Демографският феномен в Родопите: Геномът на хората в Кърджали е причина за по-дълъг живот
Притежаващите по-високо образование живеят средно с 2 до 10 години повече от тези с по-ниско
Пандемията намалила средната продължителност на живота у нас с година и половина
Най-вероятната причина за рекордната продължителност на живота на населението на Кърджалийска област е в генома на хората, които живеят там. Това обясни пред “24 часа” Магдалена Костова, директор на дирекция “Демографска и социална статистика” на Националния статистически институт (НСИ).
Преди седмица НСИ публикува данните за средната продължителност на живота в България за периода 2018-2020 г., от които излезе, че област Кърджали, в която този показател традиционно е висок,
за първи път
излиза на
челното място
Там хората живеят средно 76 години и 7 месеца, докато София-град е на второ място със 76 години и 4 месеца. Средната за страната е 74 години и 11 месеца. За първи път от години тя пада, вместо да се увеличава.
“Факторите, които влияят върху смъртността, определят и продължителността на живота. Като почнем от географските условия, минем през начина на хранене, през генома и стигнем до достъпа до здравеопазване. В случая с Кърджали геномът е единственото обяснение, защото няма друго - нито географското разположение, нито достъпът до здравеопазване там са много по-различни от други краища на страната”, каза Костова. Геномът е съвкупността от цялата наследствена информация на човека.
Кърджали е на сравнително голяма надморска височина, като населението живее предимно на село – освен областния център там има няколко града, но не големи. Селското население обикновено
живее по-кратко
от градското
У нас по последни данни в града средната продължителност на живота е 75 години и 6 месеца, докато в селата е 72 години и 8 месеца.
На почти същата надморска височина е и Смолянска област, където продължителността на живота също не е малка – 75 г., във всеки случай е по-висока от средната за страната. (Виж картата.)
Продължителността на живота се влияе най-много от данните за смъртността, обясни Костова. В тези данни се включват доживяването до определена възраст, детската смъртност, преждевременната смъртност и т.н.
От своя страна, смъртността е пряко свързана със стандарта на живот. У нас например Северозападът, който традиционно е на последните места по много показатели, които обобщават стандарта на живот, е и на последните места по продължителност на живота.
“Наскоро Евростат публикува таблици, които отчитат средната продължителност на живота в зависимост от степента на образование. И се оказа, че
по-високата
образователна
степен
предполага
и по-висока
продължителност
на живота
Хората с по-високо образование живеят средно с 2 до 10 години по-дълго, отколкото тези с по-ниско”, обясни Костова.
Но показателите са много комплексни. Примерно в Европа най-дълга продължителност на живота има в скандинавските страни и най-вече в Норвегия, но също така и в средиземноморските държави.
“Ако предположим, че в скандинавските страни оказват влияние по-добрият достъп до здравеопазване и като цяло по-добрата им здравноосигурителна система, в страни като Италия и Испания причините са в начина на хранене, близостта до морето или геномът на населението”, казва Костова.
Полът е другият важен показател, който влияе върху продължителността на живота. Разликата между жените и мъжете в момента у нас е около 7 години. Жените живеят средно 78 години и 1 месец, а мъжете - 71 години и 2 месеца.
“Тази разлика е била винаги такава. Дължи се на това, че
смъртността
при мъжете
е по-висока
Свързано е и с раждаемостта, тъй като винаги се раждат повече момчета, отколкото момичета, но смъртността във възрастовата група до едногодишна възраст при момчетата е по-голяма. Преждевременната смъртност, т.е. хората, които са починали, преди да навършат 65 години, е два пъти по-висока при мъжете, отколкото при жените. В по-високите възрастови групи също е по-голяма при мъжете, но не чак толкова”, обясни шефката на дирекцията.
Това обаче не е български феномен, има го във всички европейски страни. В балтийските разликата в средната продължителност на живота между жените и мъжете е дори 10 години.
В последните данни има и друг феномен, който не се отнася само до България –
пандемията на
практика смъкна
дължината
на живота
нещо, което се случва изключително рядко. През последните едно-две столетия средната продължителност се покачва с по една година на всяко десетилетие.
От данните, които разпространи НСИ, излезе, че заради пандемията у нас показателят е намалял с 4 месеца. Според данните на Евростат обаче
става въпрос
не за 4 месеца,
а за цяла година
и половина
Магдалена Костова обясни разминаването с това, че става дума за различни по продължителност периоди. “Данните на Евростат са само за 2020 г. и са взети от цифрите за седмичната смъртност. Това, което ние публикувахме, се отнася за целия период 2018-2020 г. Така данните излизат изгладени, но това е по-правилно, защото пандемията е все пак временно явление и високата смъртност, която причини, все още не е тенденция. Ако през тази и следващата година имаме такава висока смъртност, вече можем да говорим за намаляване на продължителността на живота като устойчив тренд, но това едва ли ще се случи”, каза Костова.
Смъртността, която придружаваше двете вълни на пандемията от коронавирус, които бяха през 2020 г.,
бе наистина
рекордна
По време на втората имаше седмици с над 4000 починали, макар и не само от COVID-19, при положение че през последните 5 години средната смъртност много рядко е минавала 2500 случая на седмица. Тези много смъртни случаи не са свързани пряко само с коронавируса и придружаващите заболявания, а и с липсата на адекватна медицинска помощ в разгара на кризата и претоварването на болниците.