Кремен Георгиев: Бъдещето за въглищните предприятия е природният газ
В контекста на Зелената сделка не трябва да позволим да има дори и едно затворено предприятие, казва председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България
- Инж. Георгиев, какво е Зелената сделка и как тя ще промени Европа?
- Европейският зелен пакт е основният документ, който е правният фундамент на политиката на Европа за борба с климатичните промени. Той е свързан с подобряване на живота на хората. Неговата основна цел е да гарантира, че до 2050 г. Европа ще стане въглероднонеутрален континент. Стремежът е да мобилизира индустрията за създаване на нискоемисионна и кръгова икономика. Задачата на Пакта е да постави основите на нов, по-устойчив път на развитие пред икономиката чрез стимулиране на дигитализацията и зелената трансформация.
Постигането на Зелената сделка е предизвикателство за редица европейски страни, включително и България. За реализацията на целите й се изискват значителни инвестиции. За това Зеленият пакт предлага създаването на Механизъм за справедлив преход. Неговата роля е подпомагане на регионите и секторите, които ще бъдат най-засегнати от прехода.
- Какви са предизвикателствата пред България при реализирането на целите на Зеления пакт?
- Както вече споменах, страната ни е сред държавите-членки с най-висок дял на твърдите изкопаеми горива в крайното енергийно потребление на домакинствата. Изправени сме пред трудности при догонването на страните от ЕС. Задачата на България е сложна, защото от една страна трябва да възстановява икономиката си, а от друга - да намали въглеродните емисии.
Смятам, че Зелената сделка е активен инструмент за излизане от кризата, предизвикана от пандемията от коронавируса. Политиката на България за декарбонизация предвижда постепенно намаляване на производството на електроенергия от въглища от 18,7 TWh през 2020 г. на 14 TWh през 2030 г., 7 TWh през 2035 г. и под 1 TWh през 2040 г. В същото време въглищните региони - Стара Загора, Кюстендил и Перник, трябва да имат своята перспектива за развитие. Само по този начин те няма да загубят своята възможност за просперитет и заетост, предвид факта, че са изправени пред дълбока енергийна трансформация през следващите десетилетия.
Ако трябва да се върна на финансирането от Фонда за справедлив преход, мога да кажа, че е необходимо да бъдат разработени конкретни цели и политики в териториални планове за справедлив преход на засегнатите райони. Акцентът в тях са целенасочени интервенции за трансформация на предприятията и преквалификация на работниците. Само по този начин няма да бъдат засегнати тези над 120 000 души в Стара Загора, Кюстендил и Перник.
- Кои европейски страни успешно се справят с енергийната трансформация и имат стратегия за заетите в сектора?
- Тази година държавите-членки на ЕС подготвят териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони. Мога да дам един добър пример със стратегията на Испания. Там са заложени важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони и стратегически индустриални сектори. В това число има мерки и за насърчаване на създаването на работни места и за професионално обучение.
Относно схемите за подпомагане, те трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи. Имам предвид, че при по-възрастните - възможностите са за по-ранно пенсиониране, а за по-младите - подкрепа за повишаване на квалификацията.
Германия е другият добър пример. Там работниците, засегнати от съкращения поради затваряне или намаляване на производството в даден завод, получават обезщетение за период до пет години, докато не достигнат пенсионна възраст.
- Трансформацията на Стара Загора, Кюстендил и Перник е по-скоро възможност или риск?
- За трите региона - Стара Загора, Кюстендил и Перник, трансформацията е възможност за дългосрочно решение на един от най-сериозните проблеми - замърсяването на въздуха. Другата голяма възможност е създаването на индустриални зони с екологичноориентирани стопански дейности. Това е постижимо с Плана за справедлив преход и финансирането от Европейския Зелен пакт.
Реформирането вече започна. Преходът на въглищните предприятия, част от тези региони, е възможен чрез газификация. С преминаването на работа на природен газ за производство на енергия, трансформацията им трябва да е плавна и да не бъде заложено на карта бъдещето на специалистите и техните семейства. Нека да не пропускаме факта, че тези региони са с критична важност за енергийната независимост на България.
Поне на този етап природният газ е с емисионен фактор на половина на въглищата. Това го прави по-благоприятен за прехода към нисковъглеродна енергетика. Разбира се, в бъдеще може да се говори и за работа на водород, но плавният преход е веригата въглища-природен газ-водород.
- Не сме ли закъснели с действията?
- Имаме още съвсем малко време. Важното е, че всички засегнати страни са обединили усилия. Държавата в лицето на националната и местна власт също оказва голяма подкрепа и работи по изготвянето на плана, за да постигнем плавно производство.
В контекста на Зелената сделка не трябва да позволим да има дори и едно затворено предприятие, което години наред е давало работа на хиляди души. Отново казвам, че преходът към по-екологично производство трябва да бъде плавен и справедлив, без да засяга икономиката и социалната сфера.