Димитър Кудоглу позира с първата си съпруга Екатерина, която умира след раждане.
Крупният търговец с тютюн дари милиони за каузи в Пловдив
Мнозина го смятат за най-големия дарител не само на ХХ век, но и въобще сред българските индустриалци и търговци, а превъзходната степен “най” винаги крие известни рисове, като това да забравят Евлоги Георгиев и Димитър Ценов. Тютюнотърговецът Кудоглу дарява над 40 милиона лева, към края на живота си е почти разорен заради човек, на когото има пълно доверие, и малко преди смъртта си успява да си върне част от огромното си богатство.
Димитър Петров Кудов, както е рожденото му име, е трето поколение търговец на тютюни. Роден е през 1862 година в българското село Габрово, тогава в областта Ксанти. Дядо му Георги е един от първите от селото, който започва търговия с рязани тютюни, а причината е, че в началото на XIX век районът се е утвърдил като основен център за производство на тютюн в Османската империя. Синовете на Георги - Петър, Кирияк и Атанас, развиват търговията вече в Цариград и променят фамилията си на Кудоглу. Петър обаче се връща в родното си село и решава, че печалбата му ще е по-голяма, ако произвежда сам, и създава първото стопанство за отглеждане на тютюн. Той изпраща сина си Димитър
да учи в гръцкото училище на остров Хиос,
а после и във Френския колеж в Цариград. Жени се за Екатерина, която произхожда от един от най-богатите български родове в Беломорието, и за няколко години успява да умножи неколкократно наследеното фамилно състояние.
В първите години на миналия век обаче етническите отношения между гърци и българи в Ксанти се изострят. Чичото на Димитър - Кирияк, е направил параклис и българско училище в града, а племенникът му е дарил бащината си къща за сграда на училището. Това им спечелва омразата на гърците, които дори заплашват Димитър с убийство.
ДИМИТЪР КУДОГЛУ
През 1903 година богатият българин със съпругата си се премества в Дрезден.
Този избор не е случаен, защото по това време градът е най-големият пазар на тютюни в Европа. Купуват дома на бивш издател, който е заминал за Швейцария, на главната улица на града “Комениус”. Освен многото салони в дома му има зимна градина и конюшня за любимия му бял кон. Димитър Кудоглу предвидливо си е намерил в България пълномощници, на които има пълно доверие, изграждано с годините, и им е поверил подбора на тютюните и подготовката им за износ. Той пък договаря цените му на най-големия пазар за тютюни в Европа по това време, но и по няколко пъти в годината се връща в Беломорието, за да следи отблизо търговските си дела. След няколко години става почетен консул на България в Дрезден и си купува втора къща, която служи за дипломатическата му работа.
По това време съпругата му, макар и в напреднала възраст, забременява, ражда момиченце, но то скоро умира. Разболява се и тя. Кудоглу я изпраща на лечение в Сан Ремо, но след няколко месеца и Екатерина почива. Съпругът ѝ изгражда разкошна гробница в италианския курортен град.
Отдава се изцяло на бизнеса си. Продължава, сякаш по традиция, да се връща по два и три пъти в годината в родното си място, за да наглежда производството и да сключва договори за изкупуване на тютюн. Всяко връщане е свързано и с благотворителност. При едно от тях закупува съседната до бащината си къща в Габрово и я дарява за лечебница, аптека и жилище за лекаря, на когото плаща и годишната заплата.
През 1911 г. Димитър Кудоглу пък
дарява бащината си къща с дворно място от 1000 квадратни метра за училище
До Балканската война бизнесът му се развива ускорено - дейността му е свързана с изнасяне на огромни количества тютюни от Османската империя в Европа.
След 1912 г., в последвалите трагични за българите в Беломорска Тракия събития, в началото на юли 1913 г. гръцка войска настъпва към Драма, превзема и селата Габрово и съседното му Еникьой. Десетки хиляди българи от Беломорска Тракия се преселват във вътрешността на страната. Според статистиката това са над 300 000 бежанци. Най-голямата част от тях се заселва в Пловдив и Асеновград. Произвеждали и обработвали тютюн от поколения, те продължават този поминък. Пловдив и околностите му стават най-големите места за тютюнопроизводство у нас, а градът – център на търговията.
Войната между Гърция и Турция разорява тютюнопроизводиотелите в Мала Азия и за кратко България се превръща в най-големия производител на Балканския полуостров. И тези тютюни изнася Кудоглу.
По време на Първата световна война той снабдява воюващите страни с тютюн, а богатството му се увеличава с пъти. Той обаче не остава безучастен към трагичната съдба както на своите земляци, така и на преселниците от Беломорска Тракия. До 1916 година дарява на бежанци, инвалиди, сиропиталища и църкви близо 1 000 000 лева. Тогава замисля да закупи място от два декара за болница в Пловдив, но след половин година променя волята си и решава, че тя трябва да е десет пъти по-голяма и мястото е недостатъчно. Реализирането на идеята се забавя, но той продължава да прави дарения за лечението на болни и финансира безплатни трапезарии в Пловдив, Ксанти и Кавала.
През 1920 година
прави фонд в БАН с предназначението от него да се дават награди за научни разработки
и издаване на литературни трудове. По време на световната икономическа криза в края на 30-те години Кудоглу се връща към своята идея за направа на болница в Пловдив. По това време той се е срещнал с юриста Недко Каблешков, племенник на обявилия Априлското въстание в Копривщица Тодор Каблешков. Недко печели няколко дела за Кудоглу след 1918 година за големи количества тютюни, продадени, но неплатени на търговеца от европейски контрагенти. Кудоглу си връща милиони и Каблешков го подтиква с тия пари да направи болницата.
На 1 декември 1926 година Кудоглу създава в Пловдив фондация, която нарича “Дом на благотворителността и на народното здраве “Димитър Петров Кудоглу”. В учредителния акт е записал: “Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм могъл да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку да върши добри и полезни дела.” По-нататък заявява желанието си да се създаде в Пловдив диспансер, който да води борба с най-страшните болести за времето си - детския паралич, туберкулозата и венерическите. Диспансерът се помещава в здание, бивш пететажен хотел, но станал собственост на тютюневия магнат, на площад “Цар Самуил”. Кудоглу поема задължението да преустрои сградата и да я обзаведе с най-модерната апаратура за времето си, а за издръжката на дома предоставя два тютюневи склада на улица “Иван Вазов”. Той си запазва правото да ги използва до смъртта си, като заплаща на създадената от него ефория годишен наем от 800 000 лева.
Хиляди се тълпят на откриването на благотворителния дом, който носи името на търговеца.
На 5 декември 1926 г. е първото заседание на фондацията. Председател е Недко Каблешков, заместник Д. Турдоглу, а дарителят Кудоглу е провъзгласен за почетен председател. След още 8 дни е издаден нотариален акт за собствеността ѝ. Стойността на дома диспансер е оценена на 5 млн. лева, а на двата склада - на 15 млн. На 28 декември и Народното събрание приема специален закон за Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър Петров Кудоглу”. Ремонтът на бившия хотел, изграждането на парна и нова електроинсталация, както и цялостното му обзавеждане струват близо 1,8 млн. лева, които заплаща Кудоглу. Други над 3 млн. лева той дава за закупуване на необходимата апаратура. Отделно от това е построил два тютюневи склада, свързани с общ вход, приходите от които е предназначил за издръжка на болницата. Всъщност той е предвидил в бъдеще нещо, което е видял в Италия, Испания, Австрия и Франция. То е старите тютюневи складове да станат културни средища с изложбени зали, кинотеатри, изложбени и панаирни зали. Предвидил е в учредителния акт “Благотворителността да засяга само бедните хора. Заможните са длъжни да заплащат за услугата, която им се предоставя. Това е справедливо и морално.”
Домът е осветен на именния ден на благодетеля, тогава на 10 октомври 1927 година. След още година Чирпанското земетресение на 14 април със сила 7 по скалата на Рихтер
нанася големи щети на сградата,
но Кудоглу със собствени средства я ремонтира.
Той продължава да дава основната част от средствата. През 1935 година обаче има финансови затруднения и заявява на фондацията, че за наема на складовете ще плаща не 800 000, а с 300 000 лева по-малко. Това му желание е удовлетворено.
Закъсал финансово, Кудоглу дори предлага на основаната от него фондация да закупи мястото му на улица “Стефан Стамболов” за 300 хил. лева.
Причината за разорението е д-р Крум Гълъбов,
когото той наема за частен секретар в Дрезден, а поради това, че той често е в България около грижите за диспансера, оставя Гълъбов да движи търговските и финансовите му дела и в Европа. Докторът е бивш консул в Дрезден, двамата се познават добре, но Кудоглу е измамен.
Снимка на управителния съвет на фондацията. Димитър Кудоглу е с пловдивския окръжен управител Г. Преславски, кмет П. Дренски, председателя на Окръжната постоянна комисия Г. Ямболиев, подпредседателя на Червения кръст д-р Добрев, председателя на Пловдивската търговска камара – Хр. Льочков, Димитър Ат. Турдоглу, Константин Ат. Турдоглу и Недко Каблешков – избран от ефорията за неин председател.
Докторът се настанява в къщата му и влиза в тъмно съдружие с втората му съпруга, също Екатерина, но пък гъркиня, която прави всичко възможно да го отдели от роднините, приятелите му и България. Недко Каблешков обаче разбира, че изтичат огромни средства от сметките на Кудоглу, завежда дело срещу Гълъбов в България и го печели. На доктора, частен секретар, са конфискувани 6 апартамента в София, спечелени за твърде кратко време с измама от парите на Кудоглу, една нива от 3 декара в “Бояна” и суми от наеми за 1 милион, вземания от различни фирми за над 1,5 млн. лева. Общите вземания са за над 29 млн. лева.
След спечелените дела от Недко Каблешков финансовото състояние на Кудоглу отново се възстановява. Увеличават се и приходите за Дома на благотворителността и той веднага вдига наема, който плаща за издръжката на диспансера от складовете с още 100 000 лева през 1939 година.
Благодетелят Димитър Кудоглу умира на 10 март 1940 година. Общината му отпуска място в централните пловдивски гробища, върху което италианският архитект Габриеле издига монументална гробница. В нея е положена любимата на Кудоглу златна икона. След няколко месеца стъклото на входната врата е счупено и иконата открадната. През 1951 г. Домът на благотворителността и народното здраве е разтурен с правителствен указ. За всичките години на неговото съществуване дарението на Кудоглу за него възлиза на над 39 милиона лева. В по-ново време горяха както тютюневите складове на Кудоглу, по традиция запалени от клошар, така и къщата му - и двете сгради в центъра на Пловдив са паметник на културата. Това обаче е темата как опазваме наследството на благодетели, оставили следа и пример в историята на България.
Така изглеждаше тютюневият склад на Кудоглу, преди да бъде опожарен, уж от клошар, преди няколко години.
И заради него приемат специален закон, за да не се откраднат парите
Подобно на даренията на Евлоги Георгиев и Димитър Ценов и дарението на Димитър Кудоглу е облечено в специален закон. Защо? Отговорът не е труден - заради опасения със злоупотреба.
В заседанието на 17 декември 1926 г. като първа точка е записано “Първо четене на законопроекта за Дома на благотворителността и на народното здраве “Димитър Петров Кудоглу” в гр. Пловдив”. Предложен е от министър-председателя Андрей Ляпчев. В мотивите си той казва: “Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ на този добър човек, роден в чисто българско село. Той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото не толкова за лични изгоди и за разпиляване, колкото за обществена полза. Той винаги е съзнавал, че припечеленото е не само лично негово, а и обществено, и според това той изпълнява един дълг към своята съвест, като върши това дарение.
На такива благодетели ние дължим благодарност не само за онова, което те дават, но и за онези пориви, които ги движат, защото г. г. народни представители, няма по-силен стимул за културния напредък на човечеството от личността, от единичната воля на човека. Но, за да не бъде тя пакостна, ней предстои самата тя да щади придобитото като обществено, а не да го разпилява като частно„.
След това секретарят Д. Голев прочита законопроекта. Още същия ден той преминава на две четения с пълно единодушие. След пет дни е третото четене, отново прието с пълно мнозинство. Тогава народният представител Никола Мушанов става и заявява: “Аз ще прочета само няколко реда от началото на завещанието му. “Роден съм в чисто българско селце Габрово (Ксантийско) на 21 август 1862 г. Моите скъпи покойни родители Петър и Стана Кудоглу, добри българи, благочестиви християни, вечна им памет, още в най-крехката ми възраст са насадили в душата ми любов към ближния и вяра в Бога. Това са ръководните начала на всичките мои постъпки в моята досегашна дейност. Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можел да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, според мене, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела”.
Затуй аз натоварвам председателството на Народното събрание да изкаже признателността на българското Народно събрание към този благодетел”.
Следват бурни ръкопляскания. Председателстващият П. Тодоров заключава: “При това ръкопляскание смятам, че няма нужда да се гласува”.
