Емил Нешев: За спасяване на затрупани хора трябва 1 апарат на хеликоптер
Той локализира веднага точното местоположение по мобилен телефон и се използва не само за лавини, обяснява директорът на Планинската спасителна служба при БЧК
Този вертолет трябва да е на пожарната, за да е полезен при всякакви инциденти и бедствия
- Г-н Нешев, има ли нова информация около инцидента с изчезналия сноубордист в Рила?
- За съжаление няма. Вчера (вторник - б.а.) колеги бяха на склона и влязоха в лавината, където предполагаме, че може да е сноубордистът. Тонове сняг висяха като козирка над главите им и беше рисковано. Претърсиха, но нищо не откриха.
Днес времето е много лошо - при подобряване ще подновим акцията.
- За първи път тази година планинските спасители използваха RECCO рефлектори.
- Да, тази година за първи път у нас се използват тези отражатели, с които се откриват затрупани от лавини хора. Те ще са ни в голяма помощ при инциденти, когато хората не носят лавинни уреди. Малки са, не искат специална поддръжка, не струват и много пари. Ако станат масови, ще ни помогнат много. Големите фирми вече вграждат такива рефлектори в производството на екипировки.
Представете си без такова устройство как може да стане намирането на човек в лавина с фронт 50 метра и поне 3 метра дълбочина. Как да предположиш къде е човекът? Невъзможно е със сондите, които са около 3 метра, а ако е по-дълбоко?
Най-работещото
средство е
лавинният уред
Ако скиор носи такъв, то за 3-6 минути подготвен човек може да локализира мястото на затрупания.
- Бордистът от инцидента в неделя няма лавинен уред и разчитате на локализирането му по мобилния телефон.
- Да, това е единственият вариант, но не може да разчиташ, че телефонът е средството, по което ще те открият.
Планинските служби по света ползват иновативна бордова система Lifeseeker, която може да локализира точно мобилните телефони дори в райони без покритие и при неблагоприятни метеорологични условия.
Това съоръжение се монтира в хеликоптер. Мобилният телефон на пострадалия се явява като авариен фар и дава точна информация на спасителните екипи за точното му местоположение.
Може да се ползва при търсене при слаба или нулева видимост и нощни полети.
Важно е да се знае, че Lifeseeker позволява откриването на хора не само под лавини, но и затрупани под развалини или други извънредни ситуации. Поне мобилен телефон вече има всеки.
Такова устройство не е евтино - около 250 до 500 хил. евро, но то би било полезно и на нас, и на други служби, свързани с националната сигурност и отбрана. Не зависи от доставчиците на мобилни услуги, работи напълно самостоятелно. Тук опираме до липсата на хеликоптер и накрая - до недостатъчно финанси.
Такова устройство в случай като последния щеше да свърши добра работа, да доведе до бързо локализиране и откриване, до спестяване на огромните усилия и рискове за планинските спасители, както и на допълнителни разходи.
Ние като ПСС не можем да притежаваме тази система. Тя би могла да е в структурата на “Пожарна безопасност и защита на населението”, защото ще се използва при всякакви инциденти и природни бедствия. До дни ще представя тази система на отговорните ни институции.
- Зачестяват ли инцидентите с екстремни скиори в планината?
- Не може да кажем, че са зачестили, но дори и да е така, все пак в тази ситуация на пандемия хората търсят възможности за спортуване, движение сред природата, което е нормално.
Няма вариант, в който да спрем навлизането на скиори и сноубордисти в необработени терени. Ограниченията, забраните и другите мерки не могат да регулират тази зимна активност.
Със забрани и рестрикции няма да постигнем ефект, колкото и да се опитваме. В последните години в света все повече се набляга на екстремните спортове. Младите гледат, следят развитието им, фирмите бълват екипировка, която става все по-достъпна. От друга страна, практикуването на фрийрайд не е нещо порочно или страшно и не бива да бъде заклеймявано, стига да се прави разумно и внимателно.
По света има възможности за извънпистово каране почти във всеки зимен курорт. Има определени зони, където се контролират рискът и опасностите. Когато лавинната обстановка е тежка, една такава зона може да се почиства, за да е по-сигурна.
- В България обаче добрите терени за екстремни ски са в границите на парк “Пирин” и на “Рила”, където това е абсолютно забранено.
- Има терени и на Витоша, Стара планина, но за тях много не се чува.
- Да, но до улеите за фрийрайд в Рила и Пирин достъпът е лесен заради ски зоните и съоръженията. Много по-малко се върви до началото на улеите.
- От години мисля по тази тема. Достъпът до тези терени е лесен - на Банско, Безбог, Картала, Езерата, Витоша, Боровец. Концесионерите или наемателите на зоните и съръженията повтарят, че тяхна отговорност са само пистите и нямат отношение към терените извън тях.
Обаче границата къде свършва пистата и започва другата зона, е много тънка. Трябва да имат по-отговорно отношение.
В големите
курорти има
добра
сигнализация
и обозначаване докъде е ски зоната, пистите са добре осигурени, посочено е къде се навлиза в лавиноопасна зона, има маркировки.
Някъде човек може и да се заблуди, да се изгуби при намалена видимост и да навлезе в опасна територия, което е предпоставка за инциденти. Сигурността на пистите е законово добре обмислена, но трябва и да се изпълняват правилата за маркиране, осигуряване и сигнализиране на подстъпите към пистите.
- От няколко месеца у нас има платформа за информация за лавинната опасност.
- Да, платформата е Avalanche Bulgaria, разработена от Българската лавинна асоциация за информация за лавините, която подпомага туристите. Системата заработи от този сезон, като основно функционира край Банско. Дава се ежедневен бюлетин с данни, свързани с лавинната обстановка и прогноза.
Адмирирам това начинание. Трябва обаче и подкрепа за доброволците от държавата, иска се сериозна организация и финансиране.
- Какъв е шансът на затрупан да оцелее под лавина?
- Зависи от много фактори, но най-важните са колко бързо е подаден сигналът, типът на лавината и времето, в което човек е под нея. Световната практика показва, че до 15-ата минута шансът на напълно затрупан да оцелее е 90%. След това драстично намалява, като след 2-3 часа вече е около 15%. След 5-6 часа шансовете клонят към нула. Има, разбира се, и прецеденти, които зависят от типа на лавината.
Ако в нея има кухини или джоб, които задържат въздух, шансът е по-голям.
- Често излизате на нощни акции. Понякога ги прекратявате, а близки на пострадали искат търсенето да не спира.
- Постоянно се налага нощно време да сме в акция. Рисковете тогава са много по-големи. Ние обаче трябва да вземем мерки, за да предпазим хората си, да преценим ситуацията.
Когато рискът
стане много
висок, се спират
издирванията
В някои случаи въобще не се излиза на нощна акция, когато шансът за оцеляване на търсения е много малък.
По-добре е да отложиш акцията за следващия ден, отколкото да пострада спасител и на другия ден да няма кой да продължи търсенето.
Разбирам близките на пострадали, които понякога ни упрекват за прекъсване на акцията, но трябва и на двете страни да бъдат чути доводите и да се прецени рискът.
Почти винаги срещаме разбиране от страна на близките, дават си сметка какви са условията и кое е правилното.
- Има ли вече туристът застрахователна култура?
- Не ми се коментира тази тема. Удивен съм, че в България застрахователната култура е на такова ниво. За миналата година около половината от спасените туристи са без планинска застраховка. От тях пък половината са платили за издирването им.
Неприятно и неудобно се чувстват спасителите да кажат на пострадал, че след като няма застраховка, трябва да си плати. Добре е да се знае, че дори и застраховката трудно покрива тези разходи, но поне отчасти ни подпомага дейността.
Планинското спасяване изисква ново оборудване, защото се работи при тежки метеорологични условия и трябва добра екипировка за безопасността на колегите.
- Как си обяснявате, че ден след като някъде е имало инцидент, отново излизат фрийрайдъри?
- Трудно имам обяснение на този феномен. Говорим непрекъснато за ставащите инциденти с идеята всички да чуят.
И най-изненадващо на следващия ден има подобна случка. Всеки си мисли, че на него няма да му се случи, а всъщност може да се случи на всеки, дори и на нас. Понякога човек поема малък риск, прави малка грешка, после втори компромис, трети, но нещата се трупат и се стига до ситуация, в която няма изход. Всеки трябва да преценява възможностите си и да се върне назад навреме, защото лесно се прекрачва границата. Нека всички бъдат разумни, да се вслушват в съветите на планинските спасители. Планината е по-голяма от нас, ние сме гости.
Емил Нешев е директор Планинската спасителна служба към БЧК.
Структурата извършва своята оперативна работа с над 530 действащи планински спасители разпределени в 32 спасителни отряда във всички по-големи планински селища.
Доброволните планински спасители работят активно на терена до 55-годишна възраст, след което могат да останат членове на съответния спасителен отряд и да продължават да участват пълноценно в обществено-профилактичната дейност.