Д-р Антонина Динева, инфекционист: Останахме с 10 свободни легла, но всеки момент ще се запълнят

10.03.2021 19:00 Румен Златански
Д-р Антонина Динева

- Сега сме по-подготвени за битка със заразата отпреди година

- През нашата клиника минаха 5300 пациенти, лечението при някои е над месец

- Нямаме заболял след ваксинация

Д-р Антонина Динева e известен пловдивски инфекционист с над 30 години стаж. Специализирала е проследяване и лечение на ХИВ-позитивни. Завършила е Медицинския университет в Пловдив през 1985 г. Постъпва на работа в Инфекциозната клиника на 1 март 1989 г. и оттогава е там. Тя е сред специалистите на първа линия. Казва, че през ум не й е минавало да се откаже от работата си.

- Д-р Динева, година след избухването на пандемията какво е положението в момента в Инфекциозна клиника?

- Препълнена е с пациенти. Броят на хората, заразени с коронавирус, не намалява. В момента в трите ни блока на клиниката са настанени 98 болни. Свободните легла са не повече от десет. Те могат да бъдат запълнени всеки момент. В последните дни потокът към нас е голям. Непрекъснато карат пациенти в Спешното отделение и ние ги поемаме.

- Категорични сте, че сме в третата вълна. Ще можете ли да я помете?

- Създали сме организация, разполагаме и с необходимото оборудване за лечение. Сега нещата са по-подредени и по-организирани, отколкото миналата година. Има командировани колеги от други отделения на УМБАЛ "Свети Георги", които участват активно в лечението по специално изработен график. Две колежки се разболяха, но работата продължава. Година след избухването на епидемията можем да кажем, че сме по-добре подготвени и имаме повече опит.

- В началото призовавахте за доброволци. Сега имате ли ги?

- Да. От няколко месеца са при нас, независимо, че работят и на други места. Един колега от Бърза помощ вече половин година е в нашата клиника като доброволец. Той и останалите ни помагат много. Надявам се да дойдат и други.

- Кои бяха най-тежките ви моменти?

- Всеки ден е тежък, труден и преминава в борба със смъртта. Така е цяла година, която не усетихме как мина. Психическото и физическото натоварване е огромно. Виждате с какви костюми сме облечени по 12-13 часа. От тях излизаме вир вода. Само ние си знаем с цената на какво оцеляваме. Най-трудни бяха октомври и ноември миналата година, когато беше вторият пик. Тогава нямахме свободни места в клиниката. Наложи се да прехвърляме пациенти в други отделения. Много е тежко, когато в амбулаторията пристигне линейка с тежко болен, а няма къде да го приемем и налага да бъде транспортиран в друга болница, където има свободни места. Благодарение на изградената информационна система в Пловдив, това ставаше сравнително бързо. Надявам се да не се стигне до този развой на събитията сега. Вече е създадена по-добра организация, имаме и по-голям опит. В УМБАЛ "Свети Георги" се откриха звена за прием на заразени с COVID-19, които имат и други заболявания. Това улесни не само нас, а и другите колеги в лечението им.

- Освен лекари, сте и хора. Кога се изплашихте най-много?

- В началото на пандемията определено се страхувахме от това, че не знаем срещу какво се изправени. Това беше нов вирус. Знанията за него бяха малко. Учихме се в движение и това ни затрудняваше допълнително. Променяха се терапевтичните планове. Както споменах, никога не сме работили с толкова сериозна защита. Но издържахме. Сега нещата са различни.

- Минаваше ли ви през ум в някои от тези моменти на изпитание и несигурност да си тръгнете?

- Не. Повечето колеги не сме си и помисляли. Някои обаче ни напуснаха. Това създаде сериозен проблем. Но пък други трима колеги взеха специалност. Млади хора също решиха да станат инфекционисти при нас. Недостиг на кадри има не само в нашата клиника, а в цялата здравна система. Стремим се да се справим с наличния потенциал и смятам, че успяваме.

- За тази една година колко болни минаха през клиниката?

- Амбулаторно цифром и словом около 5300. Основният поток на болните в Пловдив и областта минава през нас, това са най-тежките случаи. Като гледам как се развива ситуацията, бройката ще продължи да расте. При нас повечето се нуждаят от кислород и по-дълъг престой. Лечението на някои продължава повече от месец.

- Има ли промяна в начина на лечение при новите щамове?

- Не, протоколът е същият. Да, епидемията си има собствен ход и възникват нови варианти. Това ще усложни ситуацията. Много е важно хората да се пазят, да спазват стриктно противоепидемичните мерки. Все пак в България ограниченията не са били никога толкова сериозни, както в други държави. Като например да излизаш само с SMS от дома си, да има вечерен час и да не можеш да напуснеш населеното място, където живееш. За това моят призив към хората е сами да се пазят, като така ще помогнат не само на себе си, а и на нас, лекарите.

- Ваксините дават ли надежда, че ще преборим коронавируса?

- Вирусът ще бъде победен не само с ограничителните мерки, но и с ваксините. Само по този начин ще ограничим разпространението на заразата. Ние първи се имунизирахме. Здрави сме и си изпълняваме задълженията.

- Имало ли при вас случаи да постъпят пациенти, които са се разболели след ваксинация?

- Не. Нека хората да бъдат спокойни и да се имунизират.

Други от Пловдивски

Кметът: Благодаря ви за искрените разговори, за критиката и съветите, носещи пловдивската прямота!

Благодаря за всичко, което споделихме през годината - за искрените разговори, за критиката, за съветите. Те са ценни, защото носят онази пловдивска прямота, която прави града ни уникален

Колко протестираха в Пловдив – 10, 15, 30 хиляди?

От последните 10 години градът не помни толкова много хора от различни възрасти Мнозина от участниците се оплакваха от трудния живот "Пловдив се събуди – спи, дреме, бичи айляк

Наталия Киселова: Бюджетът не се оттегля, а се преработва

Към момента проектобюджетът за 2026 година не се оттегля, а се преработва. Това заяви бившият председател на Народното събрание Наталия Киселова в студиото на "Опорни хора" по Bulgaria ON AIR

Влакът, който подценяваме, може да е удобен и бърз

Железопътният транспорт в България остава в сянката на големите обещания за магистрали и скоростни пътища. А влакът, който, за съжаление, е силно подценяван в България от десетки години

Димитър Митовски: Като ученик минавах всеки ден през Капана – тогава доста запуснат и изоставен

В регионалните приложения "Рестарт" търсим известни хора, родени в съответния град, които в момента не живеят в него. Те разказват много емоционално за приятелствата от детството

>