Русия воюва срещу Европа, без да води бойни действия, но може ли да спечели тази хибридна война?
В статия във вестник „Вашингтон Пост" Дейвид Игнатиус застъпва тезата, че отстъплението на американското лидерство в Европа отваря пътя за разширяване на руската война в Украйна и превръщането ѝ в пряко противопоставяне с държавите от НАТО. Той смята, че Вашингтон трябва да възвърне своята лидерска роля, за да се избегне по-голяма катастрофа.
Авторът се позовава на симулация на хипотетична бъдеща война, в която преди повече от седмица се включиха настоящи членове на Конгреса и бивши отговорни личности в областта на отбраната, дипломацията и разузнаването.
Сценарий 2028
Сценарият предвижда войната в Украйна да продължи до 2028 г. по същия начин, след което Русия да се възползва от възможността да атакува Молдова с цел да засили разпадането на Европа. В сценария руски безпилотен летателен апарат пада върху склад за гориво в Румъния, държава-членка на НАТО, което води до загиването на цивилни граждани.
Болезнената истина е, че руската война срещу Украйна „ескалира и се разпростира към страните от НАТО" , а руската хибридна война срещу Европа преминава от „сивата зона" към преки сблъсъци, без да има значимо възпиращо въздействие от страна на САЩ.
Според специален анализ на компанията „TD International" руската хибридна активност в Европа през последните 6 месеца е станала „по-амбициозна и опасна" - от март насам са регистрирани 63 инцидента, 43 от тях с дронове или грубо нарушение на въздушното пространство, 6 акта на саботаж или опити за саботаж на оръжейни заводи в Естония, България и Италия, 6 кибератаки или инциденти, свързани с електронна война и 5 враждебни инцидента в морското пространство.
В този контекст европейски доклади, през последния период бяха проследени многоезични дезинформационни медийни и информационни дейности, целящи да оправдаят войната в Украйна и да се руши подкрепата на Европейския съюз, както и кибератаки, които стигнаха до степента на смущаване на сигнала на самолета на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, докато тя се готвеше да кацне на летището в българската столица София. Съществуват също така подозрения за руски кибератаки, атакуващи инфраструктурата за управление на въздушното движение, както се случи наскоро на летищата в Берлин-Бранденбург, Брюксел и Лайпциг.
Но най-опасният епизод от тази хибридна война е ескалацията на проникванията на руски безпилотни самолети във въздушното пространство на Европа.19 руски безпилотни самолети проникнаха в полското въздушно пространство, което доведе до затваряне на въздушното пространство над четири полски летища.
Румъния обяви, че безпилотен летателен апарат е проникнал в нейното въздушно пространство по време на руска атака срещу съседна Украйна. А НАТО обяви, че е извършило прехващане на три руски изтребителя „МиГ-31", които са проникнали във въздушното пространство на Естония над Балтийско море и са продължили да действат там 12 минути.
Между 22 и 28 септември бяха забелязани самолети над граждански летища и военни обекти в Дания и Норвегия. През октомври и ноември все още се проследяват неидентифицирани безпилотни летателни апарати в някои европейски въздушни пространства.
Напрежението между Русия и европейските държави ескалира на фона на обвиненията на Германия към Русия за взривни устройства на летище Лайпциг-Хале. Докато Европейският съюз обяви солидарността си с Берлин, датската служба за сигурност и разузнаване предупреди за конкретни планове, изготвени от Русия за извършване на саботажни действия срещу компании в Дания, която е сред водещите държави в подкрепата на Украйна във военно и икономическо отношение.
Ръководителят на отдела за борба с шпионажа в службата Емил Гришолм заяви в интервю за датския вестник „Берлински", че „агенцията не разполага с информация за действително извършени атаки до момента, но е открила конкретни подготовки за извършване на саботажни действия, сред които запалване на пожари в компании, свързани с отбранителната промишленост и предоставящи подкрепа на Украйна", както съобщи информационната агенция „Блумбърг".
Гришолм отбелязва, че Русия е опитала да вербува местни жители, често без те да знаят кой стои зад вербовките, за задачи, сред които и заснемане на заводи. Последните събития са част от поредица от обвинения и западни разузнавателни доклади от последните години за „хибридна война", която руските разузнавателни служби водят срещу цели в Европа. Тези събития пораждат опасения, че Русия използва нетрадиционни средства за развиване на „активни мерки" – операции, които са били провеждани от съветската разузнавателна служба (КГБ) като част от стратегията за противодействие на Запада по време на Студената война.
Според доклад на агенцията за стратегически и международни изследвания относно руската дейност през март 2025 г., Русия води ескалиращи и жестоки нападения срещу европейски и американски цели в Европа, ръководени от руското военно разузнаване, Докладът на агенцията посочва, че броят на руските атаки се е утроил от 2023 до 2024 г.
В доклада се посочва, че 27 процента от саботажните операции са били атаки в транспортния сектор (като влакове, автомобили и самолети), а други 27 процента – правителствени обекти (като военни бази и държавни служители), 21 процента – жизненоважна инфраструктура (като тръбопроводи, подводни оптични кабели и електропреносната мрежа), а 21 процента – в промишлеността (като компании от отбранителния сектор). Много от тези цели са имали връзка със западната помощ за Украйна, като например компании, които произвеждат или доставят оръжия и други материали в Украйна.
Миграционни кризи
От 2015 г. насам западните разузнавателни служби повтарят обвиненията си към руските си колеги, че провокират миграционни кризи по границите с Норвегия, Финландия и балтийските държави, както и че разпространяват фалшиви новини за престъпления и случаи на изнасилване, извършени от мигранти и бежанци, с цел разпалване на разделение и създаване на кризисни ситуации в обществото, които допринасят за възхода на популистките десни течения, призоваващи за възстановяване на националните държави и прекратяване на Европейския съюз в сегашния му вид. Увеличиха се също така шпионските операции и вербуването на агенти в киберпространството чрез използване на електронни игри и социални мрежи като „Телеграм".
Експертът по руски въпроси в телевизионния канал „Ал-Арабия" Самер Елиас казва: „Не сме наблюдавали използването на термина „активни мерки" в официалните руски стратегически документи по времето на Путин. Той посочва, че в руската военна доктрина от 2000 г. се появяват термини като „мерки за подкрепа" и „специални средства за въздействие", а по-късно се открояват термини като „невоенни средства", „непряко действие", „информационна дейност", „информационно-психологически действия" и „информационно-технологически действия". В версията на военната доктрина, публикувана в края на 2014 г., бе въведен терминът „информационни технологии". Отвъд терминологията, характерът на руските дейности в чужбина потвърждава продължаването на предишния подход на съветските разузнавателни служби, като руските „активни мерки" са развити в сравнение със съветските им предшественици, за да съчетават икономически, разузнавателни, социални, дипломатически и електронни инструменти в услуга на стратегиите и политиките на Кремъл.
Русия използва арсенал от различни инструменти, някои от които под официално прикритие, а други – чрез руските разузнавателни служби. Сред най-съществените проекти е оказването на влияние в информационното пространство чрез създаването на електронни портали, които придават достоверност на руската позиция, освен това се осъществява комуникация с влиятелни медии и се работи за разпространяване на дезинформация с цел създаване на информационен хаос. Русия провежда разузнавателни дейности, насочени към оценка на ситуацията в целевите държави и техните възможности в областта на борбата срещу шпионажа, както и към парализиране на тези възможности и проникване в институциите и структурите, отговарящи за отбраната.
Въздушните прониквания
От август 2025 г. насам в Европа се наблюдава рязко увеличение на броя на въздушните прониквания на нейна територия, в които се подозира намесата на Русия, като се започне от ескадрили от безпилотни летателни апарати, които се появяват в близост до военни бази, летища и жизненоважни енергийни съоръжения.
Комбинацията от кибератаки, дезинформация, саботаж, тайни операции и други активни мерки предоставя на Москва евтин и лесен за отричане начин с голямо въздействие за подкопаване на стабилността и единството на Запада. Тези тактики позволяват на Русия да се възползва от слабите места, като същевременно избягва пряка военна конфронтация с „НАТО". Тези операции се считат за важен и привлекателен вариант, тъй като остават под прага на скъпоструващата конвенционална война. Обикновено държавите не реагират на действия, които са под прага на конвенционалната война, с обявяване на война срещу нарушителя. Въпреки че член 5 от Договора за НАТО относно колективната отбрана гласи, че въоръжено нападение срещу един от членовете на НАТО се смята за нападение срещу всички членове, правителствата на страните от НАТО обикновено не смятат активните мерки за въоръжено нападение, изискващо колективна самоотбрана. Характерно за руските действия в Европа е, че те са относително евтини и, за разлика от традиционната война, като цяло не изискват огромни финансови средства. Някои от тези действия, като например кибератаките и електронната война, могат да бъдат осъществени от територията на целевата държава, от трета държава или чрез виртуални мрежи, което затруднява установяването на източника им.
По думите на „Вашингтон Пост" „руският президент Владимир Путин е засилил бомбардировките си над оръжейни заводи и украински градове, но и диверсионните операции във военни заводи в различни европейски страни като България, в която имаше взривове в завод на ЕМКО за пореден път. Москва е отхвърлила предупредителните послания от САЩ, предадени от Джон Ратклиф, директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) по време на неотдавнашното му посещение в Москва,
Агресивната политика на Русия
Игнатиус счита, че решението, което би сложило край на агресивната политика на Русия, се състои в това „САЩ отново да действат като суперсила и лидер на Трансатлантическия съюз". Той подчертава необходимостта американското управление да издаде съвместно предупреждение с европейските съюзници, че продължаването на руските атаки срещу държави от НАТО ще доведе до „тежки последствия", както и че САЩ и Европа трябва да подпомогнат Украйна зад кулисите при нанасянето на пропорционални удари на територията на Русия, ако атаките срещу украински градове продължат.
В този контекст и в рамките на стимулирането на американската роля анализаторът призовава за спиране на преразглеждането на разполагането на американските сили в Европа. Според него „сега не е моментът да се обсъжда изтеглянето на войските", а част от нарастващото американско военно производство да бъде предоставена на Европа и Украйна, в подготовка за налагане на примирие и прекратяване на войната, преди тя да погълне целия континент.
Изпъкват 4 основни подхода, които стратегическите кръгове и западните медии считат за необходими, за да се възпре руският президент Владимир Путин и да се предпази европейската сигурност от разпадане.
Първи етап: разграждане на инструментите на „сивата зона"
Политическият и социалният аспект на войната се смятат за най-важното бойно поле в момента, което европейците наричат „хибридна война" или „сива война". Москва води невидима война, която излиза извън традиционните линии на сблъсък.
В този контекст авторката Моли Блакол в анализ на британския сайт iPaper обръща внимание на засилването от страна на Русия на операции, които се намират точно под прага на тоталната война. Тези операции включват усъвършенствани кибератаки, загадъчни актове на саботаж, атаки срещу жизненоважни инфраструктурни обекти, както и систематично манипулиране на информацията.
Вестникът цитира професорката по международна сигурност в Университетския колеж в Лондон Мелани Гарсън, която пояснява, че този вид атаки „е ефективен именно защото може да нанесе щети на НАТО, без да доведе до военен отговор". Гарсън добавя, че нито атаката срещу подводни кабели, нито кампанията за дезинформация, взети поотделно, изглеждат като традиционни военни действия, но тяхното натрупване изтощава противника и разпилява неговите възможности.
За да се противодейства на това, изследователят от Кралския институт за обединени служби Ед Арнолд, в интервю за изданието „Ибипер", съветва да се отиде отвъд дипломатическите осъждания и отзоваването на посланици. Той призовава за прилагане на ответни мерки, които също попадат в „сивата зона", като например атака срещу така наречения руски „сенчест флот", който изнася нефт, или използване на замразените руски активи за финансиране на въоръжаването на Украйна, като се признава, че тези стъпки носят риск от ескалиране от страна на противника.
Второ: Преориентиране към „масовост" и интензивно военно производство
Руската заплаха вече не се ограничава само до опити за раздробяване на западната политическа воля, а украинската арена се превърна в жива „военна лаборатория", в която Москва се учи как да се противопостави на западната технология и да я надмине.
В друг материал на сайта iPaper авторката Франки Лестър-Фил извежда едно забележително заключение, а именно, че западното техническо превъзходство вече не е толкова решаващо пред новите тактики на Русия. Авторката обяснява как Москва все повече разчита на безпилотни летателни апарати и евтини ракети, произведени в огромни количества, което ѝ позволява да претовари съвременните и скъпоструващи западни системи за противовъздушна отбрана.
Ужасяващото числово съотношение, посочено от изданието, показва, че „за цената на една модерна западна ракета могат да бъдат произведени десетки евтини руски ракети".
В доклада на агенцията се цитира гостуващият професор по военни изследвания в Кингс Колидж Лондон Майкъл Кларк, който казва, че тази ниска цена позволява да се претовари всяка отбранителна система с огромни количества, което представлява безпрецедентно предизвикателство. Това съвпада с мнението на изследователя, специалист по руските въпроси Марк Галиоти, който отбелязва, че войната е доказала, че „масата, а не размерът, са важни". Поради това днес Европа е принудена да преосмисли своята доктрина за въоръжаване и да премине към масивно и бързо производство, за да компенсира загубите, вместо да се разчита изключително на ограничен брой сложни системи.
Трето: укрепване на вътрешния фронт и психологическата готовност
Дилемата на възпирането не се ограничава до военните производствени линии, а се простира до степента, в която европейските общества са способни да поемат огромната цена на сигурността във време на кризисни ситуации, които задушават икономиката.
Тази мрачна диагноза е направена от коментатора Патрик Уинтур в обширна статия в „Гардиън". Той цитира военни, работещи с НАТО, които открито предупреждават, че „Европа в момента не може да понесе продължителна изтощителна война".
Проблемът надхвърля недостига на боеприпаси и се простира до липсата на обществена и психологическа готовност за продължителна война, особено предвид тенденциите в САЩ да намалят ангажиментите си по отношение на традиционната отбрана на Стария континент.
Уинтур отбелязва, че европейските кръгове се опасяват, че Москва е на път да спечели хибридната война чрез умното си инвестиране във вътрешните безпокойства на Запада.
Възходът на популистките сили вдясно и вляво, някои от които са склонни да симпатизират на Москва, добавя към външната заплаха сериозно вътрешно разделение, превръщайки европейските избирателни урни в неразделна част от уравнението на националната сигурност.
Четвърто: Превръщане на руската победа в Украйна в недостижима цел
Изглежда, че курсът на безусловна подкрепа за Киев представлява първата линия на отбрана за самите европейски столици, и това е същността на стратегическия аргумент, който излага бившият френски посланик Жерар Аро в аналитичната си статия във френското списание „Le Point".
Аро счита, че Европа в никакъв случай не може да раздели собствената си сигурност от това Украйна да остане независима и устойчива държава.
Опитният френски дипломат предупреждава, че поражението на Украйна не означава край или настъпване на мир, а ще отвори вратите на ада пред балтийските държави и страните от Централна и Източна Европа, които ще се окажат на милостта на пряк руски натиск.
В крайна сметка, вижданията на коментаторите се съгласуват в едно: сега Европа води не само война на прегради, но и война на решителност, тъй като Москва не само изпитва здравината на западните защитни бариери, но и проверява търпението на европейските граждани и степента на сплотеност на западния политически фронт.
