- Разходите растат, недостигът догодина ще е над 6,7 млрд. евро
- Военни и полицаи получават 1024 евро - двойно повече от средната
- До 2040 г. 100 работещи ще издържат 88 пенсионери
Жените получават пенсиите си с между 7 и 8 години по-дълго от мъжете. Средно им се изплащат в продължение на 27,4 г., показва статистиката на НОИ от миналата година.
При мъжете, чиято продължителност на живота е по-ниска, се наблюдава тенденция към намаляване на този период. Докато през 2015 г. те са получавали пенсия средно 22,6 години, за 2024-а периодът вече е 20,4 г., а през миналата година спада до 19,9.
Жените обаче вземат по-малко от мъжете и
ножицата продължава да расте
През 2025 г. мъжете са получавали със 139,93 евро повече от жените. През август 2026 г. тази разлика се е увеличила до 147,68 евро. ( Виж инфографиката.)
Средната пенсия при военни и полицаи вече е 1023,93 евро, което означава, че е два пъти по-висока от средната за стаж и възраст - 503,97 евро.
Тук е и най-голямата разлика между мъжете и жените с цели 257,92 евро. Пенсионерите под пагон получават средно 1042,30 евро, а пенсионерките - 784,38 евро.
След 2 години разходите за пенсии и обезщетения ще стигнат впечатляващите 17,489 млрд.
Както "24 часа" писа през тази година разходите на Държавното обществено осигуряване са 15,262 млрд. евро, а догодина ще са 16,404 млрд. Това отговаря министърът на финансите Гълъб Донев на депутата от ГЕРБ Деница Сачева.
Очакваният недостиг на средства е в размер на 6,739 млрд. евро за 2027-а и 6,768 млрд. евро за 2028 г., т.е. ще се платят от данъците. В двете следващи години разходите за пенсии по бюджета на ДОО ще бележат ръст съответно от 1,062 млрд. и 1,037 млрд. евро.
“За държавата съществува задължение да уреди както условията, при които лицата придобиват социалноосигурителни права, така и да гарантира изплащането на паричните обезщетения и пенсиите, на които те имат право. Водещ критерий при управлението на пенсионното осигуряване винаги е бил постигането и поддържането на баланс между изискванията за по-висока адекватност на пенсиите и финансовата устойчивост на пенсионните схеми. Това е нелека задача, доколкото и равнищата на пенсиите, и финансовото състояние на държавната пенсионна система в България зависят не само от параметрите на провежданата пенсионна политика, но и от редица външни за системата фактори”, пише още Донев до Сачева. Сред тях е миналият осигурителен принос на сегашните пенсионери, демографската ситуация, състоянието на пазара на труда и общото равнище на доходите в страната.
В дългосрочен план най-силно влияние върху финансовото състояние на държавната пенсионна система ще оказват следните фактори: демографските промени, условията за пенсиониране и коефициентът на заместване на дохода. Очаква се възрастовата структура на българското население да се промени значително през следващите десетилетия.
В момента хората на 65 и повече години са 24,3% от общото население. Най-критично е положението в областите Видин (31,6%), Смолян (31,1%) и Габрово (30,8%).
До 2040 г. се очаква делът на хората над 65 г. да достигне 28,9%
В момента 100 работещи издържат 72-ма пенсионери. Към 2040 г. положението ще се влоши до около 100 работещи за 85-88 пенсионери.
Във всички държави от Европейския съюз има демографски тенденции, които оказват неблагоприятно влияние върху разходопокривните системи. “Това е така, тъй като при този модел приходите от осигурителните вноски на работещите сега следва да покриват разходите за пенсии”, пише Донев.
Той напомня, че пенсиите са основният източник на доход и средство за преодоляване на бедността сред възрастните хора. “Поради това
дългосрочна цел е не да се ограничат размерите
на социалноосигурителните плащания, а те да се увеличават. Финансова независимост на осигурителната система от държавния бюджет може да се реализира и при нарастващи разходи, ако са осигурени необходимите приходи в нея”, обяснява вицепремиерът. Това било и причината правителството да започне борба със сивата икономика, ограничаване на злоупотребите и премахване от системата на плащанията, които не са свързани с осигурителния принос на лицата. Както и за увеличаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро и минималните осигурителни прагове. “Това е важен механизъм за предотвратяване укриването на осигурителни вноски чрез сключване на трудови договори, в които е уговорено минимално възнаграждение, а разликата до реалното възнаграждение се получава “в плик”, обяснява още Гълъб Донев.
