Анжелина Денчева: Мечтая да изчезнат маските, които възрастните си поставят
11-годишната Анжелина е замислила втора част на книгата си “Приключенията на Поля”
Анжелина Денчева публикува през 2019 г., когато бе едва на 10 години, първата си книга - “Приключенията на Поля”. При представянето ѝ на Панаира на книгата момичето призна, че я е написала, за да направи по-хубав и по-цветен живота на всяко дете, което я прочете. Затова и приходите от продажбата ѝ отиват за благотворителните каузи на фондация “За нашите деца”.
Анжелина обаче далеч не е само писателка. Меломаните вече я познават от сцената на Софийската опера и балет, където тя изпълни главната роля в детския мюзикъл “Лили и вълшебното бисерче”, а една година по-късно се превъплъти и в малката Козет в мюзикъла “Клетниците”. Освен това е и добра пианистка, вече е печелила конкурс за млади пианисти.
- Анжелина, как минаха последните представления на мюзикъла “Клетниците” в Софийската опера, в който ти играеш малката Козет?
- Аз бях на 26 и на 28 юни, на вчерашното представление игра другият състав, но и в този спектакъл имам друга роля, по-малка.
- Ти играеш и в “Лили и вълшебното бисерче”, при това главната роля. Премиерата на този мюзикъл преди две години беше на голямата сцена в операта. Не се ли уплаши, когато видя толкова много хора в залата?
- На 1 юни беше през 2019 г. За първи път излизах на голямата сцена, защото дотогава играех на малката. Не се уплаших, но все пак ролята беше главна и задачите пред мен бяха много, почти час и половина не излизаш от сцената. Трябва да си много концентриран.
- Ти твърдо ли си решила да ставаш артистка или певица, когато пораснеш?
- Не съм много сигурна, защото не знам дали ще успея да се справя с всички задачи, които изисква сцената от мен. Може би не съм узряла достатъчно, за да взема решение.
Може и да избера друга, различна професия, например лекар, учител или писател. Макар че мога да пиша и като хоби, това не е професия.
Въпреки че аз от малка свиря. Започнах с пианото още когато бях 3-годишна, и още уча усилено и се упражнявам с него, но свиря и на ксилофон, на барабани и на китара. С барабаните не съм чак толкова добра, така че не ги бройте.
Свиря много на пиано вкъщи, всеки ден. Миналата година дори спечелих първа награда в конкурс за непрофесионалисти. Доста време отделям на музиката.
- Как стана изборът ти за ролята на малката Козет в мюзикъла “Клетниците”?
- Аз досега на практика участвах в общо три спектакъла в Софийската опера. Първоначално преди няколко години отидох с родителите си на тържество, посветено на 10-годишнината от началото на представленията за деца. Не знам как стана, но по едно време ме накараха да изпея една ария от Моцарт от “Сватбата на Фигаро”, на Марцелина.
- Тя е за доста висок сопран, ти как се справи?
- О, тогава гласът ми беше съвсем различен от сега, успях да се справя, хареса им. Веднага ме взеха в една детска постановка, аз играех едното от няколкото патенца, вече не играя в нея. После дойде вълшебното бисерче и сега – “Клетниците”. Благодарна съм, че имам тези шансове, всяка роля е различна. В момента се подготвям за театрален спектакъл, посветен на Васил Левски. Много е интересен, заедно с още едно момиче играем ангели, ще пеем песнопения.
- А училището влече ли те?
- Винаги съм обичала да ходя на училище, това никога не е било нещо неприятно за мен. Тази година бях в пети клас и трудността се увеличи. Аз обичам литературата, това ми е любимият предмет.
- Какво искаше да кажеш с “Приключенията на Поля”, книгата, която написа?
- Най-важното послание е да запазим детското в себе си, да вярваме, че можем и да мечтаем. Ако едно дете не мечтае, то не е истински радостно и щастливо.
Сега съм намислила да напиша и втората част на книгата, но не ми остава много време. Тази учебна година беше много предизвикателна покрай онлайн училището. И въпреки това в малкото ми свободно време почнах да пиша стихове.
- Как си представяш света след 50 години например? Какво от сегашния според теб би трябвало да изчезне и да се замени с нещо друго?
- Ами, мечтая си да изчезнат тези маски, които много възрастни си поставят. Да няма неясности, всичко да се казва директно в очите на хората и това да не предизвиква страх.
Може би лъжата ще продължи да съществува, но отношенията между хората си представям, че ще бъдат много по-искрени и човечни.
Иска ми се и хората да обръщат все повече внимание на природата и на онова, което Господ ни е дал. Много неща в нея има опасност да загубим безвъзвратно. Човекът по принцип и сега трябва да е много по-загрижен за нея.
Откъс от глава 9-а на “Приключенията на Поля”
На четвъртата долна земя
На четвъртата долна земя всичко беше с цифри. Дори къщите бяха от цифри, а какво остава и за хората. В градинките вместо цветя имаше геометрични фигури, а слънцето вместо лъчи имаше правоъгълници. Тъкмо решиха да потеглят към петата долна земя, но се чуха плач и викове.
Все повече плачът се усилваше, докато най-накрая тримата не откриха кой плаче и вика. На площада се бяха събрали геометрични хора, а те не изглеждаха весело. Бяха застинали пред царството и протестираха за нещо. Те разбраха от виковете:
– Искаме вода! Искаме вода! Ще развалим града, ако нямаме вода! – викаха всички, а едно дете плачеше:
– Моля ви, кралю, искам вода! – викаше то, а майка му крещеше:
– Виждате ли! Детето три дни е без вода! – налагаше се майката.
– Не зависи от мен! – оправдателно викаше царят.
Всъщност наистина не беше кралят. Беше от крана. Кранът бил съставен от живи геометрични фигури, а едно непослушно триъгълниче се беше измъкнало и избягало, а щом то липсваше, кранът не можеше да се върти. Това царство имаше още един проблем, едно зло геометрично коте робот – направено от крадци, беше взело магнит и понеже бе програмирано да краде, взимаше всичко по пътя си, а имаше и още един проблем, а той е, че в училищата задачките се бяха объркали, защото един мързелив плюс искаше да си тръгне от една задача, а без да иска, побутнал една от цифрите, тази цифра се клатушкала, а така бутнала друга цифра и така всички се бутаха.
През това време пък имаше и още един последен проблем! Буквенското царство водеше война с математическото царство, а това беше точно това същото царство. Буквите имаха оръжия – тирета, лъкове, запетайки, стрели срички, щит точка, а за броня един огромен въпросителен знак.
– Ох, трябва да поправим всичката тази бъркотия, а това трябва да стане, преди буквите да дойдат! – притесни се Поля.
– Наистина си права, нека почнем от проблема с водата – предложи Николай.
– Добре. Ще потърся нещо в книгата за геометричната вода и царство – каза Сава.
Веднага започна да търси в книгата и скоро откри, че им трябват малко геометрични фигури, защото от протеклата вода геометричният кран бе ръждясал.
– Но откъде ще намерим геометрични парчета? – попита Поля.
– Хм… – замисли се Сава. – Аха! Открих нещо. Тук пише, че в планината на кристалите ще има геометрични фигури, но за да получим геометрични парчета, ще трябва ние да ги нарежем.
– Но… как, с какво!? – отново запита Поля.
– Ами… не пише, много съжалявам.
– Аз се сетих! Сетих се! Да! – завика Николай. – Можем да попитаме някой специалист, съгласен ли си, Сава? – попита Николай.
– Ами да! Разбира се! Но, Поля? – съгласи се Сава.
– Да!