск е свързан с алкалната и силно минерализираната вода. Лабораторно проучване, публикувано в списание Pharmaceutics, разкрива, че високото pH на алкалните води бързо атакува ентеричното покритие на лекарствата. Това стомашно-устойчивото покритие е предназначено да предпази хапчето от киселинната среда в стомаха, за да може то да се разтвори чак в червата. При контакт с алкална вода обаче над 90% от активното вещество се освобождава преждевременно в стомаха само за пет минути. От престижната американска клиниката “Майо” предупреждават, че това не само проваля терапията, но и причинява преки увреждания на стомашната лигавица, съпроводени от гадене, коремна болка и повръщане.За разлика от алкалните води обикновената вода не нарушава това покритие в началните минути.
Как знаем коя вода каква е? Скалата за pH варира от 0 (силно киселинна) до 14 (силно основна/алкална), около 7 е неутрална.
При минералните води, които не са алкални и имат неутрално или леко киселинно pH, ситуацията е по-различна, но при тях на преден план излиза друг критичен фактор – високата минерализация. Дори една вода да не разрушава стомашно устойчивото покритие по линия на високото - алкално, pH, тя пак може да се окаже неподходяща поради високото съдържание на разтворени соли и минерали.
Основният проблем при неалкалните минерални води са високите концентрации на минерални йони като калций, магнезий, желязо и натрий. Подобно на процеса, който се случва при смесването на лекарства с мляко, тези свободни йони влизат в химична реакция, наречена хелация. При нея минералите се свързват с молекулите на активните съставки – особено при антибиотици от групите на флуорохинолоните и тетрациклините, лекарства за остеопороза и желязосъдържащи препарати. В резултат в стомаха се образуват тежки, неразтворими комплекси, които червата не могат да абсорбират, и медикаментът се изхвърля от организма, без да произведе терапевтичен ефект.
Допълнителен риск възниква при газираната минерална вода. Въглеродният диоксид прави водата леко киселинна, но газовите мехурчета провокират раздуване на стомаха и оригване, което може да върне хапчето обратно към хранопровода и да предизвика химическо дразнене или изгаряне. Освен това образуването на мехурчета около таблетката пречи на нейното правилно и равномерно намокряне, което променя заложената скорост на разтваряне.
А може ли да глътнем таблетката с други напитки, кото са ни подръка? Също не е добра опция.
Биохимичните взаимодействия с други популярни напитки също могат драстично да променят начина, по който тялото усвоява или разгражда медикаментите. Приемането на лекарства с мляко или млечни напитки води до процес, наречен хелация, при който свободният калций се свързва с молекулите на определени антибиотици и образува неразтворим комплекс. В резултат на това тялото не може да усвои лечебните съставки и те се изхвърля от организма, без да произведат очаквания ефект.
Особено опасни са плодовите сокове и най-вече сокът от грейпфрут. Той съдържа съединения, наречени фуранокумарини, които блокират жизненоважния чернодробен и чревен ензим CYP3A4. Тъй като този ензим отговаря за разграждането на почти половината от всички познати лекарства, неговото блокиране води до опасно натрупване на медикамента в кръвта и предозиране. Ефектът е критичен при статини за холестерол, много медикаменти за кръвно налягане и антидепресанти, като само една чаша сок може да промени ензимните нива за цяло денонощие. Други сокове също носят рискове – боровинковият сок засилва ефекта на разреждащите кръвта лекарства и повишава риска от кървене, а ябълковият и портокаловият сок намаляват усвояването на някои антибиотици и противоалергични средства.
Сутрешното кафе и кофеиновите чайове като черен, зелен, бял и всички смеси, които са от листенцата на чаеното растение, също са проблемна комбинация. Кофеинът променя стомашната киселинност и пречи на усвояването на лекарства за щитовидната жлеза и остеопороза, а танините в черния чай и кафето се свързват с желязото в добавките и блокират неговото поемане. Освен това комбинацията от кофеин с деконгестанти за отпушване на носа или лекарства за астма може да предизвика сърцебиене и резки скокове в кръвното налягане. Зеленият чай пък съдържа витамин К, който неутрализира противосъсирващите медикаменти.
Билковите чайове като лайка, валериана, мента или корен от женско биле могат прекомерно да засилят успокоителния ефект на сънотворните, да влошат киселинния рефлукс или неочаквано да повишат кръвното.
Алкохолът от своя страна е изключително опасен, тъй като натоварва черния дроб, засилва токсичността на болкоуспокояващите и може да причини животозастрашаващо потискане на нервната система, ако се смеси с успокоителни и приспивателни.
Освен вида на течността физическата страна на приема също е от първостепенно значение. Изследвания сочат, че всеки 6-и човек пие хапчетата си с твърде малко вода. Когато таблетката се погълне с недостатъчно течност или в легнало положение, тя лесно засяда по хранопровода. Започвайки да се разтваря там, много видове хапчета причиняват тежки локални химически изгаряния, язви и възпаления на лигавицата. Особено голям е рискът при вземане "на сухо" или в хоризонтално положение на аспирин, ибупрофен или антибиотици.
За правилен и безопасен начин на пиене на хапчета медицинските експерти препоръчват винаги да се използва пълна чаша вода от около 200 до 250 милилитра, като по-големите хапчета изискват по-голямо количество течност.
Лекарствата трябва да се гълтат единствено в изправено или седнало положение и да не се ляга поне 30 минути след приема. При сухота в устата е добре първо да се отпият няколко глътки вода за овлажняване на гърлото като мярка срещу залепване на лекарството. За да се избегнат нежелани взаимодействия, се препоръчва спазването на изчакване от поне 30-60 минути между вземането на хапче и пиенето на кафе или чай, както и поне 4 часа от консумацията на плодови сокове.
И правилото на правилата: да се четат листовките и при всяко съмнение или специфично състояние да се прави консултация с лекар или фармацевт, за да се гарантира пълната безопасност и успех на лечението.
