Поклон, дълбок поклон и... анатема
Обществото не остана равнодушно пред
подвига на медиците, но на другия полюс
са техни колеги, лишени от човечност
Човечеството бе застигнато от тежка пандемия. Милиони са жертвите. България не е пощадена. Хиляди лекари, медицински сестри, санитари денонощно изпълняват професионалния си дълг. Грижат се за болните всеотдайно, лекуват ги, верни на Хипократовата клетва. Мнозина от тях се разболяват. Мнозина от тях дори губят битката с вируса. Не само битката за живота на пациентите си, но и собствения си живот. Поклон! Дълбок поклон пред тези герои на нашето време!
Обществото ни не остана равнодушно пред героизма на тези медици. В първите месеци на пандемията всяка вечер в 21 часа
излизахме на прозорците
и балконите си и ги
аплодирахме
Те заслужаваха и продължават да заслужават нашата признателност за това, което правят. Стотици са и доброволците. Студенти по медицина, а и не само студенти, поемат доброволно риска, за да бъдат полезни, дори само като санитари. Поклон и пред тях.
На този фон – град Елхово. Китно градче между Странджа и Сакар. И там живеят хора, и там се разболяват. Разболява се и бай Ставри (името е измислено). На 78 години е. Ковид. Търси медицинска помощ от болницата в Елхово. Търси, но не намира. Медиците се крият. Обажда се на дъщеря си в София. Тя пристига скоропостижно. Свързва се с болницата, но оттам не се отзовават, след като разбират, че става дума за Ковид. Не става дума дори да го приемат в болницата, а да назначат лечение. Не. Не назначават и лечение, дори дистанционно.
Дъщерята търси консултация със софийски лекари. Намира такъв, който предписва нужното лечение. Трябва да се бият инжекции. Дъщерята отново търси съдействие от елховската болница. Поне да идва сестра, която да поставя инжекциите. Не. Такава няма. В град Елхово, не в обезлюдено село на край света, няма кой да бие инжекциите на болен. И дъщерята, великолепен финансист, но не медицинско лице,
започва сама да поставя
инжекциите на болния си
баща
Става въпрос за ХХI век. И то за европейска държава. За държава, членка на Европейския съюз.
Като капак на всичко, за да бъде гротеската пълна, се намесва родната полиция. Тя решава, че трябва стриктно да изпълнява дълга си и да не допуска вирусоносители да разнасят заразата. Всеки божи ден започват да звънят и да искат бай Ставри да се показва на прозореца, за да видят, че си е вкъщи, че спазва карантината. Но бай Ставри е зле. Прикован е на леглото с висока температура. Те обаче искат да им се показва. Не помага молбата на дъщеря му да го оставят на мира. Те са железни. Искат го на прозореца.
Два полюса в милата ни родина. На единия - полицаи, вманиячени в задълженията си, не могат да вдянат за какво иде реч, и на другия полюс – безхаберни и бездушни медици. И те са се заклевали: “Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна”.
Клетвопрестъпници!
Боже, пази България!!!