Да пазим българския език, който ни прави народ и който ни обединява, призова Йотова
24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, да е национален празник вместо Трети март. Този път предложението дойде не от политиците и светската власт, а от църковната.
Темата за нов национален празник не е нова, а вече има и няколко предложения - Съединението на България 6 септември, Априлското въстание на 20 април или 24 май. През 2023 г. ГЕРБ-СДС дори вкараха законопроект, с който предлагаха официалния празник на българската писменост да е национален, но до гласуване в зала не се стигна.
24 май е най-българският празник. На никой друг по улиците на градовете ни не се стича такова множество от щастливи и радостни хора. Децата ни да организират шествия с цветя в ръце и да пеят песни, особено тази, превърнала се в химн на нашата национална идентичност - “Върви, народе възродени”. Ако това е критерият за национален празник, то националният празник на България е 24 май. Никакъв държавен декрет или закон не може да подмени желанието на народа по най-спонтанния красив и масов начин да празнува не нещо друго, а делото на светите братя Кирил и Методий, заяви Пловдивският митрополит Николай след тържествен водосвет, който отслужи на празника.
Не така категоричен за промяната в статута на датата бе патриарх Даниил, който бе на честванията в София.
Днес честваме не някакви отминали исторически събития, а празнуваме своето собствено духовно просвещение. Честваме неповторимата възможност да творим на наш роден език, да пишем и четем на азбука, сътворена от свети мъже, да участваме в диалога с други народи и култури с достойнство, без чувство на малоценност, а с благодарното съзнание за причастност към хилядолетната християнска духовна книжовна традиция, каза Даниил в речта си.
Пред Националната библиотека в столицата и президентът Илияна Йотова сподели възхищението си от празника:
В цялата страна се стичаме към домовете на българската духовност - училища и читалища, театри и библиотеки, водени от дълбока и чиста обич, предавана през поколенията. Пред тези сгради са всички — и току-що проходилите ни деца, и беловласите ни родители, защото днес е българският празник, каза държавният глава.
Йотова увери учителите, че алгоритмите няма да вземат местата им и те ще продължат да водят децата по пътя на добрите хора и да отварят голямата книга на любознанието. Библиотекарите и читалищните дейци, тя нарече най-големите пазители на българщината, на традициите, на Нейно величество книгата. На вас ще се падне най-трудната задача - да пренесете цялото това богатство в дигиталния век. Но зная, че ще успеете, защото ще направите тази амалгама от минало, сегашно и бъдеще, каза Илияна Йотова. И призова да “пазим българския език, който ни прави народ и който ни обединява и подписва нашето национално самочувствие”.
Народът ни чества цивилизационния принос на България към световната култура, написа във фейсбук пък премиерът Румен Радев.
По-късно президентът Йотова бе домакин и на традиционния прием за празника. Събитието бе в Националния исторически музей в София и за поредна година събра видни учени, артисти, писатели, учители и хора на изкуството.
