Фотографът Сандро Арабян: 70 бебета от "Майчин дом" проплакаха пред фотоапарата ми
С изложбата му "В началото" най-голямата акушеро-гинекологична болница отбеляза Деня на детето
„Не всеки има шанса да стане част от чудото на сътворението, но аз го получих!", казва Сандро Арабян за трите месеца, прекарани с фотоапарат и професионална медицинска екипировка в родилната зала на „Майчин дом".
С изложбата му "В началото", която се откри в галерията на Съюза на българските художници "Райко Алексиев" (ул. "Раковски" 125) и ще продължи до 15 юни, най-голямата акушеро-гинекологична болница в България отбеляза 1 юни - Деня на детето.
“След година и половина в условия на тежка пандемия, която промени живота на всички, бихме искали да покажем един по-различен поглед към света и да припомним, че въпреки всичко, животът продължава”, каза изпълнителният директор на СБАЛАГ “Майчин дом” проф. д-р Иван Костов, дмн, по чиято идея се организира изложбата. На откриването присъстваха и проф. Асен Николов, началник на Родилната клиника в СБАЛАГ "Майчин дом" и председател на Българско дружество по акушерство и гинекология, и деканът на Медицинския факултет на МУ-София, доц. Димитър Буланов.
Фотографският проект В НАЧАЛОТО приключва преди епидемията от Ковид-19 и преди всички ограничения, дистанциране и промяна в разпоредбите за достъп до болниците
Сандро става свидетел на близо 70 раждания. Всичко в родилната зала се случва много бързо и той приема предизвикателството да превърне репортажната фотография в изкуство.
„В началото“ е най-незабравимият фотографски проект, по който съм работил. Той ме върна там, откъдето е започнал и моят живот – болница „Майчин дом“. За да заснема подобно нещо, се наложи да се потопя в един различен свят, изпълнен с множество неизвестни и куп трудности. Естетиката, с която се сблъсках, беше напълно различна от всичко познато, емоциите също. Станах свидетел на първите глътки въздух на между 60 и 70 бебета и първите им срещи с техните майки. Надявам се да съм успял да уловя поне малка част от това, което видях и усетих!
Никога няма да забравя чувствата в очите на майките, щастието и надеждите им, когато за първи път зърнат своите рожби. Видях олицетворението на най-чистата любов – майчината.
Видях и в истинския смисъл на думата как започва животът – нещо безценно!
Професионализмът на лекарите и свободата, която ми дадоха, ми позволиха да заснема кадри, за които само съм мечтал. Още едно нещо, без което нямаше да се справя, беше пълното доверие, което получих от майките. Така се доближих до абсолютната любов и пълната невинност.“
Това е признанието на автора за идеята и за изложбата.