- Старината е заплашена от срутване, нужни са 2,8 млн. лв. за укрепването ѝ според дарен проект
- Ще бъде възстановен блясъкът на стенописите, иконите, дърворезбите
185 години - точно толкова се навършват през 2021 г. от построяването на черквата “Св. Николай” в старинния търновски квартал “Варуша”. Вдига я между 1834-1836 г. прочутият майстор Колю Фичето, за да се родят към нея през Възраждането първото българско църковно училище, библиотечната и читалищната дейност, както и Първа гимназия в старопрестолнината.
Не кой да е, а Дядо Славейков свидетелства, че в църквата “Св. Николай” се заражда българщината в Търново. През февруари 1879 г. тук първите ни депутати разискват по т.нар. общонароден въпрос преди откриването на Учредителното събрание и докато приемат Търновската конституция. Историческите факти от последните близо два века припомня предстоятелят на храма отец Славчо с молба за помощ.
Сега старината е заплашена от срутване и са нужни 2,8 млн. лв. за спешно укрепване, непосилни за църковното настоятелство. 26 години отец Славчо е свещенослужител в историческия храм. Започва още като студент по богословие във Великотърновския университет през 1994 г.
“Дядо ми
искаше да уча
в Семинарията
Той беше църковен певец и искаше да ме напъти през ония години, но по една или друга причина не съм отишъл. Впоследствие семеен, с деца, се упътих да уча в Богословския факултет”, разказва свещеникът.
Коренът му е от Климентово, община Полски Тръмбеш. Дошъл в Търново след казармата. Захванал се в строителството, за да може по-бързо да вземе жилище и жителство. “На всеки пътят е различен, но Бог сам си избира свещенослужителите”, убеден е отец Славчо.
Така поел грижата за черквата паметник, върху която неминуемо личали следите на времето и катаклизмите.
През 90-те години на миналия век с епидемията от кражби в храмове и манастири в страната няколко пъти обирали и “Св. Николай”.
“Откраднаха
светите мощи на
Онуфрий
Киевопечорски
от олтара. Те пристигнали през XVI в. чрез един влашки войвода, който ги дарил на Петропавловския манастир. Там са стояли до към 1836 г., когато търновският владика Иларион Критски ги взема и ги поставя при освещаването на храма “Св. Николай”. Те са стояли и през турско, и през фашизъм, и през социализъм, а през 1998 г. ги откраднаха заедно с потира и една икона също от този период. Извън храма също има много кражби, стигна се дотам, че миналата година откраднаха и дървата за огрев”, разказва отец Славчо.
През всички тези години заедно със съмишленици и дарители търсили възможности да поддържат храма. “Да можем да го предадем на поколенията след нас. Правени са постоянно ремонти - препокриване, спиране на течове, укрепване, а от 1996 г. търсим начин за основен ремонт, но уви. През 2002 г. падна западният корниз на покрива,
слава богу, че
беше през нощта
и никой
не пострада,
но се разбра, че храмът на майстор Колю Фичето е в аварийно състояние”, описва отец Славчо. Казва, че по божа работа се стекли обстоятелствата и достигнали до проф. Николай Тулешков от Университета по строителство, архитектура и геодезия.
“Той е праправнук на наш църковен певец - Давид Тулешков, който е пял в църквата преди 100 г.”, разказва свещеникът. Благодарение на дарителската помощ на архитекта и доц. д-р Миглена Прашкова от ВТУ през 2018-2019 г.
са изработени
технически
планове за
консервация и
реставрация
на храма “Св. Николай” заедно със старото църковно училище и камбанарията. Плановете са утвърдени от Института за паметниците на културата. Има издадено разрешително за строеж от общината. Дейностите обаче възлизат точно на 2 764 315 лв. според изготвената количественостойностна сметка.
“Храмът и целият квартал “Варуша” се намират под голям наклон. Източната и западната стена са напукани вследствие този наклон и
трябва да се
направят нови
основи,
фундаменти,
дренажи,
нови колони. Куполът да остане на скеле, да се открие отгоре покривът и да се пуснат нови стоманени елементи, които да държат покрива, стените и колоните”, обяснява мащабите на начинанието отец Славчо.
Освен конструктивно укрепване храмът, чиито зидове достигат до 1,20 м дебелина, ще има нови инсталации, подово отопление на газ, обновени настилки. Идеята е храмът да запази възрожденския си стил и да няма несъвместими архитектурни нововъведения. Ще бъде възстановен блясъкът на стенописите, иконите, дърворезбите. Иконостасът, владишкият трон, амвонът са сред най-ценното в интериора. Смята се, че са от построяването на храма и са дело на самия Колю Фичето и хората на Станю Нейков - Марангозина.
В проектите е включена и реставрация на построената през 1872 г. камбанария. Последният ремонт е през 1913 г., когато земетресението я събаря. Другата част от плановете са за старото църковно училище, което е построено през 1839 г. и в момента там се намират библиотеката и залата за репетиции на църковния хор.
“Два пъти ни се
отказа от
комисията по
бедствията и
авариите,
тъй като имало по-стари молби. И на други места и по други институции пращам и търся варианти, тъй като извървяхме дълъг път от 1996 г.”, несломим е отец Славчо. Ако не получи помощ от държавата, смята да открие дарителска кампания, да търси финансиране чрез европроекти.
“Най-болезненото е, че трябва да удържим тук нещата, да намерим средства и да направим този ремонт, защото дейността на църковното училище е свързана с отворената църква, с богослуженията. Ако, недай си боже, църквата бъде затворена и няма богослужения, как ще работим с децата от църковното училище? Църквата - това са хората, децата, които идват”, казва свещеникът.
Вероучение, пение и иконопис вече учат децата на първите ученици в неделното училище
През 1995 г. отец Славчо успява да възобнови дейността на църковното училище. Изцяло със средства от дарители от 2005 г. то се помещава в нова сграда в черковния двор.
“Не получаваме никакви помощи от държавата, от общината, от Министерството на образованието, но затова пък ни е сладко и приятно, защото по този начин се поддържа този възрожденски дух”, разказва свещеникът. За 25 г. стотици деца са изучавали в неделното училище иконопис, църковно пеене и вероучение.
Нарисуваните от талантливите зографи икони красят ателието в училището. Показват ги в изложби. В Чехия например предлагали по 300 евро за всяка, но детски икони не се продават, защото са изключителна рядкост, издава отец Славчо. Традиция през лятото е да отидат всички на двуседмичен лагер в Дряновския манастир.
“Има такива, които са пораснали, станали семейни, сега и децата им идват. Тук сме ги венчали, кръстили сме им децата. Имат си храма като тяхно място, където знаят, че могат да отидат, да се черкуват, да се изповядват или пък някаква друга духовна помощ да намерят. Неделното училище е особен начин на живот, топлина”, усмихва се отецът. И в пандемията често му звънят пораснали деца, отишли да учат в чужбина, защото им липсват общуването, църквата, имат нужда от духовна опора.
