Българският език и речниците
Невежеството
в правото е
официализирано
Eзикът е мерило за културата ни. Той е жив организъм, който се развива и е нужно периодично да се кодифицира, за да си служим безпроб-лемно с него. Опора затова трябва да ни дават речниците.
Да, ама не. Понякога официалните речници – на БАН, на Софийския университет, на издателство “Просвета”, на “Наука и изкуство”..., се разминават. Това е абсолютно недопустимо.
Например “айрян” или “айран”. Коя е правилната форма? Колкото и да е странно - зависи кой речник ще отворите. Според “Нов правописен речник на българския език” на БАН от 2002 г. правилната форма е “айрян”. В “Правоговорен и правописен речник на българския език”, 2009 г., на СУ “Климент Охридски” обаче ще прочетем “айран”. По подобен начин стои въпросът с “невинаги” и “не винаги”. В Правописния речник на българския език на БАН се пише слято. Според Българския тълковен речник на “Наука и изкуство” обаче – разделно. Така стои въпросът и с “отъпквам” и “утъпквам”. Иди разбери кое е вярното.
Не по-малко осъдително е некоректното представяне на съдържа-нието на термините в различните специални области. Налице е
абсолютно недопустимо
изкривяване на
значенията на термини,
което въвежда в заблуждение. Ето няколко примера в областта на правото, като в речниците се посочва, че е разкрито юридическото им значение, чрез съкращението“„юр” или “спец”.
Български тълковен речник
ИПОТЕКА. Склонен съм да простя на авторите на речника, че не знаят трите значения на термина – като юридически факт, като право и като предмет на правото. Недопустимо е обаче да се казва, че длъжникът е “без право да се разпорежда с недвижимия имот”. Абсолютно невярно. Няма никаква пречка за разпореждане с ипотекирания имот, понеже ипотеката следва имота и кредиторът не е заплашен с нищо от такова разпореждане.
Речник на чуждите думи в българския език
АПОРТ спец. Вноска от движими или недвижими имоти от страна на съдружник в едно предприятие.
Колко кратко и колко неточно. Първо не е задължително вноската да е в имоти. Може да се апортират и ценни книги, патенти, вземания, ноу-хау... Второ, не е задължително апортът да се прави от съдружник, може да е и акционер. Трето, вноската не е в предприятие, а в дружество.
ДЕЛИКТ юр. Престъпление, нарушение на закон. ДЕЛИКТЕН юр. Който е свързан с престъпление; престъпен.
Деликтът не е престъпление (!), а е причиняване на вреда, която подлежи на обезщетение. Така, ако счупя прозорец, не съм престъпник (а делинквент) и трябва да обезщетя собственика, освен ако съумея да установя, че деянието не е извършено виновно.
ПОПЕЧИТЕЛСТВО юр. Съдействие..., което се оказва на малолетни(?); настойничество(?).
Попечителството няма нищо общо с малолетните, нито пък е синоним на настойничеството. Попечителството е приложимо по отношение на непълнолетните (лицата между 14 и 18 години или на поставените под ограничено запрещение), а настойничеството – по отношение на малолетните – лицата до 14 години или на поставените под пълно запрещение.
ПРЕЗУМПЦИЯ юр. Признаване на факт за... достоверен, докато не бъде доказано обратното(?).
Това е вярно само наполовина, защото има и т.нар. необорими презумпции. Те не позволяват никакво доказване на обратното.
РЕВАНДИКАЦИЯ юр. Иск за възвръщане на право(?).
Ревандикацията не възвръща никакво право, защото то не е отнето. Отнето е владението. Затова ревандикацията е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.
СУБЕКТ юр. Лице..., което има правоспособност и дееспособност(?).
Малолетните са изцяло недееспособни, но са правоспособни (!), което ги прави субекти. Но речникът със замах им отнема това качество. Ако не са субекти, те не могат да бъдат носители на каквито и да е права – нито на име, нито на собственост, нито на нищо. Също като в древния Рим, където робите са били третирани като говорещи оръдия на труда, сиреч не като хора, а като вещи. Хилядолетия по-късно българските речници се опит-ват да отнемат човешкото качество на децата ни. Не е ли зловещо?
Това са само част от примерите на терминологично невежество в областта на правото. Невежество – официализирано в българските речници.
Питам се – дали не е така и в другите области на знанието?
Толкова ли е трудно, когато се пишат речници, авторите да потърсят квалифицирана помощ, а не да ни въвеждат в заблуждение?