Пловдив чества 143 години от Освобождението си
Пловдив ще отбележи тържествено 143-та годишнина от Освобождението на града. Поклонението ще се състои на 16 януари 2021 год. в 11 часа пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина (зад централния Дом на младоженците).
Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет „Родолюбие“.
Слово по повод годишнината ще произнесе д-р Стефан Шивачев, директор на Регионален исторически музей – Пловдив.
Водещ ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив - Симеон Алексиев .
На събитието ще присъстват кметът на Пловдив, народни представители, Областният управител, председателят на Общинския съвет, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители на Общината и други.
Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин, към победния край на войната. На 14 януари дивизиите от отряда на ген. Гурко настъпват към Пловдив от север и запад.
Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Кършияка” (от турското Kars?yaka, Каршъяка), но е спрян от горящия мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои.
От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви.
Започва опожаряването на града. В тези часове чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента. Тяхната намесата пред османските власти завършва с думите на турския валия на Пловдив: „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци”.
Тогава френският вицеконсул Боасе осигурява оръжие за християните, които се организират в отряди за защита.
Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите.
В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието.
Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора „Ташкапия” 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността „Остромила”. Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков.
На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив – най-големия български град, стопанско и духовно средище на българските земи. Българите в Пловдив показват своята политическа зрялост и поемат управлението на града.