Весела Лечева и Гочето почетоха Трифон Иванов 5 г. след смъртта му
Велико Търново почете футболната легенда Трифон Иванов пет години след смъртта му. Масивен инфаркт отне железния защитник от Пеневата чета на 13 февруари 2016 г. само на 50 г.
"На терена Трифон беше боец с голямо мъжество, но като човек - земен, допускаше всекиго до себе си, за да се докосне до една звезда от голяма величина." Така съотборникът му от САЩ'94 Бончо Генчев описа Туньо на възпоменателната церемония на стадион "Ивайло". "Той остави след себе си следа като един невероятен спортист, като личност, като приятел, като човек, който заслужава уважение", допълни Генчев.
Пред паметната плоча на входа на стадиона, откъдето започва футболната кариера на Трифон Иванов, цветя поднесоха световната шампионка по стрелба и почетен гражданин на Велико Търново Весела Лечева, легендарният треньор Георги Василев Гочето, председателят на Великотърновския общински съвет Венцислав Спиридонов, кметът на Павликени Емануил Манолов, спортни деятели.
"Той остави диря. Герой, който се раздаваше по футболните терени, раздаваше се за публиката, играеше сърцато. Малко останаха такива примери за подражание, които трябва да тачим, да оценяваме, да пазим, за да бъдат пример за подражание на младите хора. Такива хора са ценност и затова трябва да бъдат пазени спомените за тях", коментира Весела Лечева.
След тежък ковид на поклонението дойде и първият треньор на Туньо в мъжкия отбор на "Етър" Георги Василев. "Спомням си го с много неща, които са останали дълбоко в душата ми. Един от футболистите, на които съм се възхищавал вътрешно, но същевременно винаги съм бил в контра, защото той имаше един изключително голям потенциал, а правеше неща, които бяха 30% от възможностите му, а все ми се искаше да стигнат поне до 50%, защото беше изтъкан от качества", каза с усмивка Гочето. Той бе категоричен, че Туньо оставя нещо, което не всеки във футбола оставя с човешкото си поведение, с разбирането на живота.
"Като човек беше невероятен, защото не мислеше зло на никого и там е голямото противоречие. Когато излезеше на терена той гореше и както казват: "Където мине трева не никне." Доста респект налагаше в играта си и противниците се съобразяваха с него, но иначе извън футбола бе човек, когото обичах определено", завърши Георги Василев.