Възрожденската сграда е укрепена, фасадата и отвътре са основно ремонтирани
Жълтото училище е спасено!
Така преподаватели и студенти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив коментират, поглеждайки към възстановената възрожденска сграда. Тя е на 158 г. и беше пред пълна разруха. Цели
16 г. продължи одисеята със спасяването
Първоначално е служила за Епархийско училище, а в по-ново време там е Факултетът по музикален фолклор и хореография. Над 2 млн. лева са вложени в ремонта, възстановени са стенописите по фасадата, а отвътре е укрепена и реновирана.
Сагата с Жълтото училище е дълга. През 2009 г. рухва част от мазилката точно преди началото на учебната година. Тогава е изградена метална конструкция с покрив над входа, за да предпазва влизащите студенти и преподаватели.
Започва мъката с набиране на средства. През 2010 г. световноизвестният цигулар Васко Василев, който по това време е задочен студент в АМТИИ, прави два благотворителни концерта в Пловдив. Включва се и Теодосий Спасов, също възпитаник на вуза. Концертите на двамата велики музиканти им преминават при небивал успех, но събраните пари не са достатъчни за цялостен ремонт.
Едва през 2016 г. правителството гласува 1,1 млн. лв. за укрепване и реконструкция, а община Пловдив добави към тях още 100 хил. лева. Следващата година е избрана фирма изпълнител. Когато нейни представители видели състоянието на сградата, се отказали. И дори върнали капарото. Станало ясно, че
Жълтото училище няма здрава основа, защото е вдигнато върху наклонен терен
и частичен насип, което допълнително затруднява ремонта.
В качеството си на председател на бюджетната комисия в парламента тогавашната пловдивска депутатка Менда Стоянова помогна в издействане на средства. Вузът се отблагодари, като я удостои с почетната титла "доктор хонорис кауза". В нейна чест възпитаниците на академията изнесоха едночасов концерт. Тогава обещанията бяха ремонтът да приключи 2018 г. Той обаче се проточи и едва сега върви към своя финал. Казват, че ако не е бил ректорът проф. Жан Пехливанов, още нямаше да е готова.
Строителните и реставрационните дейности започнаха миналото лято. Фасадата е възстановена с декоративните елементи и старата входна порта. Подменена е и дограмата. Отвътре е основно реновирана. При работата по интериора са запазени оригиналните каменни зидове.
Всяка стъпка е съгласувана с Националния институт за недвижимо културно наследство
Все още обаче има довършителна работа. Предстои и обзавеждане и едва тогава студентите могат да се завърнат.
Само допреди година обаче ситуацията беше много различна. Южната фасада бе със срутена мазилка, дървената конструкция отвътре - изгнила, а състоянието отвътре я правеше опасна за ползване.
Днес Жълтото училище е една от емблемите на "Старинен Пловдив", но значението му далеч надхвърля архитектурата му.
"Една светиня на българското образование се връща към живот. Много разбирачи се изказаха, много хора даваха акъл", коментира проф. Любомир Караджов, преподавател по връзки с обществеността в АМТИИ. Той припомня как е било вдигнато Жълтото училище.
"За да се построи, българската диаспора събира стотинка по стотинка нарочен данък от всяка продадена стока на пазара от Джумаята до река Марица. А преди това Пловдивският митрополит вече е бил в Цариград, за да измоли разрешение лично от султана, защото сградата ще е висока, а турският закон не позволява.
Герои на Априлското въстание като Петър Бонев и Каблешков учат тук, а даскали са им Каравелов и Славейков. Патриархът на българската литература Иван Вазов също е ученик, както и нежният лирик Дебелянов", сочи справката.
По думите на проф. Караджов в последните години, за да се води учебен процес, се е налагало стаите да бъдат подпирани с жп релси.
