Враца отбелязва 55 години от жестока първомайска трагедия
Във Враца и близкото с. Згориград отбелязват днес 55 години от една от най-зловещите минни трагедии в света. В 11.25 ч. на 1 май 1966 г. над половин милион куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета се откъсват от стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир" край врачанското село Згориград.
Калната маса минава през прохода „Вратцата" и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 километра, тинята помита къщи, хора и животни, а ударната вълна била висока 3 метра.
Само намесата на неизвестен и до днес миньор, който слиза от Балкана с мотора си и вижда случващото се, предотвратява по-голяма трагедия. С пълно гърло мъжът крещи на всички да бягат нависоко. Миньорът застига пред Враца и автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора юрват децата към близките скали, докато отдолу преминавала с тътен тинята.
Пуснат в отпуск заради празника затворник спасил шестима от гибел. Осъденият Димитър Георгиев тъкмо минавал по моста над затвора, когато видял връхлитащата стихия.
Отсреща спокойно се движели мъж, дете и две жени, които не забелязвали талазите. Когато мъжът започнал да им крещи да бягат, хората хукнали и се отървали за секунди от влачещата всичко по пътя си вълна.
Затворникът успял да спре с ръкомахания и камион, който се движел в посока към моста. Шофьорът и двамата му спътници скочили и се изкатерили на близкия склон. Когато обаче отпускарят помислил и за себе си, стихията вече го влачела с бясна сила. Мъжът успял да се измъкне чак след 2 км, като се заплел в клоните на залято високо дърво.
Твърди се, че на другия ден самият Тодор Живков разглежда пораженията с хеликоптер. Наредено е труповете на загиналите да се събират на стадиона. Държавата помага на оцелелите да възстановят жилищата си и отпуска близо 20 млн. лв. за възмездяване на пострадалите. Кръвнината за близките на загиналите била по 1000 лв.
Черната равносметка след трагичното събитие е стотици обезобразени до неузнаваемост трупове /между тях четири деца/, 2 000 ранени, над 310 семейства останали без дом, 156 разрушени къщи и над 1000 къщи с отнесени от стихията покриви. Официално се говори за 118 загинали, но според свидетели на събитието загиналите са били около 500.
Скъсалото се хвостохранилище година преди това е предизвиквало безпокойството на редица специалисти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея вече има пукнатини и хранилището е претоварено, обаче били пренебрегнати.
Освен изказаните пожелания не се вземали никакви реални мерки за укрепването на стената или спирането на експлоатацията на хвостохранилището. След трагедията властта скрила от останалата част на страната и света истинските размери на трагедията.
Почти година след страшното наводнение набързо са осъдени като виновни за трагедията няколко директори и инженери от мините и металургичния завод край Елисейна. Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 години, истинските виновници обаче остават ненаказани.
Трагедията става причина преди няколко години село Згориград да се побратими с италианския град Тезеро. Там през 1985 г. местното население преживява сходна трагедия. Сега централният площад на балканското село носи името на град Тезеро, а площадът в италианското населено място е именуван Згориград.